за врабчетата
Разпознаване
Домашното врабче
Дамян си живее в България през цялата година. Той е храбър и не се притеснява нито от топлото време, нито от големите студове. И към менюто не е придирчив – храни се с всякакви семенца, насекоми, не отказва и подхвърлените от хората трохички.
Вижте снимки на домашни врабчета
Полското врабче
Освен наши гости в градовете и селата, може да ги срещнете навсякъде в природата. Но и те като Дамян не обичат да летят нависоко в планините.
Вижте снимки на полски врабчета
Испанското врабче
Може да го видите в равнинните и хълмистите райони на цялата страна, но най-многобройно е в Югоизточна България. Има интересния подход да обитава гнезда на щъркели, в които си прави свои в основата и си съжителства във взаимно разбирателство с хазяина.
За разлика от другите два вида врабчета, испанското не харесва зимата у нас и заминава на почивка в средиземноморските страни.
Вижте снимки на испански врабчета
Интересни факти
Произход и разпространение
Врабчетата произхождат от Африка, но са се разселили в Европа и Азия, а с намесата на човека са били заселени в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия.
За разлика от много други птици, врабчетата не могат да бъдат срещнати в горите и пустините. Те предпочитат живота в близост до населените места – както градските, така и селските райони.
В България се срещат 5 вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото в нашето ежедневие е домашното врабче. По селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче, испанското врабче и италианското. За италианското врабче се смята, че е стабилизиран хибрид между домашното и испанското врабче, но има и учени, които го признават за отделен вид.
Хранене
Една от причините, поради която врабчетата са се приспособили към живота в населените места е обилието на храна в миналото, когато в селищата са се отглеждали много домашни животни. Днес на много места в Европа те са се научили да приемат предложената от хората храна в хранилки, традиция, чието начало е поставено през 60-те години на ХХ век.
Врабчетата са зърноядни по природа, но изхранват малките си с по-богатите на протеини насекоми, ларви, червейчета и др.
Гнездене и размножаване
Врабчетата строят гнезда под покривите, под мостове или в хралупи на дървета, но и сред клоните на дървета и храсти.
Мъжкият е отговорен за изграждането на гнездото. По време на строителството, той се опитва да привлече женската. Тя може да помогне за по-нататъшното изграждане, ако реши да образува двойка с точно този мъжки.
Врабчетата не са териториални животни, но агресивно защитават самото си гнездо от други врабчета.
Доскоро се смяташе, че врабчетата са моногамни. Последните генетични анализи обаче показват, че само малък процент от яйцата съдържа ДНК от двамата родители (или с други думи: и мъжките, и женските врабчета са склонни към изневяра).
Повечето двойки се опитват да отгледат поне 2-3 люпила на година. Периодът на мътенето отнема само 11 дни, а две седмици по-късно младите птици напускат гнездото.
Испанските и домашните врабчета често гнездят на колонии в основата на гнездата на белите щъркели.
Умения
Врабчетата са много социални и живеят в колонии. Въпреки че врабчетата не принадлежат към групата на водните птици, те могат да плуват много бързо, когато се спасяват от хищници. Има случаи на врабчета, които живеят и се размножават в пещери под земята или пък други, които прекарват целия си живот в складове, което доказва, че са много адаптивни птици.
Врабчета могат да преживеят между 4 и 5 години в дивата природа. Врабчетата летят със скорост от 38,5 км/час, но могат да достигнат скорост от 50 км/час. Котките са най-големите неприятели за малките домашни врабчета, убивайки голям брой неопитни птици, скоро след като са напуснали гнездото.