Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

Рекорден брой къдроглави пеликани загнездиха върху двете наколни дървени платформи в блато Песчина, намиращо се на остров Персин. Това установиха по време на редовния мониторинг експертите от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и Дирекция на Природен парк „Персина“. Към 12 март броят на гнездящите двойки къдроглави пеликани в блато Песчина е 64, което е абсолютен рекорд, спрямо предходните години.

През 2016 г. за първи път бе сформирана нова гнездова колония на вида в България. Тогава 7 двойки успешно бяха заели една от наколните дървени платформи в блато Песчина. През 2017 г. двойките бяха 4, през 2018 г. – 9, през 2019 г. – 24, а през 2020 г. – 22. Припомняме, че през миналата година 8 двойки къдроглави пеликани успешно отгледаха своите малки и на друга наколна дървена платформа, намираща се в Мъртво блато, което също е част от Поддържан резерват „Персински блата“.

В момента къдроглавите пеликани мътят, като през първата половина на април очакваме да се излюпят и първите малки.

© Свилен Чешмеджиев

За да е изцяло ефективен мониторингът на пеликаните на остров Персин, експертите извършиха и заснемане на платформите с помощта на дрон. Това е иновативен метод, който се използва при мониторинг на гнездови колонии на вида предимно в Гърция (Преспанско езеро) и в района на делтата на река Дунав в Румъния, където експертите нямат пряка видимост към всички гнездящи двойки. Благодарение на кадрите, заснети с дрон, екипът успя да събере детайлна и точна информация за числеността на гнездящите къдроглави пеликани в блато Песчина. Следващите дни предстои да се извърши мониторинг и на Мъртво блато.

© Свилен Чешмеджиев

© Свилен Чешмеджиев

При заснемането с дрон е много важно птиците да не бъдат обезпокоени. Затова се извършва само от експерти по вида – на минимум 40 метра височина и за много кратък период от няколко секунди.

Дейностите по опазване на къдроглавия пеликан се осъществяват в рамките на проект „Животът на пеликана“ (LIFE18/NAT/NL/000716), финансиран по програма LIFE на ЕС и с помощта на Whitlеy Fund for Nature.