Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

На ръба на оцеляването

Преди малко повече от 30 години белоглавият лешояд е на ръба на оцеляването в България. През 2020 г. общо 106 двойки от застрашения в страната вид са установени по долината на река Арда, Източни Родопи.

Белоглавият лешояд има огромно тяло с размах на крилете достигащ до 2,7 м, с дълга „гола“ (всъщност покрита с къси равномерни пера) шия, яка от пера и мощен клюн. Крилата при тези птици са широки и с щръкнали разперени „пръсти“. Младите птици достигат полова зрялост на четвъртата-петата си година. Тогава клюнът им от тъмен става светло жълтеникав, тъмната им кафява яка постепенно побелява.

© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Белоглавите лешояди са постоянен и скитащ вид. Младите птици достигат до далечни страни като Израел, Саудитска Арабия и дори Африка, но често остават да зимуват и близо до дома си. Птиците разчитат основно на реещ полет и използват топлите въздушни термики, за да набират височина, достигайки до над 3000 м. По време на миграция и скитане преминават през територии с многобройни заплахи. Липсата на колония или други опитни птици може да застраши допълнително младите птици през първите няколко години.

© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Домът на белоглавия лешояд

Белоглавият лешояд обитава обширни открити пространства – от планински територии до полупустини, от морското равнище до 3000 м.н.в. В България видът се среща в скалисти местообитания – над голи склонове и била. Лешоядите гнездят и почиват на отвесни скални стени с много ниши, площадки, зъбери, често по долините на големи реки и язовири. Там те намират спокойствие след като с часове са облитали територията си бавно с почти неподвижни крила високо във въздуха.

Това е възможно благодарение на топлите потоци въздух, издигащи се над нагрятата земна повърхност. Те позволяват на огромните лешояди да се реят без да махат активно с крила и така да пестят енергия. По този начин лешоядите могат да преживяват без да се хранят в продължение на близо месец. Храната си търсят над открити територии с висока численост на домашни и диви тревопасни животни.

© Димитър Градинаров/ Белоглав лешояд
© Димитър Градинаров/ Белоглав лешояд

Силното зрение и “голата“ шия в полза на лешояда

Белоглавият лешояд се храни с трупове на едри бозайници – по-меките части, мускулите и вътрешните органи. Дългата и „гола“ шия му позволява лесно да стига до вътрешните части на трупа и след това лесно да се почиства. Търси храната си най-вече разчитайки на зрението си. Очите му са силни и виждат отлично какво има по земята от километри разстояние.
© Димитър Градинаров/ Белоглав лешояд

Заедно могат повече

Белоглавите лешояди са много по-социални в сравнение с другите видове лешояди в Европа. Те търсят храната си групово и се размножават в колонии по непристъпни скали. Гнездото е изградено в скална ниша, площадка или корниз, понякога открито отгоре. Самото гнездо е от не много дебели клечки, постлано със сухи треви, мъхове и козина.

Двойките започват брачните си игри в средата на ноември, като подготвят гнездото през декември–януари. В зависимост от метеорологичните условия в конкретния сезон, през периода януари–март женската снася яйце, което мъти около 52–57 дни. Малкото остава в гнездото около 4 месеца под неуморните грижи на своите всеотдайни родители. Няколко месеца след излитането младите белоглави лешояди скитат заедно с другите лешояди от колонията, преди да поемат към по-далечни земи.

© Franz Robiller/Белоглави лешояди

Намаляване на храната

Белоглавите лешояди се хранят изключително с труповете на домашни и диви тревопасни животни. В миналото многобройни стада овце, крави и кози свободно пашували в близост до селата, а техните трупове били бързо оползотворявани от природните санитари  – лешоядите. В още по-далечното минало пък по земите ни бродели голям брой диви тревопасни животни. През последните десетилетия броят както на дивите, така и на свободно отглежданите домашни животни в страната рязко намалява и това неминуемо довежда до ограничаване на хранителната база и за лешоядите.

След влизането на България в ЕС у нас започват да се прилагат и нови мерки за унищожаване на труповете на умрели животни и те биват извозвани за обезвреждане в специални екарисажи. Все още обаче в Източни Родопи някои автохтонни породи говеда свободно пашуват из припечните склонове на планината почти целогодишно. Въпреки това през тежките зимни месеци и по време на отглеждане на малките, лешоядите се нуждаят и от допълнително количество безопасна храна.

Мрежата от площадки за подхранване има важно значение през тези трудни периоди. Местните хора безвъзмездно предоставят своите умрели животни на БДЗП,  за да бъдат извозвани до специално обособените за целта площадки за подхранване. Те са изградени на подходящи места в близост до гнездовите колонии на вида, където няма голямо безпокойство от хора, а за сметка на това има удобни места за кацане и нощуване. Освен това площадките са оградени с висока ограда и електропастири, които не позволяват навлизането на хищни бозайници и по този начин лешоядите могат на спокойствие да правят това, в което са най-добри. Прилагането на този подход за осигуряване на храна за лешоядите намалява риска от отравяне и попадане на антибиотици в организма на птиците чрез храната. Освен това допълнителните количества храна през периода на отглеждане на малките повишават гнездовия успех на размножаващите се двойки и увеличават шансовете за оцеляване на младите и неопитни птици.

© Стоян Николов

Отряд за бързо реагиране – Барс и неговият водач

Ние притежаваме единственият в страната екип със специално обучено куче за откриване на отровени животни и отровни примамки. Екипът работи от 2016 г. основно на територията на Източни Родопи и Сакар, но при необходимост се отзовава и на други места в страната. Задачата на кучето Барс и неговият водач Николай е да претърсват определени терени за трупове на отровени животни или самите отровни примамки и, по този начин да подпомагат отговорните институции за събирането на доказателства и бързото почистване на природата на опасните отрови. След като се намери животно водачът преценява каква ще е следващата стъпка, тъй като то може да е умряло от естествена смърт. Ако се окаже, че животното е отровено, трябва незабавно да се премахне от природата и да се дадат лабораторни проби за установяване на причината на смъртта. Използването на отрови е незаконна дейност, която може да има тежки последици върху лешоядите и други видове диви животни, но също така върху екосистемите и дори хората.

© Димитър Градинаров/Барс

Стратегията… в помощ в борбата с отровите

И днес, въпреки че използването на отрови и отровни примамки е строго забранено, продължаваме да сме свидетели на загинали в следствие на отравяне лешояди и други животни. Това е една от най-ужасните форми на война с хищниците, която се води у нас основно срещу вълците и чакалите, жертва на която стават лешоядите и други редки и защитени видове животни.
Средство за борба с това престъпление срещу дивата природа е и разработената Национална стратегия за борба с отровите. Стратегията е научно обоснована, правно издържанасистема за организация на работата, контрол, взаимодействие и оперативност на основните държавни институции, граждански организации и други заинтересовани страни по проблема с нежеланото вредно въздействие на отровите върху биоразнообразието.

Обезопасяване на електрически стълбове

Необезопасените стълбове са само една от множеството заплахи, с които лешоядите и други редки птици се сблъскват ежедневно. При излитане или кацане на опасните стълбове от електропреносната мрежа птиците могат да докоснат проводниците и да загинат в резултат на токов удар. За да намалим риска от тези заплахи, в партньорство с електроразпределителните дружества в страната изолираме т.нар. потенциално опасни стълбове. Изолаторите са изделия от специална пластмаса, които се поставят върху проводниците в близост до стълба и по този начин предотвратяват възможността птицата да докосне проводника, докато каца или излита. Така се намалява рискът от токов удар. Дължината на изолаторите е съобразена с размера на едрите хищни птици, каквито са лешоядите.

Светофари и за лешояди

При определени условия като намалена видимост заради мъгла или при силни ветрове лешоядите могат да се сблъскат с жици, разположени на билни части или други места, над които птиците прелитат ниско или набират височина. За съжаление, не винаги лешоядите и други птици могат да видят жиците пред себе си и тогава стават сблъсъците, което налага и нуждата от допълнителни съоръжения за предотвратяване на нежелани инциденти: специални дивертори. Това са светлоотразяващи пластинки, които се монтират по дължината на жиците. Те извършват въртеливи движения и отразяват светлината, като по този начин сигнализират на птиците, че пред тях има препятствие и те успяват да го избегнат.

Санитарите в природата

Нашата жива планета може да работи безотказно само ако всичко в нея е в пълна изправност. Всеки организъм има своето място в природните процеси и изчезването му може да причини непоправими щети върху природните екосистеми. Труповете на умрелите животни могат да бъдат източник на голям брой болести и природата е създала механизми за самопочистване. Редица видове изпълняват тази функция, но без съмнение най-ефективни и приспособени за тази задача са лешоядите.

© Димитър Градинаров
© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха е способна да унищожи всички бактерии и микроорганизми.

Противно на очакванията на хората обаче лешоядите са спретнати и чисти птици, които прекарват часове всеки ден в подреждане на перата или почистване на оперението си. Всеки един от четирите вида лешояди, обитаващи Европа се е специализирал да се храни с различни части от трупа на животното и по този начин, допълвайки се, те бързо и ефективно вършат своята работа, при това напълно доброволно.

© Богдан Боев/Белоглав лешояд

Да защитим защитените

Безпокойството на птиците в местата, които обитават, е още една от сериозните заплахи, пред които са изправени. Все по-лесният достъп до места от дивата природата води пряко до повсеместно безпокойство, което се отразява върху размножаването на лешоядите и оцеляването особено на младите е. Човешкото присъствие в близост до гнездата на лешоядите може да прогони възрастните птици и да стане причина за изстиване на яйцето или загиване на малкото, което е силно зависимо от закрилата на своите родители.

Екстремни спортове като скално катерене, парапланеризъм, любители на офроуда и други са причина за напускането на гнезда от лешоядите и други редки видове птици. В страната има много подходящи места за практикуване на подобни спортове, но все по-малко подходящи такива за гнездене на лешоядите.
Затова през годините ние сме работили много активно за обявяването на места от дивата природа, където има известна гнездова колония на белоглави лешояди или гнездови територии на други видове птици, за защитени територии – най-често защитени местности и/или природни забележителности. Такива са почти всички защитени територии в Източни Родопи, обявени по наше предложение.

GPS проследяване на птиците

С технологичния напредък ние можем да надникнем все по-отблизо в живота на птиците и най-тайнствените техни представители. През последните години незаменим помощник в изследването и опазването на лешоядите и други видове животни се превърнаха GPS предавателите, които ни дават възможност да проследяваме движението им и да изучаваме всеки момент от техния живот.

GPS предавателите представляват малки устройства, захранвани със слънчеви батерии, които записват точни GPS координати и ги изпращат посредством сателит или мобилна мрежа. По този начин местоположението на всеки маркиран индивид може да се проследява на живо и в реално време.

До момента в Източни Родопи с GSM предаватели са маркирани вече десетки белоглави лешояди и ние ежедневно ставаме свидетели на техните странствания и научаваме много за начина им на живот, местата които използват за хранене, основните им миграционни пътища, далечните земи, в които зимуват и местата, в които залахите за тях са най-сериозни. Това ни дава възможност да планираме своите дейности и природозащитни усилия по начин, който ще даде най-добри и бързи резултати за запазване на това богатство на нашата природа. По този начин ние идентифицираме най-опасните за лешоядите електропроводи, които да бъдат изолирани, местата в които е необходимо човешкото присъствие да бъде ограничено, както и районите, в които риска от отравяне е най-висок. При случай на тровене можем бързо да реагираме и да научим къде е била поставена отровната примамка като по този начин спасяваме много лешояди и други животни от сигурна смърт.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.