Нова научна публикация представя резултатите от петгодишно проучване на подсилената последна колония лалугери в Натура 2000 зона ,,Западна Странджа“

© Димитър Градинаров

Нова научна статия, публикувана през юни 2022, представя резултатите от петгодишен мониторинг на подсилена колония на европейски лалугер (Spermophilus citellus) в защитена зона от Натура 2000 „Западна Странджа“ (BG0002066), Югоизточна България.

Подсилването на последната останала колонията на този световно застрашен вид в Западна Странджа беше осъществено в рамките на LIFE проекта на БДЗП „Земя за царския орел“ с цел да се предотврати изчезването на колонията, поради критично ниската численост на лалугерите в нея. Гл. ас. д-р Йордан Кошев и гл. ас. д-р Мария Качамакова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН имаха водеща роля в екипа на проекта, отговорен за дейностите по транслокацията (преместване) на лалугери, както и в последващото проследяване на тяхната адаптация в района на с. Момина църква (обл. Ямбол).

Подсилването – това са случаите, когато към съществуваща застрашена от изчезване лалугерова колония се освобождават индивиди от друго място, беше планирано и осъществено заедно с мултидисциплинарни научни изследвания на процеса на адаптация на лалугерите (радиотелеметрия на пространственото поведение, паразитологично изследване и анализ на нивата на стрес). С цел да се оцени успехът на дейностите беше извършван редовен ежегоден мониторинг чрез преброяване на лалугеровите дупки.

Мониторингът разкри, че лалугеровите дупките са агрегирани и съществува положителна корелация в пространственото им разпределение с дупките на полевката на Хартинг (Microtus hartingi) – друг колониален гризач, който обитава района.

Първите резултати показаха успех на дейностите според трите класически критерия за оценка: индивидите оцеляха в процеса на транслокация, успешно се размножиха и беше наблюдаван първоначален растеж на популацията – от 36 през 2017 г. до 280 през 2020 г. През 2021 г. обаче е регистриран значителен спад в обилието на популацията – 58,5% намаление на броя на дупките и 36% намаляване на площта на колонията. Наблюдава се намаление и в обилието на колониите на полевките на Хартинг.

Фиг. 1: Размер на колонията и лалугеровите дупки (черно) и колонните на полевката на Хартинг през 2020 г. (Kachamakova et al. 2022).

Прегледът на цялата събрана информация показва, че е малко вероятно депресията в обилието да се дължи на вътрешни паразити (хелминти) (Kachamakova et al. – in press), повишени нива на стрес при транслокацията (Kachamakova et al. 2020) или други проблеми с поведението (Kachamakova et al. 2021).

Най-вероятното обяснение за внезапния спад на обилието са лошите метеорологични условия – необичайно високи валежи, съчетани с относително високи температури през януари 2021 г. В заключение се подчертава необходимостта от подробен и дългосрочен мониторинг след консервационни транслокации (преместване на застрашени видове) и внимателна оценка на всички влияещи фактори преди, по време и след такива действия.

Фиг. 2: Динамиката в площта на колонията на лалугерите до с. Момина църква (сиви колони), броят на дупките лалугера (червена линия) и броят на колониите на полевки на Хартинг (черна линия) през периода на изследване (2017-2021) (Kachamakova et al. 2022).

Значителните промени в числеността са характерни за дребните бозайници, особено за гризачите, и въпреки наблюдавания спад в числеността на колонията лалугери край с. Момина църква през 2021 г, броят на индивидите и активните дупки през 2022 г. е два пъти по-голям от този през 2017 г., преди осъществяването на транслокацията, а шансовете за дългосрочно оцеляване на колонията са значително подобрени.

Повече за изследването може да прочетете на: Kachamakova M., Y. Koshev, D.-L. Rammou, S. Spasov. 2022. Rise and fall: Results of a multidisciplinary study and 5-year long monitoring of conservation translocation of the European ground squirrel. – Biodiversity Data Journal 10: e83321. https://doi.org/10.3897/BDJ.10.e83321