Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

За черния лешояд

Черният лешояд е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993г. в Източни Родопи. Единствената колония на вида на Балканите, наброяваща около 30 двойки в момента, се намира в гръцката част на Източни Родопи – Национален парк Дадя. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване.
© Стефан Аврамов/Черен лешояд

Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка. При възрастните птици главата е светла, а при младите – черна. В полет се отличава по равния като черта насрещен профил при реене. Кацнал, черният лешояд се откроява с огромното си черно тяло и глава, подаваща се над „яка“ от пера и със скрита под крилата опашка, но няма как да не се забележи масивния му клюн.

Местообитание

В България гнезденето на вида не е добре проучено. В миналото е гнездил масово в цялата страна. Днес у нас се среща често в Източните Родопи, където се хранят птици от колонията в Дадя, Северна Гърция. Черният лешояд гнезди и почива в стари широколистни (дъбови) гори. В национален парк Дадя гнезди в стара иглолистна гора, предимно на черен и калабрийски/турски бор.

Двойката строи гнездото заедно, но по-голямата тежест в тази дейност се пада на мъжката птица. Гнездото на черния лешояд най-често е разположено на върха на короната на избраното дърво.

© Св. Спасов/Черен и белоглав лешояд
© Добромир Добрев/Маджарово

Птиците избират скала или голямо дърво, откъдето наблюдават целия район. Видът е чувствителен към присъствие на хора или други форми на безпокойство в радиус около 400 м около гнездото. Птиците се придържат към него през по-голямата част от годината, като го посещават рядко през октомври и ноември.

Женските снасят едно яйце през периода януари–март в зависимост от сезонните климатични особености и географската ширина. Малките се излюпват през март–април и остават в гнездото повече от 3 месеца. Напускат го към края на юли или август. Младите птици остават с родителите си и живеят в семейства, докато достигнат полова зрялост – около шестата си година.

Менюто на лешояда

Черният лешояд се храни основно с трупове на домашни и диви бозайници. Благодарение на мощния си клюн бързо прониква в трупа на мъртвата крава, например. Въпреки това предпочита да се храни с твърдите тъкани на тялото – сухожилия, кожа и хрущяли. Търси храна в групи или поединично. Лешоядите могат да издържат понякога до 2–3 седмици до следващото хранене. Черният лешояд търси храна по разнообразни терени – гори, местообитания покрити с храсти, открити пасища и голи планински склонове. Територията, на която се храни, се простира в райони с пасищно животновъдство, ловни стопанства за дребен и едър дивеч и райони с размножаващи се двойки вълци.

© Стефан Аврамов/Черен лешояд

Черният лешояд е постоянен вид. Придвижванията на отделни индивиди са по-скоро скитане. Наблюдаваната хранителна миграция на птици от национален парк Дадя, Гърция до българската част на Източни Родопи е с най-висока интензивност в периода март–септември.

Ролята на лешоядите в природата

Огромният жив организъм на нашата планета може да работи безотказно само, ако всичко в него е в пълна изправност. Ако след смъртта на животните в природата техните трупове остават, то е от изключителна важност някой да ги отстрани и превърне във вещества, които отново се включват в кръговрата. Много живи същества вършат тази работа – от бактерии и червеи до насекоми и бозайници.
Лешоядите са най-добрите сред птиците, поели тази роля. Те почистват идеално трупове на умрели животни в природата. Това е възможно благодарение на силната киселинност на стомашния сок при тях. Разбира се, това не е пълното обяснение на сложния процес. Всичко, което мине през стомасите им, все едно е минало през дезинфекция. Не случайно ги наричат – природни санитари.
© Стефан Аврамов/Черен лешояд

Подхранване на лешоядите

Площадките за подхранване са един от основните природозащитни подходи в опазването на лешоядите в Европа още от 70-те години на миналия век. Те са необходим инструмент в ранните етапи на подпомагане на чувствителните популации на лешоядите и особено в местата, където естествената храна е значително намаляла и/или ограничена.

Подобен сценарий се разиграва в България от 80-те години на миналия век, когато започва постепенния упадък на животновъдството и имиграция на населението към по-големите градове.

От друга страна забраната за оставяне на труповете на умрели животни на открито, поради санитарни съображения в Западна Европа в началото на новото хилядолетие, поставя съществуването на лешоядните видове птици под заплаха. Така че с въвеждането на строги ветеринарни изисквания и повишаване на санитарно-хигиенните норми е факт и първата голяма промяна довела до намаляване на лешоядите – ограничаване на храната.

Не по-малко страшно и не по-малко влияние върху числеността на лешоядите оказва и повсеместното намаляване на свободно пасящите животни. Това отново за лешоядите означавало – намаляване на храната.

Посредством подхранването на лешоядите се намалява рискът от отравяне, което от своя страна води до подобряване на размножителния успех на птиците и дава по-големи шансове за оцеляване. Подхранването на птиците се осъществява видово-специфично, а в момента се развива и концепцията за изграждане на по-малки, неинтензивни площадки за подхранване, които да могат да се използват и от местните животновъди. Такива има изградени в гръцката част на Родопите и освен възможностите, които предоставят на местните животновъди, имат и екологично предназначение. Избягва се струпването на много птици на едно място, намалява се конкуренцията между лешоядите и се създават условия за по-ефективно опазване в случай на тровене в някой от районите, населени от лешояди. Площадките за подхранване се изграждат в съответствие с европейските директиви и националното ветеринарно-медицинско законодателство, транспонирало европейските регламенти за места, които трябва да отговарят най-малко на следните условия:

fas|fa-check|

наличие на подходящи места за кацане и излитане;

fas|fa-check|

достъпност и възможност за транспортиране на подхранката;

fas|fa-check|

ограда, която не позволява навлизане на бозайници и разнасяне на останките от животни в района;

fas|fa-check|

редица други ветеринарно-медицински изисквания според Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

© Св. Спасов/Черен лешояд
© Добромир Добрев/Маджарово

Поставяне на изкуствени гнезда

С цел намаляване на риска от изчезване на единствената съществуваща колония на черен лешояд на Балканите, в гръцката част на Родопите, и естественото ѝ разселване в съседни подходящи гнездови местообитания, монтирахме 15 изкуствени гнезда за черен лешояд в българската част на Източни Родопи. Гнездата са разположени в стари дъбови гори, разположени на стръмни северни склонове според изискванията на вида. Местата, на които са монтирани гнездата, са избрани след подробен анализ на микро и макро предпочитанията на вида към гнездовите и хранителни местообитания. Изкуствените гнезда са разположени на основния прелетен коридор от местата за размножаване в Гърция към основните места за хранене и в близост до известни нощувки на черния лешояд у нас. По този начин се увеличава вероятността те да бъдат заети в бъдеще при благоприятно развитие на тенденцията на размножаващата се популация на вида в Гърция.

Борба с престъпленията срещу природата – борба с отровите

Ние притежаваме единственият в страната екип със специално обучено куче за откриване на отровени птици и бозайници. Екипът работи от 2016 г. основно на територията на Източни Родопи, но при необходимост се отзовава и на други места в страната. Задачата на кучето Барс и неговият водач е да претърсват определени терени за трупове на отровени животни или храни – отровни примамки, след което водачът трябва да подаде сигнал. След като се намери мъртво животно, той преценява каква да е следващата стъпка, тъй като то може да е умряло от естествена смърт. Ако се окаже, че е отровено, то незабавно се премахва от природата и се дават лабораторни проби за установяване на причината на смъртта.

И днес, въпреки че използването на отрови и отровни примамки е строго забранено, продължаваме да сме свидетели на загинали в следствие на отравяне лешояди. Това е една от най-ужасните форми на война с хищниците, която се води у нас основно срещу вълците, но покосява лешоядите.

Средство за борба с това престъпление срещу дивата природа е и разработването на Национален план за борба с отровите. Този документ представлява научно обоснована, правно издържана, функционално и финансово обезпечена и устойчива система за организация на работата, контрол, взаимодействие и оперативност на основните държавни институции, граждански организации и други заинтересовани страни по проблема с нежеланото вредно въздействие на отровите върху биоразнообразието.

Обезопасяване на електрически стълбове

Необезопасените стълбове са само една от множеството заплахи, с които лешоядите и други редки птици се сблъскват ежедневно. При излитане или кацане на опасните стълбове от електроразпределителната мрежа птиците могат да докоснат проводниците и да загинат в резултат на токов удар. За да намалим риска от тази заплаха в партньорство с електроразпределителните дружества в страната изолираме т.нар. потенциално опасни стълбове. Изолаторите са изделия от специална пластмаса, които се поставят върху проводниците в близост до стълба, и по този начин предотвратяват възможността птицата да докосне проводника, докато каца или излита. Така се намалява и рискът от токов удар и прекъсване на електрозахранването. Дължината на изолаторите е съобразена с размера на едрите хищни птици, каквито са лешоядите.

При определени условия като намалена видимост заради мъгла или при силни ветрове лешоядите могат да се сблъскат с жици, разположени на високи части или други места, над които птиците прелитат ниско или набират височина. За съжаление, не винаги лешоядите и други птици могат да видят жиците пред себе си и тогава стават сблъсъците, което налага и нуждата от допълнителни съоръжения за предотвратяване на нежелани инциденти. За предотвратяването на подобни инциденти за обезопасяване на стълбовете от електроразпределителната мрежа се поставят и други съоръжения – дивертори. Това са светлоотразяващи пластинки, които се монтират по дължината на жиците. Те извършват въртеливи движения и отразяват светлината, като по този начин сигнализират на птиците, че пред тях има препятствие и те успяват да го избегнат.

Сателитно проследяване

От есента на 2016г. до края на 2020г. екипът ни успя да маркира 27 черни лешояда в различна възраст с GPS предаватели. Дейността се осъществи от колегите ни от Национален парк Дадя, които уловиха птиците в изграден за целта капан. Тази технология дава възможност за непрекъснато наблюдение (мониторинг) и контрол на живота на всеки маркиран лешояд. Освен биологичната и екологична информация, която събираме – размер на индивидуалния участък, използване на пространството, места за гнездене, почивка, хранене, хранителен спектър, придвижвания и скитания на птиците, устройствата ни дават възможност да следим и за най-ключовите за вида заплахи. Такива са използването на отрови и отровни примамки, сблъсъци в кабелите от електроразпределителната мрежа, ветрогенератори и други. С помощта на предавателите проследихме удивителните пътешествия на някои от маркираните млади птици до съседни държави като Румъния, Сърбия, Албания, Северна Македония и южна Гърция.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.