Белоопашат мишелов

Описание:

Дължина на тялото: 50 – 61 см. Размах на крилата: 130 – 150 см
По-едър е от обикновения мишелов. Оперението варира от светлооранжево до тъмнокафяво, най-често срещани са птиците с ръждив цвят. Характерни за вида са светлата опашка и тъмните „слабини“. Някои възрастни птици са с много светла, почти бяла глава.

Храна и местообитания:

Пластичен вид, който се храни с разнообразни дребни бозайници, птици, влечуги, а при нужда – и с трупове на умрели животни. Лалугерът е предпочитана храна в районите, където все още се среща. Обитава пасища, ливади и обработваема земя в близост до скални масиви или гори. Отбягва обширни горски масиви.

Гнездене:

Гнездото е разположено в скални ниши, на отвесни земни откоси, на самотни дървета или в окрайнина на гора. При липса на подходящ субстрат гнезди и по стълбовете от високоволтовата електропреносна мрежа. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно.

Разпространение в България:

В миналото е бил рядък вид, с отделни гнездови находища. Днес е разпространен групово на цялата територия на страната. По-многоброен в Западна Стара планина, Източните Родопи, Сакар, Подбалканските котловини и на места в Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа.

Миграция и зимуване:

У нас се среща целогодишно. Част от индивидите мигрират на юг, но през зимата идват птици от страните на север от България.

Заплахи:

Използването на отрови срещу гризачи и други химикали в селското стопанство, отсичане на единични дървета с гнезда в открити райони, безпокойство през размножителния период, бракониерски отстрел, смъртност от токови удари при кацане върху необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа.

Природозащитен статус в България:

Уязвим.

Сходни видове:

Обикновен мишелов, северен мишелов, осояд.

Открийте птиците на България със SmartBirds – мобилно приложение с определител на гнездящите видове и електронен дневник за наблюдения.

Снимки: ©Светослав Спасов (www.natureimages.eu)