През тази година в рамките на “Нова надежда за египетския лешояд” бяха приложени три метода за освобождаване на египетски лешояди, излюпени в зоопаркове, с което се цели подсилване на популацията на египетския лешояд – забавено освобождаване, осиновяване от диви приемни родители и изкуствено гнездо (хак). Целта е чрез всеки един метод да бъдат освободени по 10 млади птици в един и същ район – Източните Родопи. На база на резултатите, получени при тестването им, ще бъде намерен най-добрият подход за прилагане на програма за възстановяване на вида на Балканите.
Стартът на пилотната програма бе даден през март в Източни Родопи от екип на БДЗП и Зелени Балкани с първия метод – забавено освобождаване. Четири млади птици – Акага, Бояна, Поля и Пентелей, излюпени и отгледани взоопарковете в Прага и Йерез, Испания се подготвяха близо два месеца за живот в дивата природа в специална адаптационна волиера. След освобождаването им птиците се адаптираха успешно, като редовно посещаваха площадката за подхранване, социализираха се добре с дивите лешояди и намираха сами храна извън площадките. И четирите египетски лешояда започнаха своята миграция самостоятелно и на различни дати. Акага бе първа и избра традиционния миграционен път през Турция и Близкия Изток, след което достигна Етиопия. Поля, Бояна и Пантелей се отправиха на юг в края на септември. Поля мигрира през гръцките острови, достигайки Крит, след което Южна Турция, през Близкия Изток до Судан. Бояна мигрира през Гърция, пресичайки Средиземно море между Пелопонес и Либия. Пантелей избра подобен на Бояна миграционен път и достигна Пелопонес, но не се опита да пресече морето и в момента е на остров Крит.
В заключение методът на забавеното освобождаване е успешен по отношение на адаптирането на четирите птици към природата, а 80% от освободените лешояди завършиха успешно първата си миграция до зимните квартири на вида в Африка. Все още крайният резултат на миграцията на Пантелей е неясен като е възможно той да остане да зимува на остров Крит или да направи опит за прелет над морето към Африка.
Чрез метода на дивите приемни родители бе освободена една млада птица – Бланка. Първият опит бе направен, когато малкото бе на 16 дни и бе неуспешен, заради проявена агресия срещу дивото малко в гнездото. Вторият опит бе направен на възраст 60 дни, когато Бланка бе приета успешно от родителите и дивото малко. И двете малки успешно напуснаха гнездото. Бланка се адаптира добре към дивите условия и по време на първата си миграция избра традиционния миграционен път през Турция и Близкия Изток и достигна Етиопия. Дивото малко (Белгин) също премина през Турция, но когато достигна полуостров Адрасан реши да премине през морето, след което предавателят спря да излъчва сигнал и вероятно птицата се е удавила в морето. За съжаление месец след като Бланка достигна местата за зимуване в Афар, Етиопия, тя загина, най-вероятно заради нападение от страна на диво животно или човек.
Въпреки смъртта на Бланка методът е успешен по критериите за приемане от дивите приемни родители и адаптиране към природата, както и успешно достигане до зимните квартири в Африка.
През август две птици – Анна и Зикмунд бяха освободени по метода на изкуственото гнездо (хакинг). И двете птици излетяха успешно от хака, но нито една не бе наблюдавана да намира сама храна в дивата природа и да посещава разположената в близот площадка за подхранване. И двете птици се хранеха единствено на предоставената храна в близост до гнездото. Зикмунд бе заловен, заради неестественото си поведение и липса на страх от хората и населените места. Той вероятно е бил импринтиран към хора тъй като е бил хранен от ръка в ранна възраст и в продължение на две седмици в зоопарка от който беше дарен. Анна започна своята миграция по традиционния миграционен път, но бе открита изтощена в южна Турция. Вероятно тя не е могла да се адаптира добре към природата и да намира храна.
Зикмунд бе изключен от анализа на успеха на метода, заради неестественото си поведение. Въпреки че оцеля през първия месец след освобождаването, по време на миграцията си Анна показа лоша адаптация към дивата природа. Заради това този метод за 2018 г. се определя като неуспешен.
Всички птици са дарени по проекта със съдействието на Антонин Вайдал – координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите (EAZA) и благодарение на тясно сътрудничество с Фондацията за опазване на лешоядите (VCF).
Пълният доклад може да бъде намерен тук.
LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ (LIFE16 NAT/BG/000874) обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка и се реализира с финансовата подкрепа на програма LIFE на ЕС. Координиращ бенефициент е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Асоциирани бенефициенти са Гръцко орнитологично дружество/ BirdLife Гърция, WWF Гърция, Кралско дружество за защита на птиците (RSPB), Асоциация Природа / BirdLife Турция (DD), BirdLifе за Близкия Изток, BirdLife Африка, Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI), Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/RaptorsMoU), Зелени Балкани.