SmartBirds
Магазин
Определител
©Andras Kovacs/RaptorImages
Свещената птица
Царският орел е почитан като свещена птица, защото народът ни смятал, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или някой му посегне, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат“ орел – при полет белите петна на крилете му, наподобяващи генералски еполети, и светлата глава напомнят на кръст.
Царският орел е една от най-редките птици в България и по света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас. Днес популацията му наброява едва 35 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.
Орелът близо до хората
Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства – пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи.
Силно привързан към дома
Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царски орли в продължение на много години. Минималното разстояние между гнезда на различни двойки е 4700 м. Брачните игри на двойките царски орли са много красиви. При тях птиците се издигат във въздуха и след това рязко пикират със свити крила.
Гнездото, което достига размери от 1,2 до 2,2 метра и тегло до 200 кг, се изгражда от двете птици. За направата му те използват сухи клони. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Дърветата, използвани за гнездене, са основно хибридни тополи, различни видове дъб и в редки случаи бял бор, обикновен бук и салкъм.
Във втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. По изключение са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкият я сменя, колкото тя да се нахрани или ѝ носи храна в гнездото. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото през втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят и ги обучават как да ловуват.
Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври. След това младите птици се отправят на миграция, като достигат до Турция, Израел, Сирия. Възрастните птици са постоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.
Менюто на орела
Основната храна на царския орел в България е таралежът. Следва лалугерът, заекът, полевките и други. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 вида животни. През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, уловена от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, които нямат достатъчно опит в ловуването.
Възстановяване и устойчиво управление на пасищата
Съвместно с наши партньори – фермери работим за възраждане на традиционното пасищно животновъдство, създаване на стада от домашни животни, възстановяване на разорани пасища и частично премахване на храсти, за да се възстановят мозаечните местообитания.
Прилагането на всички тези дейности е необходимо с цел намаляване на най-сериозната заплаха за дивата природа и в частност на хищните птици – унищожаването на естествените местообитания. Много от тях се редуцират и в същото време фрагментират.
Почти без дом
Тази сериозна промяна е свързана със селскостопанските политики и субсидиите за фермерите. Така поради пропуски и несъответствия в законодателството обширни затревени територии, стопанисвани като екстензивни пасища повече от 20 години, са разорани и превърнати в обработваеми земи, дори почвено-климатичните условия да не са подходящи за този интензивен тип земеделие.
Обезопасяване на електрически стълбове
Монтиране на „кацалки“ върху стълбовете тип РОС (превключватели) – предоставят място за почивка на птиците, като им позволяват да кацнат на сигурно разстояние от тоководещите елементи.
Обезопасяването на опасни електрически стълбове е крайно наложителна мярка за спасяването на царския орел и много други видове птици, защото необезопасените стълбове на електроразпределителната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици. Това беше установено в резултат на сателитно проследяване на млади царски орли – 67% от маркираните с предаватели птици загинаха от токов удар при кацане върху необезопасен електрически стълб, допирайки едновременно проводник под напрежение и заземена част от стълба.
В България голям процент от електропроводите са опасни за птиците, особено за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях са истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли често кацат на стълбовете, особено в открити райони без дървета. Дори в някои страни те строят гнездата си по електропроводи. За съжаление, птиците не могат да различат опасните от безопасните.
Борба с престъпленията срещу природата
Ние имаме единствения в страната екип със специално обучено куче за откриване на убити и отровени птици и бозайници. Екипът работи от 2016 г. основно на територията на Източни Родопи, но при необходимост се отзовава и на други места в страната. Задачата на кучето Барс и неговия водач е да претърсва определени терени и да намира трупове на отровени животни или храни – отровни примамки, след което да подаде сигнал. След като се намери животно водачът преценява каква ще е следващата стъпка, тъй като то може да е умряло от естествена смърт. Ако се окаже, че животното е отровено, трябва незабавно да се премахне от природата и да се дадат лабораторни проби за установяване на причината за смъртта.
Отровните примамки
Масовото използване на отровни примамки срещу хищници през 50-те години на миналия век е една от причините за изчезването на царските орли. Друга голяма опасност са гълъбарите, които залагат отровни примамки, за да елиминират големия ястреб и сокола скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават обаче всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона. През 2011 г. един от маркираните със сателитни предаватели царски орли беше отровен в района на гр. Перущица. Използването на отровни примамки е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление, поставянето на примамки не е прекратено.
Охрана на гнезда
Професията охранител на гнезда на царски орел съществува откакто сме започнали работа по спасяване на вида в страната. Подобни работни места са необходимост, защото безпокойството от страна на човека често води до неуспех при излюпването на малките. Много от дърветата с гнезда в страната са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата на стадата домашни животни или движението на трактори по околните полета.
В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за орлите машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото. Примери за това са появата на камиони с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото. Напускането на гнездото води до загиване на мътилото поради изстиване или прегряване на яйцата; също така, те могат да бъдат изядени от враните, които са свикнали с близкото човешко присъствие.
Поставяне на изкуствени гнезда
Това е една от най-ефективните мерки за опазване на вида, тъй като строежът на ново гнездо е трудна и отнемаща много енергия задача, особено за младите двойки царски орли, които пристъпват за пръв път към размножаване. При инсталирането на изкуствено гнездо внимателно се подбира подходящо дърво и територия. Мястото трябва да е отдалечено от територията на друга двойка, от опасни електропроводи и източници на безпокойство като пътища, и в близост до хранителни ресурси. В идеалния случай в територията ще са наблюдавани млади скитащи птици. Дървото трябва да е високо и стабилно, за да може двойката спокойно да наблюдава околността и да излита с лекота и да набира височина.
Инсталирането на едно гнездо отнема около ден, като предварително се изготвя основата от клони във формата на колело, което с помощта на алпийска техника се качва на дървото. Там се вплитат още клони, за да стане масивно и здраво. Гнездото може да се използва от орлите десетки години.
Сателитно проследяване на птиците
Досега БДЗП е маркирало 28 млади царски орела в рамките на програмата за сателитно проследяване на вида. Целта ни бе да научим повече за живота им и да разберем на какво се дължи високата смъртност. Чрез сателитната телеметрия вече знаем много повече от преди за местата, където пребивават, за скитанията и миграцията на младите птици, за заплахите и опасностите, които срещат по пътя си.
Предавателите се поставят на младите птици малко преди да отлетят от гнездата си. Тогава те са достатъчно големи и заякнали – почти с размерите на възрастен орел. Сателитният предавател представлява малко устройство с GPS и антена, което се прикрепва на гърба на птицата със специално проектирани презрамки. Той тежи само 70 грама, така че птицата свиква напълно с него и може да го носи до края на живота си. Устройството има соларен панел, който зарежда батерията с енергия от слънцето и прави живота му изключително дълъг.
Всеки от нас може да види пътя на орлите на картата в интерактивния модул за сателитно проследяване.
