Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

Мониторинг на белоглавия лешояд

Мониторингът на популацията на белоглавите лешояди в Източни Родопи се извършва от 1988 г. насам и има следните цели:

fas|fa-binoculars|

установяване на броя на птиците;

fas|fa-binoculars|

установяване на всички двойки, и тези, които са започнали гнездене;

fas|fa-binoculars|

откриване на нови гнездови находища;

fas|fa-binoculars|

установяване на възрастовата структура на популацията;

fas|fa-binoculars|

установяване на гнездовия и репродуктивен успех на отделните колонии и популацията като цяло;

fas|fa-binoculars|

установяване на индивидуалните участъци на птиците и пространствената екология на вида.

© Franz Robiller/Белоглав лешояд

Използват се четири метода:

Мониторинг на нощувки

Наблюденията се извършват в периода ноември–декември, като преброяването се извършва в рамките на един ден. Наблюдават се всички известни скали, използвани за почивки и гнездене от лешоядите. Всяка скала се наблюдава от един екип, който застава срещу скалата на минимум 300 м от нея. Преброяването се извършва с помощта на зрителна тръба и бинокъл. На всеки кръгъл час се записват метеорологичните условия. Броят на лешоядите, които нощуват на скалата, се отчита на всеки 15 минути. При излитане се записва посоката, в която излита птицата. Наблюдаваните птици се разделят в няколко категории според възрастта си. Паралелно се отчита броят и възрастта на други хищни или гарванови птици, които използват същите скали за нощувка и почивка. Броенето започва в 14 часа след обяд и приключва 30 мин. след залез слънце.

© Димитър Градинаров
© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Мониторинг на подхранване

Наблюдение на площадките за подхранване се извършва поне 2 пъти месечно целогодишно в изследваната територия. Мониторингът се извършва от разстояние, с помощта на зрителна тръба и бинокли, за да се избегне безпокойството. Записват се метеорологичните условия на всеки кръгъл час. Наблюденията започват след поставяне на мършата и приключва до нейното пълно консумиране. Важна информация по време на този тип мониторинг е видът на мършата, произходът ѝ, теглото, време на поставяне. Непрекъснато се следи броят на лешоядите, които се хранят, както и възрастовата структура и наличието на маркирани птици. За всяка маркирана птица наблюдателят регистрира нейната възраст, типа на маркировка (крилометка, пръстен и/или предавател), цвета и номера й, разположение (на ляв/десен крило/крак). За черните лешояди се записва посоката, от която долитат, и тази, в която отлитат след хранене. Събраните данни се въвеждат в стандартна бланка за мониторинг на местата за подхранване. Допълнителен подход при този вид мониторинг е инсталирането на фотокапани и камери, които спомагат за събиране на по-подробна информация, при лоша видимост от точката на наблюдение и/или в случаите, когато дадено подхранване не е съпроводено от физически мониторинг.

© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Мониторинг на гнездовите скали

Наблюденията се извършват 4 пъти годишно в периода февруари–август. Посещават се всички известни гнездови скали. Регистрират се общият брой двойки, броят на двойките заели гнезда и тяхната възраст, броят на мътещите двойки, броят на излюпените малки и броят на успешно отгледаните малки. Всяко използвано гнездо се картира и фотографира и се завежда под уникален номер в създадената за целта база данни. Данните ни дават възможност да проследим промените в числеността на популацията, темпа на нарастване и гнездовия успех (брой на успешно излетелите малки отнесен към броя на мътещите двойки), както и да сравняваме тези показатели с популации в други страни.

Изследване на придвижванията на вида

От 2016 г. БДЗП провежда проучване върху придвижванията на белоглавите лешояди, индивидуалните участъци на вида, местата използвани за хранене, почивка и нощувка. Този тип мониторинг се извършва с помощта на GPS предаватели, с каквито до 2021г. бяха маркирани 32 птици от различна възраст. По този начин се събират голям обем данни за екологията и пространственото разпространение на вида и основните заплахи, които идентифицираме на базата на събраните данни.
Всички наблюдения по време на мониторинга се събират в интернет базирана база данни SmartBirds на БДЗП.

Мониторинг на черния лешояд

Мониторингът на черните лешояди в Източни Родопи, България цели:

fas|fa-binoculars|

установяване на местата за хранене и почивка;

fas|fa-binoculars|

установяване на двойки, гнездови територии и коридори на прелитане;

fas|fa-binoculars|

откриване на нови гнездови находища;

fas|fa-binoculars|

установяване на възрастовата структура на популацията.

© Стефан Аврамов/Черен лешояд

Използват се следните методи:

Изследване на придвижванията на лешояди посредством наблюдение от стационарни наблюдателни точки

Този тип мониторинг има за цел установяване на възможни места за нощувка и почивка, както и изследване на основните коридори на прелитане на черните лешояди от гнездовите колонии в Дадя, Гърция до местата за хранене в българската част на планината. За целта се избират места, разположени на високи места с добра видимост към околностите. Наблюденията се извършват два пъти месечно на всяка определена наблюдателна точка в периода май–декември. Наблюдателните точки са достъпни и в тежки метеорологични условия. Наблюденията се извършват през деня при подходящи метеорологични условия (без мъгла и дъжд) от опитни наблюдатели. За всяка наблюдавана хищна птица и лешояд се записват броят, възрастта, височина, посока и тип на полета (планиращ, реещ и активен), поведение. Ако птицата е маркирана, наблюдателят записва типа на маркера (пръстен, крилометка, предавател), цвят и номер на маркировките, дали са на десен/ляв крак/крило. Поведението на птиците се описва надлежно и подробно. Събират се данни и за други видове птици или бозайници, които се наблюдават.

Мониторинг на черните лешояди на площадките за подхранване

Наблюдение на местата за хранене се извършва поне 2 пъти месечно целогодишно на площадките за подхранване в изследваната територия. Мониторингът се извършва с помощта на зрителна тръба и бинокли от мястото на подхранване, за да се избегне безпокойството. Записват се метеорологичните условия на всеки кръгъл час. Наблюденията започват след поставяне на мършата и приключва до нейното пълно консумиране. Важна информация по време на този тип мониторинг е видът на мършата, произходът й, теглото, време на поставяне. Непрекъснато се следи броят на лешоядите, които се хранят, както и възрастовата структура, и  наличието на маркирани птици. За всяка маркирана птица, наблюдателят регистрира нейната възраст, типа на маркировка (крилометка, пръстен и/или предавател), цвет и номера й, разположение на (ляв/десен крило/крак). За черните лешояди се записва посоката, от която долитат, и  тази, в която отлитат след хранене. Събраните данни се въвеждат в стандартна бланка за мониторинг на местата за подхранване. Допълнителен подход при този вид мониторинг е инсталиране на фотокапани и камери, които спомагат за събиране на по-подробна информация, при лоша видимост от точката за наблюдение и/или в случаите, когато дадено подхранване не е съпроводено от физически мониторинг.

Всички наблюдения по време на мониторинга се събират в интернет базирана база данни SmartBirds на БДЗП.

© Св. Спасов/Черен лешояд

Мониторинг на египетския лешояд

Систематичният мониторинг на египетския лешояд в България започва да се провежда от БДЗП в началото на века. Той има за цел:

fas|fa-binoculars|

установяване на всички двойки египетски лешояди в страната;

fas|fa-binoculars|

установяване на броя на младите и неразмножаващи се птици;

fas|fa-binoculars|

установяване на гнездовия успех и причините за загуба на малки;

fas|fa-binoculars|

осигуряване на безопасност на младите лешояди в периода на излитането им от гнездата.

© Franz Robiller/Египетски лешояди

Мониторинг на гнездящите двойки

Провеждат се посещения на всички използвани от вида гнездови скали през предходния гнездови сезон, както и на гнездови територии използвани в миналото или такива, които са подходящи за заселване от нови двойки. Наблюденията се извършват поне 3 пъти в периода март–август. По този начин се установява броят на заетите гнездови територии, възрастта на партньорите от двойката, броят на излюпените малки, а впоследствие – и на успешно отгледаните. През август се провежда интензивен всекидневен мониторинг и охрана на част от гнездата на вида, за да се гарантира безпроблемното напускане на гнездата от младите египетски лешояди.

Фото и видео мониторинг на гнезда

За мониторинга на гнездящите двойки се използват също фотокапани и видеокамери,  монтирани в гнездото или в близост до него. Този новаторски подход дава възможност за проследяване отблизо на целият размножителен период и установяване причините за смъртност на младите лешояди в ранен етап от тяхното развитие, установяване на заплахи като присъствие на хищници или конкурентни видове, както и проследяване на оцеляемостта на възрастните индивиди от двойката.

Йордан Христов

Мониторинг на къдроглав пеликан

Мониторингът на къдроглавите пеликани в България има следните цели:

fas|fa-binoculars|

установяване на броя на гнездящите двойки;

fas|fa-binoculars|

установяване на броя на птиците, пребиваващи в България;

fas|fa-binoculars|

установяване на гнездовия и репродуктивен успех на отделните колонии и на популацията като цяло.

© Св. Спасов/Къдроглав пеликан

Използват се три метода:

Пролетно преброяване на пеликаните в Югоизточна Европа

Пролетното преброяване на пеликаните в Югоизточна Европа се осъществява всяка година (стартира през 2016 г.) в началото на месец май. Целта на преброяването е да се съберат данни за числеността и разпространението на къдроглавия и розовия пеликан в България, Гърция, Румъния, Украйна, Турция, Република Северна Македония, Черна гора и Албания. Преброяването се организира и координира от Дружеството за защита на Преспа, Гърция. За България координатор е БДЗП. По време на самото преброяване се посещават различни влажни зони, където могат да бъдат наблюдавани пеликаните – езера, блата, големи язовири, пясъчни коси и острови по Дунав и др. Броенето започва следобедните часове, като целта е да се регистрира броят на нощуващите пеликани. Преброяването се извършва с помощта на зрителна тръба с препоръчително приближение 20–60 пъти и бинокли 10х42 или 10х50.

© Богдан Боев/Къдроглав пеликан
© Петър Янков/Къдроглави пеликани

Мониторинг на пролетната и есенната миграция на вида в ключови влажни зони в България

Наблюденията се осъществяват два пъти месечно от края на януари до края на април и между началото на юли и началото на декември. Посещават се само ключови за вида места – река Дунав, Бургаските езера, големите язовири в Южна България и др.

Къдроглави пеликани

Мониторинг на зимуващите къдроглави пеликани

Този мониторинг се осъществява в рамките на традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици, което се провежда всяка година в средата на месец януари. Екипи от експерти и доброволци посещават всички влажни зони в страната и събират данни за зимуващите водолюбиви видове птици, сред които е и къдроглавият пеликан.

Къдроглави пеликани

Мониторинг на гнездовите колонии

В България къдроглавият пеликан гнезди в езерото Сребърна, както и в блато Песчина и Мъртво блато, разположени на остров Персин и влизащи в границите на Природен парк „Персина“. Наблюденията върху гнездовите колонии се извършват ежемесечно в периода февруари–юли. Регистрират се броят на мътещите двойки, броя на излюпените малки и броят на успешно отгледаните малки. Данните ни дават възможност да проследим промените в числеността на популацията, темпа на нарастване и гнездовия успех (среден брой малки на гнездяща двойка), както и да сравняваме тези показатели с популации в други страни.

Графика на числеността и гнездовия успех в ПП "Персина" от 2016 г. насам

 

Year
Breeding pairs
Fledged pelicans
2016
7
10
2017
4
5
2018
9
9
2019
24
30
2020
30
40

Мониторинг на червеногушата гъска

Мониторингът на червеногушата гъска в настоящия си вид започва от средата на 90-те години на миналия век и продължава до днес в непроменен вид, като единствено в последните години се надграждат и доразвиват отделни елементи от него.

Районът на провеждане първоначално обхваща Приморска Добруджа, основно около езерата Шабла и Дуранкулак, като впоследствие е разширен към Бургаските езера и Свищовско-Беленската низина.

Мониторингът се провежда в периода ноември–март и обхваща основно месеците, през които гъските зимуват в страната. В рамките на този период се извършват преброявания на всеки 14 дни или около 10 до 12 преброявания за зимен сезон.

Основната цел е установяване на числеността и динамиката на зимуващите червеногуши гъски в страната. Събират се данни и за числеността на другите видове зимуващи гъски.

© Младен Василев/Червеногуша гъска
© Чавдар Николов/Червеногуша гъска

Основната информация, която се получава в резултат е:

fas|fa-check|

динамика на числеността на зимуващите гъски;

fas|fa-check|

период на зимуване на видовете гъски у нас;

fas|fa-check|

видова структура на зимуващите гъски.

Допълнителни данни, които се събират при наличие на условия за това и предварително планиране са:

fas|fa-check|

възрастова структура при червеногушата гъска;

fas|fa-check|

физическо състояние на птиците на база абдоминален индекс (охраненост);

fas|fa-check|

пространствено разпределение на ятата от пашуващи гъски и състояние на хранителните местообитания.

Данните от този мониторинг стоят в основата на определяне на световната популация на червеногушата гъска и природозащитния ѝ статус. Част от преброяванията се провеждат координирано с колеги от Румъния и Украйна, което да осигури по-пълна представа за числеността на вида.
© Чавдар Николов/Червеногуша гъска

Преброяването се извършва чрез отчитане на нощувалите гъски, като те се броят рано сутрин при излитане от езерата и други места за нощувка (крайбрежни заливи на Черно море). За броенето се използват стационарни точки за наблюдение, които предоставят добра видимост и обзор на преброителя. При наличие на повече гъски и нощувки в крайбрежната зона на Черно море се определят и допълнителни точки за наблюдение. На всяка точка има по един човек, а на тези в местата с повече нощуващи гъски има по минимум двама наблюдатели, като единият записва данните. При наличие на големи струпвания може да има повече от двама (3–5 човека), като един от преброителите отчита само червеногушите гъски в ятата, а останалите броят целите ята.

За преброяването се ползва стандартна бланка, като от 2013 г. информацията се вкарва и в електронната платформа SmartBirds Pro. Преброяванията се провеждат през почивните дни – събота и/или неделя, поради участието на доброволци в мониторинговата схема. Преброителите заемат своите места преди изгрев слънце и наблюденията продължават до момента, когато всички гъски са напуснали езерото или от към морето/Дунав не пристигат повече гъски.

© Младен Василев/Червеногуша гъска

Наблюденията се извършват с бинокъл и далекогледна тръба с увеличение над 30/40х, което позволява определянето на видове в ята, преминаващи на по-далечно разстояние от преброителя.

Данни за възрастова структура, абдоминален профил, заети хранителни местообитания се събират след сутрешното броене, когато гъските пашуват в нивите със зимна пшеница. Обикновено тогава се установява присъствието на по-редките видове – малка белочела гъска, посевна гъска, белобуза гъска и др. Събирането на данните силно зависи от наличието на безпокойство в района, като най-безпроблемно ятата от пасящи гъски се доближават на достатъчно близко разстояние за оценка на възрастова структура и абдоминален профил (ключово за събирането на данните) след края на ловния сезон.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.