Резултати от Средно зимното преброяване на водолюбивите птици 2004

2004-та – годината на пеликаните

В средата на зимата по традиция Българското дружество за защита на птиците в партньорство с Министерството на околната среда и водите провежда една от най-мащабните си ежегодни кампании – преброяването на водолюбивите птици. То е част от общоевропейска инициатива за проследяването на числеността на тези видове птици, както и установяването на местата, където те се струпват в значими количества. Тази информация е необходима на природозащитниците и на вземащите решения. Знаейки числеността на даден вид през годините, може да се установи дали популацията му е стабилна или намалява и ако намалява, да се потърсят причините и застрашаващите фактори и да се вземат мерки за тяхното отстраняване. От друга страна за водолюбивите птици е характерно, че се струпват в сравнително малки по площ територии – влажните зони. Това ги прави допълнително уязвими към такива застрашаващи живота им фактори, като лова, безпокойството, замърсяването или въобще разрушаването на водоемите. По тази причина най-важните места, определени в резултат на многогодишни наблюдения се поставят под защита, за тях се полагат специални грижи. Без данните обаче, които се събират от хиляди доброволци в цяла Европа, не могат да бъде постигнато доброто опазване на птиците.

В благодарение на финансовата подкрепа на Датското орнитологично дружество и любовта си към птиците 135 членове на БДЗП заедно с 35 представители на МОСВ и други организации, разпределени в 38 екипа излязоха да преброят водолюбивите птици у нас между 16 и 18 януари. Участниците имаха не леката задача да посетят планираните водоеми и да отчетат видовете и числеността на птиците в тях, като спазват стандартните методики на броене. По правило гъските се броят сутрин рано на зазоряване, когато напускат водоемите и отиват да се хранят по нивите. Обратно – кормораните се броят вечер, когато пристигат на местата си за нощуване.

В резултат на общите усилия на всички участници в преброяването бе установено че тази година в средата на януари в България зимуваха 546751 водолюбиви птици от 60 вида (таблица 1). Най-многочислен вид бе голямата белочела гъска с установени 321206 екземпляра като 86% от тях са зимували в Добруджа. Езерата Шабла и Дуранкулак са местата, където традиционно зимуват основната част от гъските у нас. Там са наблюдавани и най-много червеногуши гъски, които всяка година пристигат от далечен Сибир. Общия брой на тези гъски бе 37 311.

Но рекордът тази зима се падна на къдроглавия пеликан. Общо 1184 птици зимуваха в цялата страна, като най-голямо струпване бе наблюдавано в Бургаские езера – 789 екземпляра. Другата основна част от зимуващите къдроглави пеликани бе наблюдавана по поречието на Дунав.

Други зимни наши гости с рекордна численост за последните 7 години са морският орел (най-многочислен по Дунава), белият ангъч (най-многочислена в бургаските езера), малкия нирец (най-многочислен по долното течение на Дунав), морския орел, големия брегобегач, големият горски водобегач и малката чайка. Наред с червеногушата гъска и къдроглавия пеликан, бяха наблюдавани още 3 световно застрашени вида – тръноопашатата потапница, малкия корморан и белооката потапница. След 2001 г., когато бе установена рекордна численост на малкия корморан, тенденцията за намаляване на зимуващите у нас птици в средата на януари се запази и тази година.

За съжаление се наблюдава една стабилна тенденция към намаляване броя на зимуващите водолюбиви птици у нас за последните 8 години. Въпреки че някои видове са наблюдавани в по-големи количества, те обикновено не са многочислени по време на зимуване. Впечатление прави значителното намаляване в броя на зимуващите обикновени и многочислени видове – зеленоглавата патица, зимното бърне, кафявоглавата и качулатата потапница, както и белочелата водна кокошка. Популациите на тези видове в Европа не намаляват, което говори, че условията които намират тези видове за зимуване в нашите влажни зони са се променили в негативна посока. Вероятно това е свързано от една страна с промяна на облика на влажните зони, а от друга – със засиленото безпокойство. Черноморското крайбрежие се застроява усилено, като се изменя дори и бреговата ивица. Крайбрежието е основно място за зимуването на белочелите водни кокошки. Масово се изсичат естествените крайречни гори, които служат за убежище на птиците, зимуващи там. Дори гъските, чиято численост в България е относително стабилна в района на Добруджа предпочитат да нощуват в морето заради значителната ловна преса, включително и бракониерския лов.

От посетените влажни зони, най-гъсто „населени“ се оказаха Дуранкулашкото езеро (126 796 водолюбиви птици), Шабленкото езеро (62 590) водолюбиви птици) и езерото Вая (23 023 птици).

В 4 дни доброволци на БДЗП и участници от други организации, преживяха неповторими мигове от срещите си с птиците. Тези мигове остават запечатани в дневниците и в спомените на хората, а очакванията за нови преживявания се запазват за следващата зима. А ние имаме още един аргумент в полза на опазването на водолюбивите птици – зимните им числености тази година и състоянието на влажните зони, където те зимуват.

Численост на водолюбивите птици в България по региони и общо за страната, отчетени по време на среднозимното преброяване

16-18 януари 2003 г. по данни на Българското дружество за защита на птиците

Разпределение на водолюбивите птици в България по региони:

1. Дунав (река и крайречни влажни зони);
2. Северна България (влажни зони северна от билото на Стара планина);
3. Северно Черноморско крайбрежие;
4. Южно Черноморско райбрежие;
5. Южна България (влажни зони южно от билото на Стара планина)