Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

Обновената Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз предстои да влезе в сила през 2023 г. Най-важните промени в нея са две:

  • от една страна, преход към прилагане на национални Стратегически планове по ОСП, подготвени от страните членки на Съюза, които трябва да бъдат подадени в ЕК до 1 януари 2022 г. и
  • от друга страна, добавянето на нови форма на директни плащания за природосъобразно селско стопанство към базовите плащания на хектар: еко-схеми.

В светлината на Европейската зелена сделка върху еко-схемите бяха съсредоточени много надежди за по-зелена селскостопанска политика. И все пак, до момента много малко се знае за това как европейските държави ще използват този нов политически инструмент.

В опит да изяснят механизма на еко-схемите BirdLife Europe, WWF Europe,  European Environmental Bureau публикуваха доклад, в който разглеждат известните до момента факти и дават препоръки за корекции в стратегическите планове, които тепърва ще търпят промени. Подробностите за еко-схемите са предоставени от природозащитни неправителствени организации и коалиции, които работят на национално ниво, но в много случаи са получавали само откъслечна информация от правителствата си.

В момента предложените от държавите членки еко-схеми не отговарят на очакванията. Само 19% от тях е вероятно да постигнат своите заложени природозащитни цели, 40% ще имат нужда от значителни подобрения, за да са ефективни, а 41% са напълно нехармонизирани. И нещо повече, според настоящата оценка много добре замислени схеми, които по всяка вероятност ще имат ефект, са или недофинансирани или ще бъдат надвити от по-непретенциозни и/или финансово привлекателни схеми.

Ето някои от най-лошите примери:

  • Еко-схеми за прецизно селско стопанство (целящи намаляване на използваните торове или пестициди), когато не включват никакви критерии или изисквания за реални входни стойности. В допълнение към неясните ползи за природата от тях, предложението да се плаща на фермери фиксирана ставка за хектар за прилагането на технологии за прецизно селско стопанство ще облагодетелства най-едрите бизнеси.
  •  Еко-схеми за безорно земеделие, когато нямат защитни механизми върху използването на хербициди (напр. глифозат), нито изисквания за прилагане на другите два „стълба“ в консервационното земеделие: комплексната ротация на посевите и постоянната почвена покривка.
  •  Еко-схемите за окончателни решения в интензивното животновъдство, като хранителни добавки за дойните крави, сертифицирани растения за храна за добитъка или по-ниска от средното или намалена употреба на антибиотици. Тези еко-схеми не разглеждат основните причини за замърсяването или прекомерната употреба на антимикробни препарати и могат да се превърнат в субсидии от типа „на замърсителите им плащат“ за интензивното животновъдство.
  •  Еко-схемите за разнообразяване на културите, което е изискване в настоящата ОСП и чиито ползи за природата се оценяват като много ниски. Голяма е вероятността тези еко-схеми да не донесат никаква реална полза, защото не гарантират реално увеличаване на разнообразието от посеви, нито въздействат върху размера на парцелите, като така продължават да позволяват монокултурното отглеждане.
  • Еко-схеми за управление на стандартни пасища без ограничения за плътността на добитъка и без подходящи изисквания за управление, които да осигурят, че косенето или интензивното изпасване осигурява желаните ползи за биоразнообразието и климата.

В обобщение, анализът показва спешна нужда държавите членки да подобрят структурата и амбициите за еко-схемите, преди да подадат черновите на стратегическите планове за одобрение, както и от много критична оценка от страна на Европейската комисия.

За да се осигури ефективността на еко-схемите и базирайки се на наблюденията, направени по време на анализа, предлагаме няколко ключови препоръки към държавите членки и Европейската комисия:

  1. Плащания за практики, които допринасят за цялостния преход към по-устойчиви земеделски системи, а не за откъслечни подобрения на фундаментално неустойчиви модели. Еко-схемите не бива да поощряват практики, които могат да имат негативно въздействие върху природата.
  2. Прилагане на по-многопластови еко-схеми и/или поощряване на фермерите да комбинират различни еко-схеми в техните земи. Единичните практики често не постигат дори своя ефект, а комбинирането на няколко относително възнаградени интервенции могат да имат кумулативен ефект.
  3. Да не се заменят условностите на ОСП с еко-схеми, като по този начин се избягва при всички случаи целенасоченото отслабване на стандартите на условностите от страна на държавите членки, за да се включат тези земеделски практики в техните еко-схеми.
  4. Да не се плаща за основни земеделски практики, които вече са общоприети или които са с неясни или спорни ползи за природата.
  5. Подсигуряване на ясна логика за интервенция и структура на еко-схемите, насочени към измерими подобрения, като се избягва финансирането на дейности, които изискват усложнен план, поддържане на регистър на земеделските практики или прилагане на иновация без всякакъв ангажимент за постигане на практически резултати. Да се осигури научно доказателство, което да оправдава структурата и изискванията на еко-схемите.
  6. Еко-схемите трябва да предлагат справедливо възнаграждение на фермерите с пропорционални плащания за очакваните природни ползи от подкрепените практики.
  7. Да се осигури последователност и синергия с други инструменти на ОСП, като се избягват еко-схемите, които биха отслабили или конкурирали съществуващите агри-природни мерки.

В България предложените от експертния екип на Министерство на земеделието и храните еко-схеми са общо 9, като директно свързани с биоразнообразието са две: поддържане и подобряване на биоразнообразието в горските екосистеми и поддържане и подобряване на биоразнообразието и екологичната инфраструктура. Други две от тях – отделянето на територии за природни местообитания в земеделските земи и екстензивна поддръжка на постоянни пасища с тревопасни животни имат потенциал да допринесат за опазване на биоразнообразието, като осигурят подходящи местообитания за различни видове птици, сред които са царският орел, малкият креслив орел, папунякът, червеногърбата сврачка и др.


За съжаление страната ни може да се причисли към лошите примери, споменати в анализа. Един от идентифицираните проблеми е липсата на изрично изискване за минимален процент земя, която трябва да бъде оставена за дивата природа в земеделските територии. BirdLife препоръчва 15%, но в българските документи са посочени само като цел едва 10%. Подобна е ситуацията с еко-схемата за намаляване на употребата на пестициди, където също няма посочени конкретни стойности. За да бъде ефективен този инструмент от Общата селскостопанска политика, смятаме за задължително поставянето на по-ясни количествени изисквания в споменатите примери.
Пълният текст на оценката може да прочетете или изтеглите от тук.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.