Червен ангъч

(Tadorna ferruginea)

Описание:

Дължина на тялото: 58 – 70 см. Размах на крилата: 110 – 135 см
Оперението е ръждивочервено, с по-светла глава, светли подкрилия и надкрилия и черни махови пера. Мъжкият има черна „огърлица“ на шията.

Храна и местообитания:

Храни се със зелени частни на водни и сухоземни растения, семена и дребни водни животни. Обитава реки, блата, езера, язовири, бракични водоеми и морски крайбрежия. У нас се среща и в малки микроязовири.

Гнездене:

Гнезди под земята в дупки на лисици или язовци, понякога в съжителство с тях, в дупки в скали и отвесни земни откоси, както и в хралупи на дървета. Снася 5 – 13 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:

У нас се среща рядко в Добруджа, Лудогорието и около Бургас.

Миграция и зимуване:

Зимува в Източното Средиземноморие и по поречието на р. Нил. Пролетната миграция е през февруари- март, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:

Пресушаване и деградация на влажните зони, замърсяване на водите, бракониерски отстрел, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:

Критично застрашен.

Сходни видове:

Бял ангъч, египетска гъска.