Италианско врабче

Описание:

Дължина на тялото: 14–16 см Размах на крилата : 20 – 22 см
Доскоро е считан за „стабилизиран“ хибрид между домашно и испанско врабче. Според някои автори, италианското врабче е отделен вид, а според други е раса на испанското врабче.
Мъжките наподобяват тези на домашното врабче, но за разлика от него са с кафяво теме и бели бузи, както е при испанското врабче. Женските на трите вида са неотличими една от друга.

Храна и местообитания:

Храни се предимно със семена на диви и културни растения и насекоми, които са важни за изхранването на малките. В градска среда яде и остатъци от зърнени храни. Синантропен вид (свързан с човека). Обитава предимно населени места, но се среща и извън тях в овощни градини, скалисти места, ивици от дървета и храсти в открити райони, изоставени сгради и др.

Гнездене:

Гнезди най-често под керемиди на покриви, кухини по сгради и улични стълбове, но също така и в хралупи на дървета, гнезда на градска лястовица и др. Снася 3 – 7 яйца, има между 1 и 4 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България:

У нас се срещат единични екземпляри и двойки по долината на река Струма, Южен Пирин и София.

Миграция и зимуване:

Постоянен вид.

Заплахи:

Застрояване на зелените площи в градовете, третиране на парковете и градините с пестициди, разрушаване на гнездата при ремонт на сгради.

Природозащитен статус в България:

Не е застрашен.

Сходни видове:

Домашно врабче, испанско врабче.

Открийте птиците на България със SmartBirds – мобилно приложение с определител на гнездящите видове и електронен дневник за наблюдения.

Снимки: ©

Открийте птиците на България със SmartBirds – мобилно приложение с определител на гнездящите видове и електронен дневник за наблюдения.

Снимки: ©A. Landi.

.