Как ще отговорите на простия въпрос „Къде живеят врабчетата?“. Ако кажете, че живеят в гнезда под керемидите или в други кухини по сградите, ще сте прави… само донякъде.
Да, наистина домашното врабче най-често си прави гнездата във всевъзможни кухини по съоръженията, изградени от човека. За него отговорът ви е на 90% верен. Не на сто процента, защото някои двойки домашни врабчета с по-традиционни схващания за гнезденето правят домовете си на открито, направо в клоните на дърветата. Така, както са го правили предците им преди милиони години, преди да срещнат косматото двуного и да сключат неписания договор плътно да му вървят по петите. Е, да му дишат във врата не е било никак тежко, напротив, около човека винаги е имало повечко неща за похапване, страшните ястреби не смеели да се доближават много, и най-важното – човекът имал неудържимата страст да гради всякакви съоръжения. А в тях изобилствало от кухини, кухинки и кухинища, в които да си направиш гнездо за всеки вкус. С други думи – „строй, сърце!“.
Наистина, особено след влизането му в ролята на земеделец, човекът станал неудържимо привлекателен за домашното врабче. Затова днес сигурно 99% от гнездата на тези птици по света са край човека. Така-а-а, за домашното врабче почти напълно улучихме отговора. Да видим нататък, защото освен домашно, знаем че има и други видове врабчета.
Полското врабче също нерядко намира, че най-доброто място за отглеждане на многобройната си челяд е камерка в топлоизолацията на блока до недобре уплътнения кабел на някой климатик, например. Или кухина между камъните на зида на къща, мост, дувар. Това съвпадение на гнездовия му „вкус“ с този на домашното врабче обаче е принудително. Прави го от немай-къде. Ако намери хралупа в дърво, било то от естествено гниене на дънера или от благодеянието на някой кълвач, полското врабче ще бъде най-щастливият пернàт. Но хралупите в дърветата в селищата, където основно живее полското врабче, са много малко. Най-вече защото обикновено градските служби ревниво отстраняват такива „непълноценни“ дървета. И все пак, полските врабчета се изхитрят да намерят що-годе естествени кухини и в по-малък процент от домашните използват съоръженията на човека. Така че нека да кажем, че тук сме познали отговора приблизително на 60-70%.
Как стоят нещата с испанското врабче? Този най-мургав представител на врабчовия род е с класическо отношение към проблема. Гнездото е овално, с дебели стени от сухи тревички, добре тапицирано отвътре с перца и други „меки мебели“, с малък отвор с калибъра на стопанина и стопанката и…толкоз. Няма вариациите на различно дебели стени според типа на кухината и формата на циглата, няма безразборието на строителни материали, както е при домашното или полското врабче, ограничени от стените на камерата, която им се е отдало да намерят. Волният „испанец“ строи в клоните, на простор, и може да си позволи да спазва стандартите и на размери, и на форма, и ако щете – на цялостен вид. Затова видите ли тревни топки по клоните, разположени близо една до друга, с еднакъв размер и вид, знайте, че това е колония на испански врабчета. А и темпераментните им и шумни собственици няма да ви оставят дълго да се колебаете кои са собствениците на нотариалните им актове.
Разбира се, във всяко стадо си има и мърша. Някои по-мързеливи двойки вплитат гнездата си в гнездата на бели щъркели, гарвани, мишелови и там постройките им нямат съвършенството на „Тадж Махал“-ите на правоверните испански врабчета. Но, светът е несъвършен… Така или иначе испанското врабче строи гнездата си по най-естествен начин, много често – в дивата природа, далеч от човека. Така излиза, че то е най-„дивото“ от трите вида типични врабчета, ако не броим съвсем мизантропното скално врабче, което се отнася към съвсем друг род и не е предмет на нашето обсъждане.
Всъщност, най-точният отговор на въпроса „Къде живеят врабчетата?“ е много прост: „В гнездата си“. Но за тях вече научихме.
Петър Янков