Резултати от проучването на храната на малкия креслив орел в България

Снимка: © Николай Терзиев

Готови са финалните резултати от проучването на храната на малкия креслив орел в България. От 45 гнездови находища на вида, разпространени в източната част на страната са събрани хранителните остатъци, включващи кости, пера, погадки в и под гнездата, както и по местата за почивка, които птиците използват. Събрани са 615 погадки, а обемът на материала възлиза на 458 кости и костни фрагменти, принадлежащи на 523 отделни екземпляра.

В резултат на изследването е установено, че най-честите жертви на малкия креслив орел са различните видове полевки  (42.64% от уловените жертви). Важен хранителен компонент се явява северния белогръд таралеж, представляващ 13% от жертвите. Класът на влечугите също се явява значим хранителен източник като змиите осигуряват 8.99% от улова на орела, а гущерите – 3.82%. От птиците значение като хранителен източник имат различните видове пойни с 6.88% участие и врановите – с 3.82%. Групата на гризачите (без полевките) също се явява важен допълнителен хранителен източник (6.12%). Насекомите имат незначително участие в храната на малкия креслив орел, представени с 3.44%, а земноводните са представени под 1%.

Популацията на малкия креслив орел у нас е концентрирана предимно Източна България:  Сакар, Дервентските възвишения, предпланините на Странджа, долното течение на р. Тунджа, Източна Стара планина, Лудогорието, Ломовете и с по-ника численост в Източните Родопи и Странджа. Този горско гнездящ вид хищна птица се изхранва в открити пространства, включващи различни по тип затревени територии (пасища, ливади, поляни), мозаечно разположени сред обработваеми площи, синори и храстова растителност. Видът ловува основно полевки и други дребни гризачи, но превключва и на алтернативни жертви като земноводни и малки птици, когато основния хранителен източник липсва или е в недостатъчно количество.

Проучването е осъществено в рамките на LIFE проекта „Земите и горите на орела“.