Анализ на въздействието на употребата на пестициди върху египетския лешояд в България

Законодателството относно употребата, производството, вноса и съхранението на продукти за растителна защита (ПРЗ) в България изглежда стриктно и в голяма степен се влияе от законодателството на ЕС. Липсата на прозрачност на процедурите обаче, съчетано с ограничен набор от механизми за контрол, отваря пространство за редица злоупотреби и лоши практики. Анализът на това законодателство показа много съществено и смущаващо противоречие при одобрението на употребата на някои продукти за растителна защита – позволява се употребата на ПРЗ, които включват забранени токсични активни вещества (продуктите Lanat 20Sl и Lanat 25WP например). Тези вещества представляват пряка заплаха за птиците, биоразнообразието като цяло и човешкото здраве. Положителен аспект е приетият Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди, който залага конкретни мерки за опазване на водите, включително и питейната вода, от въздействието на пестицидите. Съвсем наскоро една от националните телевизии излъчи репортаж, разследващ употребата на забранено вещество в селското стопанство, който показа доста притеснителни тенденции и резултати.

Общо 180 ПРЗ се използват в местообитания на египетския лешояд у нас. Те съдържат активни вещества, които представляват риск за египетския лешояд, включително хлорпирифос, хлорпирифосетил и циперметрин. Употребата на опасни разрешени или/и незаконни активни вещества в комбинация с лоши практики при употребата им увеличава риска от вторично отравяне при лешоядите. Опасност за биоразнообразието представлява и наличието на необезопасени складове за съхраняване на стари опасни пестициди.

По време на полево проучване са взети интервюта със земеделски стопани и са посетени 17  селскостопански аптеки, за да се проучи с какви пестициди се търгува. По време на претърсването за отровени животни в гнездови територии на египетски лешояди в България през 2018 и 2019 г. е използван дрон и е участвал екипът с куче на БДЗП за борба с отровите. Не са открити мъртви птици, въпреки това в много случаи около селскостопански полета са намерени разпръснати опаковки с  пестициди и контейнери. Тази практика е много често срещана и представлява заплаха за биологичното разнообразие и човешкото здраве.

По време на проведеното проучване са проверени и складове за съхранение на пестициди. Общо 17 склада за стари селскостопански химикали са посетени в района на Провадийско-Роякското плато и 20 склада – в Източните Родопи. Не винаги складовете се съхраняват в добри и сигурни условия и често са леснодостъпни за хора и животни. В района на проекта са регистрирани общо 6 склада с висок риск и 6 склада със среден риск, като са открити 3 опасни химикала – Carbicron 50 SCW, Dicuran 80 WP и Peropal 25WP. Два склада са идентифицирани като опасни и след подаден сигнал до съответните органи, вече са затворени.

Трите проучвания са проведени в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ и имат за цел да идентифицират мащаба и значението на въздействието на пестицидите, използвани в селското стопанство в България, Северна Македония и Албания, върху египетския лешояд, и да предложат адекватна стратегия за смекчаване на това въздействие.