Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

©Andras Kovacs/RaptorImages

Свещената птица

Почитан като свещена птица, защото народът ни смятал, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата – царският орел. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или някой му посегне, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е “кръстат“ орел – при полет белите петна на крилете му, наподобяващи генералски еполети, и светлата глава напомнят на кръст.

Царският орел е една от най-редките птици в България и по света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас. Днес популацията му наброява едва 35 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.

© Св. Спасов/Царски орел
© Св. Спасов

Орелът близо до хората

Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства – пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи.

© Св. Спасов

Силно привързан към дома

Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царски орли в продължение на много години. Минималното разстояние между гнезда на различни двойки е 4700 м. Брачните игри на двойките царски орли са много красиви. При тях птиците се издигат във въздуха и след това рязко пикират със свити крила.

Гнездото, което достига размери от 1,2 до 2,2 метра и с тегло до 200 кг., се изгражда от двете птици. За направата му използват сухи клони. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са хибридни тополи, различни видове дъб и в редки случаи разполагат гнездата си на бял бор, обикновен бук и салкъм.

Във втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. По изключение са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкият я сменя, колкото тя да се нахрани или ѝ носи храна в гнездото. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото във втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят и ги обучават как да ловуват.

Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври. След това младите птици се отправят на миграция, като достигат до Турция, Израел, Сирия. Възрастните птици са постоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.

© Andras Kovacs/RaptorImages/Царски орли

Менюто на орела

Основната храна на царския орел в България е таралежът. Следва лалугерът, заекът, полевките и други. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 вида животни. През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, уловена от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването.

© Богдан Боев/Таралеж
© Св. Спасов/Европейски лалугер

Възстановяване и устойчиво управление на пасищата

Съвместно с наши партньори – фермери работим за възраждане на традиционното пасищно животновъдство, създаване на стада от домашни животни, възстановяване на разорани пасища и частично премахване на храсти, за да се възстановят мозаечните местообитания.

Прилагането на всички тези дейности е необходимо с цел намаляване на най-сериозната заплаха за дивата природа и в частност на хищните птици – унищожаването  на естествените местообитания. Много от тях се редуцират и в същото време фрагментират.

Налице е тенденция към разораване и превръщане на някои значими за царския орел ловни територии, доскоро ползвани като пасища, в интензивно стопанисвани обработваеми земи, лозя и овощни градини. По този начин биват разрушавани компактни и многочислени лалугерови колонии и се премахва естествената тревна и храстова растителност, която приютява множество диви животни, с които орлите се хранят. Така някои от двойките са лишавани от хранителния си ресурс, което може да доведе до напускането на териториите.
© Св. Спасов

Почти без дом

Двойно намаляване на ключови за вида тревни местообитания установява проучване на земеползването в 24 гнездови територии на царския орел в България. Тревожната тенденция е налице и цифрите сочат, че ако тревните местообитания са съставлявали 21,02% от площта на обитаваните гнездови територии от царски орли към 2006 г., то към 2019 г. те съставляват само 9,14% от тази площ.

Тази сериозна промяна е свързана със селскостопанските политики и субсидиите за фермерите. Така поради пропуски и несъответствия в законодателството обширни затревени територии, стопанисвани като екстензивни пасища повече от 20 години, са разорани и превърнати в обработваеми земи, дори почвено-климатичните условия да не са подходящи за този интензивен тип земеделие.

Обезопасяване на електрически стълбове

Обезопасяването на опасните електропроводи се постига с различни подходи и средства: 
fas|fa-bolt|
Поставянето на защитни изолации на потенциално опасни електрически стълбове предпазва птиците от токов удар при едновременен контакт с проводник под напрежение и заземена част от стълба.
fas|fa-bolt|
Подмяната на въздушни голи проводници с изцяло изолирани такива (т.нар. ПАС система) предпазва птиците от токов удар по цялата дължина на електропровода.
fas|fa-bolt|
Монтиране на „кацалки“ върху стълбовете тип РОС (превключватели) – предоставят място за почивка на птиците, като позволяват птицата да кацне на сигурно разстояние от тоководещите елементи.
fas|fa-bolt|
Подземни електрически кабели, които заменят опасни за птиците въздушни електропроводи. Този подход напълно елиминира опасността за птиците от токова удар и сблъсък с проводниците и гарантира най-надеждното електрозахранване за хората.
Обезопасяването на опасни електрически стълбове е крайно наложителна мярка за спасяването на царския орел и много други видове птици, защото необезопасените стълбове на електроразпределителната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици. Това беше установено в резултат на сателитно проследяване на млади царски орли – 67% от маркираните с предаватели млади царски орли загинаха от токов удар при кацане върху необезопасен електрически стълб, допирайки едновременно проводник под напрежение и заземена част от стълба.

В България голям процент от електропроводите са опасни за птиците, особено за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях са истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли често кацат на стълбовете, особено в открити райони без дървета. Дори в някои страни те строят гнездата си по електропроводи. За съжаление птиците не могат да различат опасните от безопасните.

© БДЗП/Поставяне на излолации на електрически стълбове в района на Атанасовско езеро
© Andras Kovacs/RaptorImages/Царски орел

Борба с престъпленията срещу природата

Ние притежаваме единствения в страната екип със специално обучено куче за откриване на убити и отровени птици и бозайници. Екипът работи от 2016 г. основно на територията на Източни Родопи, но при необходимост се отзовава и на други места в страната. Задачата на кучето Барс и неговият водач е да претърсва определени терени и да намира трупове на отровени животни или храни – отровни примамки, след което да подаде сигнал. След като се намери животно водачът преценява каква ще е следващата стъпка, тъй като то може да е умряло от естествена смърт. Ако се окаже, че животното е отровено, трябва незабавно да се премахне от природата и да се дадат лабораторни проби за установяване на причината на смъртта.

Отровните примамки

Масовото използване на отровни примамки срещу хищници през 50-те години на миналия век е една от причините за изчезването на царските орли. Друга голяма опасност са гълъбарите, които залагат отровни примамки, за да елиминират големия ястреб и сокола скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават обаче всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона. През 2011 г. един от маркираните със сателитни предаватели царски орли беше отровен в района на гр. Перущица. Използването на отровни примамки е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление, поставянето на примамки не е прекратено.

© Marton Horvath / ММЕ

Охрана на гнезда

Професията охранител на гнезда на царски орел съществува от както сме започнали работа по спасяване на вида в страната. Подобни работни места са необходимост, защото безпокойството от страна на човека често води до неуспех при излюпването на малките. Много от дърветата с гнезда в страната са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата на стадата домашни животни или движението на трактори по околните полета.

В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за орлите машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото. Примери за това са появата на камиони с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото. Напускането на гнездото води до загиване на мътилото поради изстиване или прегряване на яйцата; също така, те могат да бъдат изядени от враните, които са свикнали с близкото човешко присъствие.

Поставяне на изкуствени гнезда

Това е една от най-ефективните мерки за опазване на вида, тъй като строежът на ново гнездо е трудна и отнемаща много енергия задача, особено за младите двойки царски орли, които пристъпват за пръв път към размножаване. При инсталирането на изкуствено гнездо внимателно се подбира подходящо дърво и територия. Мястото трябва да е отдалечено от територията на друга двойка, от опасни електропроводи и източници на безпокойство като пътища, и в близост до хранителни ресурси. В идеалния случай в територията ще са наблюдавани млади скитащи птици. Дървото трябва да е високо и стабилно, за да може двойката спокойно да наблюдава околността и да излита с лекота и да набира височина.

Инсталирането на едно гнездо отнема около ден, като предварително се изготвя основата от клони във формата на колело, което с помощта на алпийска техника се качва на дървото. Там се вплитат още клони, за да стане масивно и здраво. Гнездото може да се използва от орлите десетки години.

Поставяне на изкуствени гнезда

Сателитно проследяване на птиците

Досега БДЗП е маркирало 28 млади царски орела в рамките на програмата за сателитно проследяване на вида. Целта ни бе да научим повече за живота им и да разберем на какво се дължи високата смъртност. Чрез сателитната телеметрия вече знаем много повече от преди за местата, където пребивават, за скитанията и миграцията на младите птици, за заплахите и опасностите, които срещат по пътя си.
Предавателите се поставят на младите птици малко преди да отлетят от гнездата си. Тогава те са достатъчно големи и заякнали – почти с размерите на възрастен орел. Сателитният предавател представлява малко устройство с GPS и антена, което се прикрепва на гърба на птицата със специално проектирани презрамки. Той тежи само 70 грама, така че птицата свиква напълно с него и може да го носи до края на живота си. Устройството има соларен панел, който зарежда батерията с енергия от слънцето и прави живота му изключително дълъг.

Всеки от нас може да види пътя на орлите на картата в интерактивния модул за сателитно проследяване. 

© Димитър Градинаров
© Св. Спасов/Поставяне на пръстени на царски орел

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.