Големи белочели гъски © Ники Петков
От тази седмица стрелбата с патрони с оловни сачми ще бъде забранена във всички влажни зони в Европейския съюз. Законът влиза в сила за 30 държави – всички 27 страни от ЕС, както и за Исландия, Норвегия и Лихтенщайн.
Всяка година близо един милион птици умират от отравяне с олово, а 44 000 тона олово попадат в околната среда – 57% от спортна стрелба, 32% от лов и 11% от риболов.
Забраната, приета от Европейската комисия на 16 февруари, позволява употребата само на нетоксични боеприпаси със стомана, бисмут или други нетоксични метали в или в рамките на 100 метра от влажни зони.
Водолюбивите птици поглъщат сачмите, като ги бъркат с песъчинки, от които се нуждаят при смилането на храната. Хищните и лешоядните птици се отравят с олово като се хранят с трупове на простреляни животни или изхвърлени вътрешни органи от убити с оловни сачми и куршуми животни. В България особено уязвими са белоглавият и черният лешояд, както и морският, скалният и царският орел. Здравословното състояние на птиците, погълнали олово, е влошено, поради отделянето на опасни токсини и лесно стават мишена на хищници, което продължава смъртоносната верига на отровата в екосистемата. Дивечът, убит с оловна сачма, представлява сериозен риск и за хората, като вреди на мозъка и нервната система. Най-уязвими са децата и бременните жени.
„Тази забрана е крайъгълен камък в природозащитата. Оловните сачми замърсяват влажните зони повече от век. Няма безопасни нива на оловото! Тази забрана трябва да се приложи изцяло в Европейския съюз, за да има здравословни влажни зони за птиците и за бъдещите поколения“, заяви д-р Джулия Нют от Тръста за дивите птици и влажните зони (WWT).
Използването на оловни сачми на цялата територия на дадена страна вече е забранено в Дания, Нидерландия и региона на Фландрия в Белгия, като стоманата е популярна алтернатива. Франция, Гърция, Швеция, България, Словакия, Кипър, Люксембург и Малта вече имат въведени забрани за оловни сачми във влажните зони. Други държави имат частични забрани, или върху конкретни влажни зони, или за използване при конкретни видове птици. Полша, Румъния и Ирландия нямат никакви ограничения.
В свое изказване за БДЗП по темата д-р Анди Грийн от Биологичната станция на „Доняна“ сподели: „В Испания се вълнуваме истински от забраната за използване на оловни сачми. Това е фантастична новина! Тук има редица световно застрашени видове, които според нашите проучвания са реално заплашени от поглъщане на олово, сред които тръноопашатата потапница, кафявоглавата потапница и мраморната патица. Те са заплашени от много фактори, включително от промените в климата и инвазивните видове. Затова, намаляването на въздействието на една от тези важни заплахи, каквото е оловното отравяне, наистина ще е голяма подкрепа за тяхното опазване.“
Влажните зони, които съставляват 11% от територията на ЕС, включват местообитания, богати на биоразнообразие – устия, делти, реки, заливи, езера, сладководни блата, торфища и изкуствени водоеми. Правоприлагащите органи ще следят за нарушения на забраната.
През последните години секретариатът на Афро-евроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици (AEWA) активно допринесе за процеса, довел до това решение, което бележи едно от най-големите природозащитни постижения в 25-годишната история на споразумението. Следва процес, който предлага постепенно премахване на оловните сачми в сухоземните зони (където се хранят много водолюбиви птици), други видове оловни боеприпаси, както и оловни тежести за риболов.