На 2 февруари традиционно отбелязваме Световния ден на влажните зони. Всяка година денят има различна тема и насоченост, с цел да се разглеждат различни аспекти от ползите, заплахите и нуждите, свързани с опазването на тези ценни местообитания. Влажните зони са жизненоважни за биоразнообразието, тъй като в тях живеят или се размножават 40% от животинските и растителните видове. Въпреки това, те са най-застрашените екосистеми – според Конвенцията за опазване на световното наследство и Рамсарската конвенция, от началото на миналия век са изчезнали 64% от световните влажни зони.
Темата за 2025 г. е „Да опазим влажните зони за нашето общо бъдеще“. Тази година се подчертава необходимостта да предприемем ясно очертани мерки по опазването на влажните зони заради благоденствието на цялото човечество, и за да могат идните поколения да се радват на многобройните ползи, които тези значими природни местообитания предоставят. Увеличаването на населението на Земята неизбежно води до увеличаване потреблението на вода, до замърсяването на водоемите, до пресъхването на много от тях и в крайна сметка – до намаляване достъпа на все повече и повече хора дори до питейна вода.
През 2025-та Световният ден на влажните зони е от ключово значение, защото през юли тази година ще се проведе Петнадесетата среща на Конференцията на страните по Рамсарската конвенция относно влажните зони (COP15) във Виктория Фолс, Зимбабве. На всеки три години, народни представители на всяка от страните-членки се срещат, за да подпомогнат дискусиите, насочени към опазването и устойчивото ползване на влажните зони, и за да изготвят работна програма за идните три години.
Близо 90% от влажните зони в света са деградирали от 1700 г. насам. Те са критично важни не само за биоразнообразието, за смекчаването и адаптирането към промените в климата и наличието на прясна вода, но и за световните икономики. В България количеството на водите намалява – дебитът на големите реки е много по-малък от преди век, стотици са пресъхналите по-малки реки и потоци, а създадените изкуствено около 3000 микроязовира в преобладаващото си мнозинство са без вода. Фактори за това са климатичните промени, изсичането на горите и липсата на стратегическо управление на водите в национален план. Съществуват два Национални плана за опазване на влажните зони в България (от 1995 г. и от 2013 г.), активно участие в разработването на които е взело и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Те обаче са насочени към опазването на най-значимите влажни зони. Необходими са материално и финансово обезпечени планове на локално ниво с цел цялостно опазване на водите като ресурс на обществото.
Опазването на влажните зони е едно от основните направления в работата на БДЗП. Дружеството 30 години успешно управлява защитената местност „Пода“, което я направи най-познатото в света българско орнитологично място и стана еталон за опазване на защитена територия в България. Но най-забележителното постижение на БДЗП е определянето през 2006 г. на 114-те най-важни за птиците места в България, които страната ни трябваше да обяви като условие за присъединяване към Европейския съюз.

Защитена местност „Пода“, © Димитър Градинаров
По случай деня, по покана на РИОСВ-Русе, на 3 февруари в информационния център на инспекцията Свилен Чешмеджиев от БДЗП ще представи пред ученици значимостта на влажните зони по поречието на река Дунав, мерките за опазване на биологичното им разнообразие, както и данни от проведеното Среднозимно преброяване на водолюбивите птици през настоящата година, като ще постави акцент върху колониите на къдроглавия пеликан.
Световният ден на влажните зони се отбелязва всяка година на 2 февруари, за да се повиши осведомеността за тези ценни местообитания. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Рамсарската конвенция е първият и единствен до днес международен договор за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси, насочен към тези специфични екосистеми. Страната ни е сред първите държави, които подписват Рамсарската конвенция, която влиза в сила у нас от 24 януари 1976 г.
БДЗП извършва редица дейности за опазване на ключови за птиците влажни зони по поречието на река Дунав в рамките на LIFE проектите „Животът на пеликана“ и „Безопасен полет за птиците на Дунав“ и „Живот за Варненското езеро“.