Тръстиков блатар

Описание:

Дължина на тялото: 43 – 55 см. Размах на крилата: 115 – 140 см
Най-често срещаният блатар у нас. Женската се определя лесно по светложълтото теме на фона на изцяло тъмното тяло. Мъжкият е с кафяв гръб, сиви крила и опашка. Коремът е ръждив, а първостепенните махови пера са черни. И двата пола имат бели кантове на предния ръб на крилете, които обаче липсват при младите птици. В полет има V-образен профил. От разстояние може да бъде сбъркан с обикновения мишелов, но за разлика от него е с много по-дълга опашка и по-тесни крила.

Храна и местообитания:

Храни се с дребни птици и гризачи. Най-често може да се види да ловува ниско, летейки по края на тръстиковите масиви, но и в открити ливади и обработваеми земи в близост до водоемите. Обитава разнообразни езера, блата, язовири и устия на реки с обширни тръстикови масиви.

Гнездене:

Гнездото е разположено сред гъсти масиви от тръстика и папур. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:

Има петнисто разпространение в ниските части на страната, най-често в Тракийската низина, поречието на р. Дунав, Черноморското крайбрежие и Софийското поле.

Миграция и зимуване:

Мигриращ вид, зимува в Средиземноморието и Африка, но в някои райони у нас се среща и през зимата.

Заплахи:

Деградация и пресушаване на влажните зони, бракониерски отстрел, безпокойство от рибари през размножителния период, използването на отрови в земеделието.

Природозащитен статус в България:

Застрашен.

Сходни видове:

Полски блатар, ливаден блатар, черна каня.

Открийте птиците на България със SmartBirds – мобилно приложение с определител на гнездящите видове и електронен дневник за наблюдения.

Снимки: ©Светослав Спасов (www.natureimages.eu), ©Борис Белчев (www.alcedowildlife.com).