In Memoriam

В края на декември си отиде Таню Мичев, един от основателите и първи председател на БДЗП.

Изминалата година ще остане завинаги в историята на българската орнитология със загубата на едни от най-емблематичните личности от съществуването й насам. Трима нейни колоси си отидоха  през 2018 г. – Андон Даракчиев, Димитър Нанкинов и Таню Мичев. Всеки човек е уникален и хората не могат да се сравняват, но Таню Мичев безспорно бе личността, оставила една от най-ярките следи в историята на българската орнитология и природозащита.

Преди всичко, Таню беше новатор и визионер. Ако преди него българската орнитология следваше кротко отъпкания път на традицията, с появата на Таню нещата завинаги щяха да станат различни. Щяха да бъдат тествани невероятно много, удивителни и напредничави идеи. От това да вкопаеш фотографското си укритие до тунела с гнездото на земеродното рибарче, за да направиш първите в България „подземни“ снимки на интимния живот на тази загадъчна птица, през това да организираш първите в страната мониторингови дейности за птиците – Среднозимното преброяване на водолюбивите птици и ежегодното броене на реещите се птици в района на Атанасовското езеро до това да направиш първите стъпки в модерното картиране на разпространението на птиците. Говорим за годините 1960 – 1975! Колко значими и изпреварили времето си са тези нововъведения на Таню показва фактът, че дори и днес в България те се правят при много малко други групи организми!

Не по-малки са заслугите на Таню и в опазването на птиците и природните ценности на България. Започнал природозащитния си път в емблематичния резерват „Сребърна“, той остана един от най-ревностните изследователи и пазители на влажните зони. Прекараните „на терена“ години и докосването му до реалността, до виждането за природата и на двете страни на „барикадата“ го бяха направили реалист и прагматик. А нерядко именно тези качества се оказваха най-успешните в опазването на природата. За успеха говорят обявените с негово участие десетки защитени територии в цялата страна – от „Дуранкулашко езеро“ в Добруджа до „Вълчи дол“ в Източните Родопи.

Таню беше вдъхновител. В него беше избуяло внесеното от Николай Боев усещане, че успехът на делото е много по-сигурен, ако не си сам. В комбинация с неизчерпаемите му идеи и воля за експериментиране с нови неща, това беше като магнит за десетки млади хора, които веднъж докоснали се до обаянието му, го търсеха отново и отново. Не са комплимент или куртоазия признанията на много хора сега, че Таню им е бил духовен баща, че са научили много от него. Най-ценното обаче беше създадената около него своеобразна общност на съмишленици, съчетали различни ценни качества в едно дело – изучаването и опазването на птиците и природата. Съвсем естествено беше реализирането на отдавна тлеещата идея за създаване на организация за това, каквато бе Българското дружество за защита на птиците. Съвсем естествено бе и Таню да стане негов първи председател. Отношенията между една силна личност и една силна организация не винаги са прости и еднозначни, но Таню ясно оцени изключителния принос на БДЗП за българската природа, признавайки за най-голяма заслуга на нашата организация предлагането на мрежата НАТУРА 2000 за птиците и подкрепяйки я в нейната цялост.

Светъл път на душата на Таню, лек и висок, по-висок от полета на птиците, които толкова обичаше!