Проекти
Завръщането на черните лешояди в Родопите
Пълно име на проекта
„Възстановяване на популацията на черния лешояд и трофичните вериги в трансграничния регион на България и Гърция“ (проект № 101148254 — LIFE23-NAT-BG-LIFE Rhodope Vulture)
Цел
Възстановяването и опазването на популацията на черния лешояд (Aegypius monachus) в трансграничния район на Родопите, разположен от двете страни на границата на България и Гърция.
Дейности
- Намаляване на основните заплахи за черния лешояд в Родопите – отравяне, бракониерство и сблъсъци с енергийна инфраструктура;
- Увеличаване на хранителната база за черните лешояди в проектната територия, което е ключово за подобряването на популациите на лешоядите в региона;
- Предотвратяване и смекчаване на конфликта между човека и дивата природа, в който честа косвена жертва стават лешоядите от двете страни на границата;
- Създаване на нова колония на вида в българската част на Родопите и опазване на единствената съществуваща размножителна колония в Националния парк „Дадя-Лефкими-Суфли“ в Гърция;
- Предотвратяване и смекчаване на горските пожари;
- Подпомагане на развитието на устойчива икономика в полза на местните общности и природата;
- Комуникация и повишаване на осведомеността за ролята на лешоядите в природата.
Продължителност
5 години – 1 юни 2024 г. – 31 май 2029 г.
Целеви райони
Защитени зони в България: „Студен кладенец“, „Бяла река“, „Крумовица“, „Маджарово“, „Мост Арда“.
Защитени зони в Гърция: „Дасос Дадя-Суфли“, „Долина Компсатос“, „Южният горски комплекс Еврос“, „Планински Еврос – Долина Дереийо“, „Долина Филиури“, „Стените на Нестос“.
Партньори
Координираща организация: Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)
Партньори: Фондация „По-диви Родопи“, Агенция за природна среда и климатични промени (NECCA), Фондация за опазване на лешоядите (VCF), Общество за опазване на дивата природа и природата „Калисто“, Общество за опазване на биоразнообразието в Тракия (SPBT), Министерство на околната среда и енергетиката (MEEN), Група за рехабилитация на местната фауна и нейните хабитати (GREFA), Гуна̀рис Н. – Ко̀нтос К. О.Е. (Хомеотех), Демокритов университет на Тракия (DUTH), Втори ловен клуб на Орестиада (2ND HCO)
Финансиране
Проектът е на стойност 4 160 118 евро и се съфинансира от Програма LIFE на Европейския съюз и Rewilding Europe.
Древните земи на летящия император
Пълно име на проекта
Древните земи на летящия император – Опазване на Източния царски орел в Турция и България
Цели
Опазване на Източния императорски орел в трансграничния регион по българо-турската граница, в зоната на Европейския зелен пояс, чрез предприемане на спешни мерки за опазване на вида в ядрото на тракийската субпопулация.
Дейности
Повишаване на местния капацитет в региона на Тракия в Турция, за да се подкрепи опазването на Източния царски орел.
Повишаване на знанията, проучване и идентифициране на заплахите за популацията на Източния царски орел.
Повишаване на обществената осведоменост за заплахите за Източния царски орел и мерките за неговата опазване.
Продължителност
От ноември 2023 г. до октомври 2025 г.
Целеви райони
Проектната зона се изпълнява в Къркларели (Турция), Ямбол и Хасково (България).
Партньори
Doğa ve Kültür Derneği (DOKU), Българско дружество за защита на птиците
Финансиране
57.802,50 €, чрез инициативата „Европейски зелен пояс“
Опазване на големия креслив орел в местата за размножаване, зимуване и миграция
Пълно име на проекта
Над границите: Опазване на големия креслив орел в местата за размножаване, зимуване и миграция
Цел
- Подобряване на условията на местата за размножаване на големия креслив орел (Clanga clanga) и увеличаване на популацията му в ЕС.
- Намаляване на заплахите и осигуряване на ключови места за почивка и зимуване по миграционния път на вида.
- Повишаване на преживяемостта на младите орли чрез спасяване на пиленца и намаляване на хищничеството.
- Защита на гнездовите и ловни територии на големия креслив орел.
- Борба с незаконния отстрел и отравяне на орли.
- Създаване на безопасни площадки за подхранване в зимните територии на вида, с цел подобряване на състоянието му.
- Изграждане на международна мрежа за защита на големия креслив орел.
- Защита на вида в местата за размножаване, зимуване и по миграционния му път.
Дейности
- Защита и достъп до местата за хранене на вида;
- Увеличаване на защитената площ и възстановяване на потенциалните и известни хранителни местообитания на големия креслив орел;
- Увеличаване на наличността на хранителни територии и определяне на хранителните предпочитания на големия креслив орел;
- Инсталиране на кацалки в местата за хранене;
- Защита на гнездата и гнездовите гори на големия креслив орел;
- Разширяване на гнездовата база на големия креслив орел;
- Определяне и ефективно опазване на гнездовите територии на вида;
- Защита на малките на големия креслив орел;
- Опазване на ключови места за нощувка на мигриращи и зимуващи птици от вида.
- Борба срещу незаконно убиване и преследване на вида, включително създаване на съвместни патрули против бракониерство с участието на съответните правоохранителни органи;
- Обезопасяване на стълбове в зимните територии на големия креслив орел с цел намаляване на риска от токови удари;
- Създаване на кучешки отряд за борба с отровите в Турция;
- Поставяне на предаватели и мониторинг на големия креслив орел;
- Създаване на международна мрежа за опазаване на вида.
- Повишаване на осведомеността относно необходимостта от защита на големия креслив орел.
- Увеличаване на капацитета и обучение на съответните заинтересовани страни, национални паркове и правоохранителни органи за намаляване на незаконното убиване на птици и мониторинг на вида.
Продължителност
01.09.2023 – 31.12.2027
Целеви райони
ЗЗ „Атанасовско езеро“ (BG0000270), ЗЗ „Бургаско езеро“ (BG0000273), ЗЗ „Дуранколашко езеро“ (BG0002050), ЗЗ „Камчийска планина“ (BG0002044), ЗЗ „Комплекс Беленски острови“ (BG0002017), ЗЗ Котленска планина“ (BG0002029), „Лудогорие“ (BG0002062), ЗЗ „Мандра Пода“ (BG0000271), ЗЗ“ Провадийско Роякско плато“ (BG0002038), ЗЗ „Раяновци“ (BG0002001), ЗЗ „Сакар“ (BG0002021), ЗЗ „Шабленски езерен комплекс“ (BG0000156), ЗЗ „Язовир Розов кладенец“ (BG0002022).
Партньори
Университетът по природни науки в Познан (PULS), Национален парк „Биебрза“ (Полша), Българско дружество за защита на птиците, Естонският университет по природни науки (EULS), Общество за изследване на природата (Турция)
Финансиране
5 491 825.25 евро, чрез програма LIFE на Европейския съюз.
Живи реки
Пълно име на проекта
„RESTORIVER – Устойчиво на климатичните промени, насочено към естественото задържане на вода възстановяване на речните брегове и крайбрежните зони, неблагоприятно засегнати от човешка намеса, по река Дунав и нейните притоци в Дунавския регион“ по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 г.
Цели
Подпомагане на адаптацията към климатичните промени в региона на река Дунав, както и управлението на свързаните с екологичните рискове бедствия на трансцнационално ниво чрез прилагане на базирани на екосистемите решения.
Дейности
- Идентифициране, наблюдение и редовно информиране и ангажиране на местните и националните политици, граждани и други заинтересовани лица с цел повишаване на чувствителността и въвличането им.
- Обобщаване на специфичното знание на отделните групи, проучване на резултатите и приложимите добри практики в процеса на изграждане на капацитет.
- Осигуряване на обща информация и комуникационни дейности.
- Подогтвяне и планиране на възможности за оптимално управление, възстановяване и намеси в определените за това зони.
- Провеждане на пилотни дейности, включващи полеви мерки с висок демонстрационен потенциал.
- Надграждане на пилотните дейности.
- Стимулиране на подобрено и по-интегрирано управление на водите, адаптация към климатичните промени и планиране на земеползването в страните и регионите по проекта.
- Въздействие върху националното и международните политики за планиране и управление с цел въвеждането на по-интегриран и ефективен подход в управлението на речните брегове в региона на р. Дунав.
Продължителност
2,5 години
Целеви райони
Басейна на река Дунав и притоците й.
Целеви видове
Партньори
Проектът „Живи реки“ обединява 15 организации с водещ партньор БДЗП: Румънска национална администрация на водите, Обществен институт „Максимир“, WWF Adria, WWF Словакия, Институт за изследване на водата, WWF Унгария, Община Ерд , Община Русе, Община Тулча, Румънско орнитологично дружество, Град Сомбор, Главна дирекция „Управление на водите“, World Wide Fund for Nature Adria – Сърбия, Public Union World Wide Fund for Nature Украйна
Финансиране
Проектът е на стойност 2 412 655.60 евро, от които 1 930 124.48 евро са от фондове на ИНТЕРРЕГ.
Безoпасно небе за птиците в Североизточна България
Пълно име на проекта
Безопасно небе за птиците в Североизточна България (LIFE21-NAT-BG-101074284)
Цели
Целта на проекта е предотвратяване на неестествена смъртност сред глобално застрашените видове птици, причинена от токов удар и сблъсък с въздушни електропроводи чрез прилагане най-добрите практики в най-съвременните решения. Проектът е насочен към 16 вида птици, които са приоритетни за финансиране по програма LIFE – 15 от тях са включени в Приложение I на Директивата за птиците, 10 вида са включени в Червения списък на IUCN и 14 вида са защитени в Европа.
Дейности
- Предотвратяване на неестествената смъртност на птиците чрез изолиране на 10 000 опасни електрически стълбове и чрез маркиране на въздушни проводници с 5 000 дивертори в 28 проектни зони по Натура 2000 и в ключови коридори между специалните защитени зони;
- Създаване на система за бъдещ мониторинг на смъртността на птиците по всички електропроводи в Североизточна България;
- Осигуряване на 100 безопасни места за гнездене за два от целевите видове върху опасни електрически стълбове чрез инсталиране на къщички за птици.
- Анализ на съществуващите въздушни електропроводи в рамките на зоните от Натура 2000 и коридорите между тях в Североизточна България и идентифициране на участъци с най-висок риск за дивите птици
- Извършване на специално проектирано теренно проучване за смъртността на птиците по ключови участъци от въздушните електропроводи в Североизточна България за определяне на приоритетни участъци за реконструкция
- Разработване на подробен план и технически спецификации за изолация на опасни електрически стълбове и маркиране на въздушни кабелни линии с дивертори
- Създаване на система/база данни за мониторинг на броя и местоположението на прекъсванията в мрежата, причинени от птици
- Предотвратяване на смъртността на диви птици в резултат на токов удар чрез изолиране на опасни електрически полюси
- Намаляване на риска от сблъсък на летящи птици с въздушни проводници на ключови коридори чрез инсталиране на дивертори
- Инсталиране на къщички за птици за целеви видове, за да се осигурят безопасни места за размножаване и предотвратяване изграждането на естествени гнезда върху електрически стълбове, които са рискови както за птиците, така и за нормалната работа на електрическата мрежа
- Мониторинг на ефекта от консервационните мерки върху приоритетните видове птици
- Оценка на въздействието на проекта върху функциите на екосистемата
- Оценка на социално-икономическото въздействие на дейностите по проекта върху местната икономика и населението
- Осигуряване на ефективно национално и международно медийно отразяване на проекта и популяризиране на проекта и сайта на „Натура 2000“
- Създаване и поддържане на интернет присъствие на проекта
- Създаване на комуникационни материали, кратко видео, доклад на неспециалист и табла за реклама на дейностите по проекта и сайта на „Натура 2000“
Продължителност
5 години
Целеви райони
Защитени зони от Натура 2000:
Балчик, Батова, Белите скали, Било, Блато Марак Преславец, Чаирия, Дуранкулашко езеро, Галата, Гарванско блато, Хърсовска река, Калиакра, Камчийска планина, Комплекс Калимок, Комплекс Камчия, Котленска планина, Ломовете, Лудогорие, Остров Пожарево, Остров Вардим, Овчарово, Провадийско-Роякско плато, Рибарници Хаджи Димитрово, Рибарници Мечка, Шабленски езерен комплекс, Сребърна, Суха река, Свищовско-Беленска низина, Варненско-Белославско езеро.
Целеви видове
Малка белочела гъска (Anser erythropus)
Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
Малък (тундров) лебед (Cygnus columbianus)
Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)
Египетски лешояд (Neophron percnopterus)
Царски орел (Aquila heliaca)
Голям креслив орел (Clanga clanga)
Полски блатар (Circus cyaneus)
Ливаден блатар (Circus pygargus)
Северен мишелов (Buteo lagopus)
Червенонога (вечерна) ветрушка (Falco vespertinus)
Малък сокол (Falco columbarius)
Ловен сокол (Falco cherrug)
Голяма дропла (Otis tarda)
Стрепет (Tetrax tetrax)
Синявица (Coracias garrulus)
Партньори
Проектът „Безопасно небе за птиците в Североизточна България“ е съвместна инициатива на ЕРП Север – електроразпределителното дружество в Североизточна България, и Българско дружество за защита на птиците – партньор на BirdLife International в страната.
Финансиране
Проектът по програма LIFE на Европейската комисия е на стойност 2,176 млн. евро.
От Желязна завеса до Зелен пояс: възстановяване на екологичните мрежи в Югоизточна България
Пълно име на проекта
От Желязна завеса до Зелен пояс: възстановяване на екологичните мрежи в Югоизточна България
Цел
Проектът цели възстановяването на местни ксеротермни гори, пасища и речни галерии, чрез които да се създаде обширна мрежа от жизнени екосистеми, устойчиви на климатичните изменения. Това включва замяната на 3180 хектара борови насаждения с местни дървесни видове, създаването на 30 хектара речни гори, подобряване на управлението на пасища с площ от 700 хектара, подпомагане на възстановяването на емблематични застрашени видове като египетски лешояд и царски орел. Полагане на основите за бъдещото устойчиво управление на 810 000 хектара земи в ЮИ България. Възможностите за местното население, към които проектът насочва усилия, са свързани както с възползване от важни екосистемни услуги, като предотвратяването на горски пожари, храна и местни продукти, така и с икономически възможности, като развитието на природопознавателния туризъм и популяризиране на местни продукти.
Целите включват и гарантиране, че този ландшафт ще бъде включен в Националния план за възстановяване на природата на България (задължителен, съгласно предложения Европейски План за възстановяване на природата). Това би дало възможност както за дългосрочно му управление, така и за демонстрирането му като добър пример на национално, регионално и на глобално нива, за да катализира подобни инициативи от други организации и държави.
Дейности
- Възстановяване и опазване на местните гори, и осигуряване на дългосрочно устойчиво управление на горите по протежение на Зеления пояс в България – от Черно море до Родопите – замяна на 3180 хектара борови насаждения с местни видове дъб, създаване на 30 хектара крайречна гора и създаване на 1500 хектара нови защитени територии.
- Подобряване на свързаността на голяма територия чрез създаване и възстановяване на мрежа от естествени и полуестествени местообитания (пасища, групи от дървета, микроводоеми, проходи за диви животни на магистрали), за да се гарантира свободното движение в ландшафтен мащаб на всички местни видове, също и в континентален мащаб, тъй като вторият по големина миграционен път на птици в Европа пресича проектния регион.
- Възстановяване на ключови видове и екологични взаимоотношения (местообитание, плячка, хищник, мършоядни видове) с акцент върху консервационните дейности, насочени към опазването на застрашени видове като египетски лешояд, царски орел, сухоземни костенурки и европейски лалугер.
- Подобряване на съвместното съществуване между хора и диви животни и редуциране на инцидентите, свързани със залагане на отровни примамки и бракониерство, което да доведе до подобрен природозащитен статус на хищници като вълк, чакал и големите орли.
- Подобряване на социално-икономическите перспективи, основани на природните богатства на района.
- Подобряване на осведомеността на локално, национално и международно ниво, свързана с опазването на природата и усещането за гордост от присъствието на ключовите видове – египетски лешояд и царски орел.
Продължителност
01.10. 2022 – 01. 10. 2027
Целеви райони
Югоизточна България – Сакар, Странджа, Дервентски възвишения, Източни Родопи
Партньори
Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) – водещ партньор
Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП)
Фондация „По-диви Родопи“
BirdLife Европа и Централна Азия
Финансиране
Проектът е финансиран от Програмата за застрашени ландшафти (ELP), която се управлява от Природозащитната инициативата на Кеймбридж – сътрудничество между Университета на Кеймбридж и водещи международни организации, фокусирани в опазване на биоразнообразието. Университетът и Програмата за застрашени ландшафти се подкрепят от Аркадиа (Arcadia) – благотворителен фонд на Питър Болдуин и Лизбет Раузинг.
Общият бюджет на проекта е 6 873 170 USD, от които 4 100 832 USD е финансов принос на ELP.
Безопасна мрежа за Бургаските езера
Пълно име на проекта
Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасните за тях надземни електропроводи в района на Бургаските езера (LIFE20 NAT/BG/001234)
Цели
Опазване на популациите от гнездящи, зимуващи и мигриращи птици, застрашени на европейско ниво чрез предотвратяване на неестествената смъртност, предизвикана от токов удар и сблъсък с въздушни проводници на електроразпределителната мрежа в района на бургаските езера – ключово място за птиците, мигриращи между Европа и Африка.
Проектът ще допринесе за изпълнението на Стратегията за биоразнообразие, целяща намаляване на загубата на биоразнообразие като част от европейската Зелена сделка.
Дейности
-
- Разработване на GIS база от данни на електропроводите средно напрежение (20 kV) и разпространението на чувствителни видове птици в Натура 2000 зоните по проекта, както и в по-широкия регион на Бургаските езера
- Провеждане на специализирано теренно проучване на смъртността на птиците по трасетата на надземните електропроводни линии с цел идентифициране на приоритетни за обезопасяване участъци
- Разработване на техническа концепция, технически спецификации и подробен технически проект за подмяна на най-опасните надземни електропроводи с подземни кабелни линии
- Разработване на подробен план и технически спецификации за изолиране на опасните електрически стълбове и поставяне на „дивертори“ на въздушните проводници
- Пълно елиминиране на риска от сблъсъци и токови удари за дивите птици чрез замяна на 58 км надземни електропроводи с подземни кабелни линии.
- Предотвратяване на риска от токови удари чрез изолиране на опасни електрически стълбове
- Намаляване на риска от сблъсъци на летящи птици с въздушни проводници чрез монтиране на „дивертори“
- Мониторинг на ефекта от дейностите на проекта върху приоритетните видове птици
- Оценка на въздействието на проекта върху екосистемните функции
- Оценка на социо-икономическото въздействие на проекта върху местната икономика и население
Продължителност
15.09.2021 – 30.09.2026
Целеви райони
Защитени зони от Натура 2000 – „Бургаско езеро“ (BG0000273), „Поморийско езеро“ (BG0000152), „Атанасовско езеро“ (BG0000270) и „Мандра-Пода“ (BG0000271)
Партньори
Електроразпределение Юг / EVN – координиращ бенефициент
Българско дружество за защита на птиците – асоцииран бенефициент
Финансиране
Общият бюджет на проекта е в размер на 5,492,571 евро, от които 4,119,428 евро е съфинансиране по програма LIFE на Европейския съюз
Живот за сокола
Пълно име на проекта
Подсигуряване възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния/LIFE20 NAT/BG/001162
Цели
Основната цел на пакета от дейности е да се подсигури увеличаването на популацията на застрашения ловен сокол в съответствие с Международния и Националния план за действие за вида. Чрез прилагането на иновативни подходи и доказани добри практики ще се осигурят безопасни места в подходящи местообитания за гнездене на вида, както и за почивка и зимуване на ловните соколи от по-големите популации в Карпатския басейн.
Дейности
-
- Смекчаване на основните заплахи за вида в ключови райони. Сред основните заплахи са бракониерството, умишлено отравяне или натравяне в резултат на прекомерна или неправилна употреба на пестициди, ограбване на гнезда, смъртност в резултат на токови удари. За целта се планира обезопасяване на рискови електропроводи, охрана на гнезда, поставяне на гнездилки на безопасни за соколите места, работа по места с институции, гълъбари, ловци, земеделски производители и други заинтересовани страни
- Подобряване на хранителната база в ключови територии за ловния сокол чрез поддържане на местообитанията в добро състояние, подсилване на лалугерови колонии, спасяване на изложени на риск лалугерови колонии, пилотно размножаване и реинтродуциране на черногръдия хомях в нови подходящи местообитания, изграждане на диви гълъбарници и др.
- Подобряване на условията за гнездене на вида чрез поставяне на платформи за гнездене и засаждане на местни видове дървета.
- Значимо увеличаване на ангажираността, знанията по темата и капацитета на ключови заинтересовани групи за създаване устойчивост на постигнатите резултати. Ще бъде изградена мрежа от местни поддръжници
- Споделяне на натрупания опит и добрите практики във възстановяването на ловния сокол, лалугера, черногърдия хомяк и техните местообитания.
Продължителност
2021 – 2026 г.
Целеви райони
Дейностите по проекта ще обхванат 28 защитени територии от Натура 2000 в България и Южна Румъния.
Партньори
Проектът „Живот за сокола“ се координира от БДЗП и се изпълнява в международно партньорство със „Зелени Балкани“, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Румънското орнитологично дружество, НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“, Фондация за местообитанията – Холандия и Тюбингенския университет „Еберхард Карлс“.
Финансиране
Проектът „Подсигуряване възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) е с продължителност 5 години и е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.
Мизийските природни съкровища
Пълно име на проекта
„Мизийските природни съкровища – подкрепа за природосъобразен туризъм и опазване на птиците по поречието на река Дунав и Западна Стара планина“
Цели
Проектът се изпълнява на две фази: встъпителна фаза (до 6 месеца) и основна фаза (30 месеца). През тази фаза ще се направи фокусиран преглед (туризъм и опазване на околната среда) на общински, регионални и национални планови и програмни документи, като се определят и оценят възможности за синергийни, успоредни дейности и инициативи. Ще се картографират и нуждите на местните хора, възможностите за развитие и заплахите за зоните от Натура 2000, както и потенциалът за изграждане на мрежа от активни членове и съмишленици на БДЗП.
Дейности
- Събиране и анализиране на информация за природния и културен потенциал и предлагани туристически услуги и атракции в района на ЗСП и поречието на р. Дунав.
- Създаване на уеб базирана информационна система за културното и природно наследство на районите.
- Провеждане на срещи с представители на местните (общински) власти, предприемачи, учители и активни хора от района.
- Провеждане на предварително (онлайн) проучване на нагласите към и имиджа, културните и природни дадености на районите.
- Провеждане на теренни обследвания на птиците и други важни компоненти на биологичното разнообразие на зони от Натура 2000 в близост и около потенциални туристически обекти.
- Определяне на приоритетни места, важни за птиците и други елементи/компоненти на биологичното разнообразие, които да се интерпретират като допълнителни туристически атракции.
- На база на заявен интерес от страна на местни предприемачи и анализ на плановете за развитие на общините, определяне на конкретни места за последващо изграждане на лека инфраструктура – например укрития за наблюдение и снимане на птици, познавателни маршрути/пътеки около обекти от местно значение, възможности за къмпингуване и др.
- Проучване на потенциала за изграждане на информационна и туристическа инфраструктура (посетителски център), която да се стопанисва на принципа на публично-частните партньорства в района.
- Проучване на съществуващи практики и разработване на концепция за доброволен стандарт за природосъобразен туризъм „За птиците”.
- Популяризиране на мисията и дейностите на БДЗП в района, както и приноса на Фондация „Америка за България“.
- Възстановяване на контакти с мрежата от училища и учители в районите с интерес към образование за околна среда и Натура 2000 и оценка на възможностите за доразвиване на тези инициативи.
- Предварителна оценка и разработване на концепции за провеждане на събития и материали за промоция на ЗСП и поречието на р. Дунав като атрактивни дестинации като: пътеводител, кратки видеоклипове за различни части на река Дунав и районите. Издаване и разпространение на промоционален видеоклип и информационна брошура за проекта.
- Провеждане на финална пресконференция/събитие за представяне на резултатите от проекта.
- Изработване на детайлно, обосновано проектно предложение.
Продължителност
Проектът ще се изпълни на две фази: встъпителна фаза (6 месеца) и основна фаза (30 месеца).
Целеви райони
В подготвителната фаза дейностите ще се развият по поречието на река Дунав и Западна Стара планина. Усилията ще се фокусират около зоните от Натура 2000.
Партньори
Водеща организация/изпълнител – Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).
Част от проучвателните дейности по проекта ще се изпълняват с подкрепата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии.
Финансиране
Проектът се финансира от Фондация „Америка за България“. Фондация „Америка за България“ е независима неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната. За повече информация: www.us4bg.org.
Живот за Варненското езеро
Пълно име на проекта
Демонстрация на пилотна зелена инфраструктура в полза на биоразнообразието и развитието в района на Варненското езеро (LIFE19 NAT/BG/000839)
Цел
Основната цел на проекта е да тества и демонстрира мащабна зелена инфраструктура, която да постигне три основни резултата:
(1) Възстановяване на ключови местообитания за приоритетни видове птици и по този начин да допринесе за опазването на биоразнообразието в зоните от Натура 2000 – „Варненско – Белославско езеро“ и „Ятата“.
(2) Подобряване на екосистемната функция на силно увредената водна екосистема на Варненското езеро.
(3) Осигуряване на устойчиво и икономически изгодно решение за съхранение на драгирани утайки от корабните канали до и от пристанище Варна.
Дейности
- Разработване и тестване на цялостни схеми за мониторинг на птиците и водното биоразнообразие в зоните на проекта и установяване на природозащитния статус на видовете;
- Създаване на изкуствен остров с обща площ от 3,5 ха, който да осигури място за гнездене на застрашени видове птици и подводен субстрат за водните организми в защитена зона „Варненско – Белославско езеро“;
- Изграждане на две дървени платформи, всяка с площ 32 кв. м, за гнездене и нощувка за приоритетни за опазване видове птици в Защитени зони „Варненско – Белославско езеро“ и „Ятата“;
- Разработване на набор от мерки за устойчиво управление на проектните Натура 2000 зони и създаване на законодателна рамка за определяне, устойчива експлоатация и контрол на депата за драгажни маси;
- Осигуряване на подкрепа на местните заинтересовани страни, като се демонстрира ползата от създаването на зелена инфраструктура за природата и хората.
Продължителност
5 години – 01.09.2020 – 31.08.2025
Целеви райони
Защитени зони от НАТУРА 2000 – „Варненско – Белославско езеро“ (BG0000191) и „Ятата“ (BG0002046)
Партньори
Координиращ бенефициент – Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”
Асоцииран бенефициент – Българско дружество за защита на птиците
Финансиране
Проектът е на стойност 1 852 060 евро и се съфинансира от Програма LIFE на Европейския съюз.
ОПОС ловен сокол
Пълно име на проекта
Изпълнение на мерки от Плана за действие за опазване на ловния сокол (Falco cherrug) в Република България (BG16M1OP002-3.027-0007)
Цели
Основната цел на проекта е да допринесе за подобряване на природозащитното състояние на ловния сокол чрез изпълнение на мерки от „План за действие за опазване на ловния сокол (Falco cherrug) в България 2014–2022 г.“ Целта е свързана с възстановяване на популацията на вида в България и заемане на бившите гнездови територии със запазени местообитания. Тази обща цел ще се постигне чрез следните специфични цели:
- Подпомагане на популацията и подпомагане на хранителната база на ловния сокол в проектните зони.
- Намаляване на съществуващите рискове за вида, причинени от антропогенни фактори.
Дейности
- Подобряване на условията за ловния сокол в исторически гнездови райони и места на срещане на вида през размножителния период.
- Подобряване на хранителната база на вида в районите около установените гнезда чрез дейности за увеличаване на броя на полудивите гълъби в някои от селищата или извършване на подхранвания.
- Обезопасяване на участъците от рискови електропроводи от 20 кV мрежа в радиус от 5 км около заетите гнезда;
- Оценка на риска от токови удари и гибел на ловни соколи по съоръжения от електропреносната и електроразпределителната мрежа в гнездовите райони на вида.
- Комуникационни дейности – повишаване на обществената осведоменост относно дейностите по проекта и заплахите за вида.
Продължителност
24 месеца – 08.01.2021–31.12.2022
Целеви райони
Защитени зони за опазване на дивите птици от европейската екологична мрежа Натура 2000 (ЗЗ):
„Атанасовско езеро“, „Суха река“, „Дуранкулашко езеро“, „Балчик“, „Батова“ и други защитени зони, в които видът е предмет на опазване.
Партньори
Координиращ бенефициент – Българско дружество за защита на птиците
Асоцииран бенефициент – Национален природонаучен музей при БАН
Финансиране
Проектът е на обща стойност 346 367.34 лв. и е финансиран от Оперативна програма „Околна среда“, по приоритетна ос НАТУРА 2000 и биоразнообразие, процедура „Мерки за подобряване на природозащитното състояние на птици – 2“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
ОПОС царски орел
Пълно име на проекта
Изпълнение на мерки от Плана за действие за опазване на кръстатия орел (Aquila heliaca) в Република България (BG16M1OP002-3.027-0005)
Цел
Основната цел на проекта е да допринесе за подобряване на природозащитното състояние на кръстатия (царски) орел чрез изпълнение на мерки от „План за действие за опазване на кръстатия орел (Aquila heliaca) в България 2014–2022 г.“. Целта е свързана с възстановяване на популацията на вида в България и заемане на бившите гнездови територии със запазени местообитания.
Дейности
- Монтиране поне по едно изкуствено гнездо в районите на всички сигурни гнездови находища на царския орел.
- Направа на изкуствени гнезда за привличане на вида в подходящи местообитания.
- Изкуствено подхранване на двойките царски орли със среден гнездови успех под едно малко от средата на март до края на юли.
- Изкуствено подхранване на царските орли през зимата.
- Предприемане на мерки за предотвратяване на загиването на царски орли от електрически ток и сблъсък с електропроводи.
- Обезопасяване на рисковите за птиците стълбове в радиус 5 км от гнездо на вида, както и в местата с концентрация на неразмножаващи се царски орли.
- Проучване влиянието на електропреносната и електроразпределителната мрежа върху царския орел в районите на гнездовите находища.
- Комуникационни дейности – повишаване на обществената осведоменост относно дейностите по проекта и заплахите за вида.
Продължителност
36 месеца – 08.01.2021–31.12.2023
Целеви райони
Защитени зони за опазване на дивите птици от европейската екологична мрежа Натура 2000 (ЗЗ): „Сакар“, „Каменски баир“, „Сините камъни-Гребенец“, „Бесапарски ридове“, „Адата-Тунджа“ и други защитени зони, в които видът е предмет на опазване.
Партньори
Координиращ бенефициент – Българско дружество за защита на птиците
Асоцииран бенефициент – Национален природонаучен музей при БАН
Финансиране
Проектът е на обща стойност 879 980.72 лв. и е финансиран от Оперативна програма „Околна среда“, приоритетна ос НАТУРА 2000 и биоразнообразие, процедура „Мерки за подобряване на природозащитното състояние на птици – 2“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Безопасен полет за птиците на Дунав
Пълно име на проекта
Транснационално сътрудничество за опазване на птиците по поречието на Дунав (LIFE19 NAT/SK/001023)
Цели
- Да допринесе за преустановяването на загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги по река Дунав, съгласно целите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие.
- Намаляване и предотвратяване на пряка и непряка смъртност на птиците, причинена от токов удар и сблъсъци с електропроводи, в рамките на 23 проектни специално защитени зони и 9 ОВМ в 7 държави.
- Увеличаване на популацията на 12-те целеви вида.
- Установяване на по-безопасни миграционни коридори и местообитания по поречието на река Дунав.
- Стартиране/засилване на сътрудничеството между ключовите заинтересовани страни и повишаване на ефективността на приетите мерки на транснационално ниво.
Дейности
Основната част от дейностите и инвестициите на проекта са насочени към намаляване на смъртността на целевите видове птици от токов удар и сблъсък с електропроводи по време на миграция, нощуване, гнездене или в хранителните им местообитания. Дейностите ще се изпълняват в най-ценните за видовете местообитания и включват:
- Предотвратяване на сблъсъците на птици с електропроводи чрез монтаж на дивертори по въздушните проводници на електропроводите
- Предотвратяване на смъртността от токов удар чрез изолиране на опасни електрически стълбове
- Мониторинг на целевите видове и на ефекта от обезопасяването на електропроводите
- Монтаж на изкуствени гнездилки за част от целевите видове
- Комуникационни дейности
Дейностите на проекта в България предвиждат БДЗП да осъществи полево проучване на най-смъртоносните за птиците надземни електропроводи – средно напрежение (20 kV) по поречието на р. Дунав и в 10 защитени зони от Натура 2000 в Северозападна България. БДЗП ще посочи най-опасните 160 км от тези електропроводи, които след това ще бъдат обезопасени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, прилагайки най-добрите и съвременни методи. Общо за страната ни в рамките на проекта ще бъдат обезопасени 1200 опасни за птиците електрически стълба и ще бъдат монтирани дивертори на 15 км въздушни проводници.
Продължителност
01.09.2020 – 28.02.2026
Целеви райони
Проектът обхваща 23 специално защитени зони и 9 Орнитологично важни места (ОВМ) в Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия. Зоните са част от Натура 2000 – най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света, които заемат 1/5 или 18% от сухоземната територия на ЕС и над 8% от прилежащите морета. ОВМ са места от международно значение за опазването на птиците и биологичното разнообразие, идентифицирани от BirdLife International.
В България това са:
BG0002006 – Рибарници Орсоя (SPA), BG0002104 – Цибърско блато (SPA), BG0002009 – Златията (SPA), BG0000247 – Никополско плато (SPA), BG0000332 – Карлуковски карст (SPA), BG0000240 – Студенец (SPA), BG0000615 – Деветашко плато (SPA), BG0002096 – Обнова (SPA), BG0002083 -Свищовско-Беленска низина (SPA), BG0002017 – Комплекс Беленски Острови (SPA)
Целеви видове птици
Всеки от целевите видове птици е защитен от закона във всички проектни страни. Всички те са изложени на риск от сблъсък с въздушните проводници на електрическата инфраструктура или от токов удар (APLIC, 2012).
- Малка белочела гъска (Anser erythropus)
- Царски орел (Aquila heliaca)
- Голям воден бик (Botaurus stellaris)
- Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
- Голям креслив орел (Clanga clanga)
- Малък креслив орел (Clanga pomarina)
- Синявица (Coracias garrulus)
- Ливаден дърдавец (Crex crex)
- Ловен сокол (Falco cherrug)
- Червенонога ветрушка (Falco vespertinus)
- Голяма дропла (Otis tarda)
- Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)
Партньори
15 организации от седем държави – Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия. Координиращ бенефициент е Словашкото дружество за защита на хищните птици (RPS).
Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са партньорите в проекта за страната ни.
Финансиране
Проектът „Транснационално сътрудничество за опазване на птиците по поречието на Дунав“ (LIFE19 NAT/SK/001023) е на стойност 6 636 170 евро и се съфинансира от Програма LIFE на Европейския съюз и Министерството на околната среда на Словакия.
Мониторинг на обикновените видове птици
Пълно име на проекта
Осъществяване на схемата за мониторинг на обикновените видове птици като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие
Цел
Оценяване състоянието на широкоразпространените видове птици в България.
Дейности
- Събиране и анализ на данни за широкоразпространените видове птици.
- Набиране на доброволци за събиране на данни за оценяване състоянието на широкоразпространените видове птици.
- Анализ на слабо проучените райони и местообитания и определяне на пробни площадки в ключови места.
- Изготвяне на индекси за състоянието на птиците за националния доклад за състоянието на околната среда, издаван от ИАОС за целите на НСМСБР.
- Анализ на данните за видовете птици и определяне на набора от видове, съставляващи индикаторите за състоянието на местообитанията.
- Целенасочено събиране на данни от минимум 30 площадки в слабо проучени райони/местообитания, идентифицирани от анализа.
- Изготвяне на три годишни доклада за състоянието на широкоразпространените видове птици.
- Провеждане на национална среща на доброволците, събирали данни за състоянието на широкоразпространените видове птици.
- Провеждане на три пресконференции за представяне на резултатите от мониторинговата дейност за състоянието на широкоразпространените видове птици.
Продължителност
3 години: 2020–2022
Целеви райони
България
Финансиране
Предприятие за Управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС, МОСВ).
Граждани за природата
Пълно име на проекта
Наука за гражданите в полза на местните общности и природата
Цел
Достъп и ползване на изследвания по въпроси, свързани с околната среда и промените в климата:
- мониторинг на политики и застъпничество;
- установяване или поддържане на партньорства между граждански организации и публични или частни институции и организации;
- осъществяване на образователни дейности.
Дейности
- Провеждане на обучения сред НПО и граждански групи относно законодателството в областта на околната среда, възможностите за активно гражданско участие и споделяне на опит.
- Вземане на участие в процедури по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), екологична оценка (ЕО) и оценка на съвместимостта (ОС), включително споделяне на решения за проекти в ключови защитени зони от Натура 2000, събиране и използване на научни данни, изготвяне на становища, създаване и поддържане на база данни за процедури и обжалвания с участието на НПО и граждански групи.
- Създаване на публичен портал с визуализирани данни за птиците.
- Цифровизиране и визуализиране на информация от научни статии като част от платформата SmartBirds за целите на оценката на влияние на инвестиционни предложения.
- Интегриране на модул „Атлас на птиците“ в платформата SmartBirds Pro, използващ подхода наука на гражданите (citizen science).
- Провеждане на обучения за граждани и НПО за събиране на данни – прилагане на Мониторинг на обикновените видове птици (МОВП), картиране за целите на Атлас на гнездящи птици.
- Проверка на терен от експерти на данните, събрани от граждани.
Продължителност
2 години (27.09.2019–26.09.2021)
Целеви райони
България
Финансиране
136 819 €, от които 123 129 € осигурени от Фонд Активни граждани България.
Нова надежда за египетския лешояд
Пълно име на проекта
Опазване на египетския лешояд по миграционния му път – LIFE16 NAT/BG/000874
Цел
Опазване на най-източната популация на египетския лешояд в Европа, чрез прилагане на спешни природозащитни мерки за елиминиране на най-сериозните известни заплахи за вида в гнездовите му територии и по пътя на миграция. Целите на проекта са в съответствие с най-актуалния стратегически документ за опазване на вида: Планът за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е ключов компонент от Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP).
Дейности
- Проучване на въздействието на селскостопанските препарати и установяване на опасните за лешоядите ветеринарно-медицински продукти, както и тяхната употреба, с цел изготвяне на адекватна природозащитна стратегия за смекчаване на вредния ефект от тях.
- Лобиране за осигуряване на промени в законодателството, отнасящи се до употребата на опасни пестициди и ветеринарномедицински продукти.
- Разработване на местни планове за действие срещу отровите в дивата природа.
- Тестване на алтернативни методи за намаляване на конфликта между хората и дивите животни, който има отрицателно влияние и върху популацията на египетските лешояди.
- Създаване на пан-балканска мрежа от заинтересовани страни в борбата срещу отровите в дивата природа.
- Оценяване на размера на загубите в популациите на египетските лешояди, причинени вследствие на отравяне, електрически удари и бракониерство по протежение на миграционния път.
- Създаване на контролирани местни екарисажи за отпадъци с животински произход на ключови места за подпомагане на скитащи птици.
- Намиране на алтернативи на стрихнина и другите отрови в борбата срещу бяса в места на струпване на египетски лешояди в зимовищата в Африка.
- Проучване и установяване на опасни електрически стълбове по миграционни път на египетския лешояд и обезопасяване на опасни участъци, както и лобиране за използване на безопасни за птиците електрически стълбове.
- Създаване на ядро от египетски лешояди с балкански произход, отглеждани и размножавани на затворено, с което да се осигури подпомагане на дивата популация на вида на Балканите. Генетичен фонд и ресурс за подсилване на гнездящата популация в България и Гърция.
- Развитие на местен капацитет за борба с незаконното убиване и трафик на птици по миграционния път.
- Разработване и пилотно тестване на балканска стратегия за повторно въвеждане на египетски лешояди в природата.
- Провеждане на „Миля за египетския лешояд“ – кампания, посветена на основните заплахи за вида и насочена към местните общности и широката общественост по пътя на миграция на вида.
- Провеждане на кампания „Полети с лешояда“ за ангажиране на бъдещи поддръжници.
- Повишаване на съпричастността и ангажираността на общността чрез създаване на местни поддръжници.
Продължителност
5 години и 5 месеца (01.07.2017–31.12.2022)
Целеви райони
Балканите: България, Гърция, Северна Македония и Албания
Средния Изток: Турция, Сирия, Ливан, Йордания, Саудитска Арабия, Египет
Африка: Етиопия, Нигер, Нигерия и Чад
Партньори
Координиращ бенефициент: Българско дружество за защита на птиците
Асоциирани бенефициенти:
1. Гръцко орнитологично дружество/ BirdLife Гърция
2. WWF Гърция
3. Кралско дружество за защита на птиците (RSPB)
4. Асоциация Природа / BirdLife Турция (DD)
5. BirdLifе за Близкия Изток
6. BirdLife Африка
7. Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI)
8. Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/RaptorsMoU)
9. Зелени Балкани
Финансиране
Живот за птиците
Пълно име на проекта
Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасните за тях надземни електропроводи в Натура 2000 зони в Западна България – LIFE16 NAT/BG/000612
Цел
Опазване на популациите на застрашени видове птици чрез намаляване на смъртността, причинена от електрическа инфраструктура. Едни от най-силно засегнатите видове птици, за чието опазване проектът ще допринесе, са: къдроглав пеликан, голям воден бик, бял щъркел, малка белочела гъска, червеногуша гъска, морски орел, египетски лешояд, белоглав лешояд, черен лешояд, орел змияр, белоопашат мишелов, малък креслив орел, голям креслив орел, царски (кръстат) орел, скален орел, червенонога (вечерна) ветрушка, ловен сокол и синявица.
Дейности
- Определяне на най-опасните за птиците надземни електропроводи (средно напрежение) в и около Натура 2000 зоните в Западна България.
- Преустановяване на смъртните случаи сред птиците, причинени от токов удар на електропроводите (средно напрежение) в приоритетните райони на зоните от Натура 2000 в Западна България и най-важните коридори между тях чрез обезопасяване на 5400 електрически стълба.
- Намаляване на смъртността сред дивите птици, причинена от сблъсък с надземните проводници на електропроводите (средно напрежение) в приоритетните райони на зоните от Натура 2000 в Западна България и най-важните коридори между тях чрез маркиране с дивертори на 120 км надземни проводници (40 км троен електропровод).
- Обезопасяване на 900 рискови гнезда на белия щъркел, които са разположени върху стълбове на електроразпределителната мрежа в Западна България чрез поставяне на гнездови платформи.
- Разработени стандарти за безопасни за птиците надземни електропроводи. Дизайн, производство и тестване на 40 прототипни стълба, отговарящи на новия стандарт.
- Увеличаване на подкрепата сред заинтересованите страни и широката общественост за намаляване на конфликта между дивите птици и надземната електрическа инфраструктура, което е от полза, както за биоразнообразието, така и за хората.
Продължителност
5 години и 3 месеца (01.10.2017–31.12.2022).
Целеви райони
Защитени зони от мрежата Натура 2000: „Никополско плато”, „Деветашко плато”, „Кресна”, „Свищовско-Беленска низина”, „Места”, „Рибарници Орсоя”, „Берковица”, „Раяновци”, „Палакария”, „Врачански Балкан”, „Славянка”, „Обнова”, „Западен Балкан”, „Средна Гора”, „Мелнишки пирамиди”, „Рупите”, „Комплекс Беленски острови”, „Златията”, „Понор”.
Партньори
Координиращ бенефициент: ЧЕЗ Разпределение България АД
Асоцииран бенефициент: Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 2 647 481 €, 75% от които съфинансиране от програмата LIFE на ЕС и 25% от партньорите по проекта.
Земя на царския орел
Пълно име на проекта
Възстановяване и устойчиво управление на хранителни местообитания на царския орел в ключови зони от Натура 2000 в България – LIFE14 NAT/BG/001119
Цел
Възстановяване и подобряване на ловните местообитания на царския орел
Дейности
- Разработване на план за възстановяване на разораните и обрасли пасища.
- Картиране на разораните пасища около гнездата на царските орли.
- Проучване на хранителния спектър на царския орел.
- Проучване на възможностите за естествено разселване на европейския лалугер.
- Разработване на Национален план за действия за опазване на европейския лалугер в България.
- Възстановяване на 250 ха разорани пасища чрез засяване с тревни смески или естествено възстановяване на тревната покривка.
- Възстановяване на 550 ха обрасли с храсти пасища чрез частичното им премахване и възстановяване на мозаечния характер на местообитанията.
- Управление на 1400 ха пасища с природозащитна цел чрез създаването на моделни ферми, отглеждащи овце, кози, крави и коне.
- Тестване на модели за управление на пасища в Натура 2000 и изготвяне на препоръки за бъдещите планове на управление на Натура 2000 зоните.
- Обучение на фермери в природосъобразно управление на пасища от районите с царски орли.
- Подобряване на гнездовите и хранителните местообитания на царския орел чрез засаждане на 600 дървета и изграждане и поставяне на 40 изкуствени гнезда.
- Пилотно разселване на лалугери в проектна Натура 2000 зона на мястото на изчезнала колония, следвайки най-съвременните методи за разселване на този вид бозайник.
- Популяризиране на природосъобразното земеделие сред фермерската общност и повишаване на подкрепата сред местните общности за опазването на царския орел.
Продължителност
5 години (01.09.2015–31.08.2020)
Целеви райони
Защитени зони от мрежата Натура 2000: „Сакар”, „Дервентски възвишения”, „Западна Странджа”, „Адата-Тунджа”, „Каменски баир” и „Сините камъни-Гребенец”.
Партньори
Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България (координиращ бенефициент) и Агрофийлд ЕООД, Биофийлд ЕООД, КИТ ЕООД, Лавенда ООД, Малбрег ЕООД, Сдружение „Природен Парк Сакар“, Одриси ЕООД и От Фермата ЕООД (асоциирани бенефициенти, фермери от ЮИ България).
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 3 555 173 €, 75% от които се съфинансират от програма LIFE на ЕС и 25% от партньорите на проекта.
Лагуната на живота
Пълно име на проекта
Поддържане на симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и местообитания –LIFE17/NAT/BG000558
Цел
- Да осигури пълно възстановяване на екологичните процеси, поддържащи уникалното биоразнообразие на Атанасовско езеро.
- Да създаде самоустойчив финансов механизъм, който да позволи дългосрочно опазване на лагуната Атанасовско езеро.
- Да популяризира ползите от защитена зона „Атанасовско езеро“ от мрежата Натура 2000.
Дейности
- Изработване на матрица за интегриран мониторинг на местообитание „крайбрежни лагуни“.
- Възстановяване на оптималния воден режим в приоритетното местообитание и намаляване на ефектите на фрагментация в него.
- Разработване и тестване на схема за установяване на въздействието на Ruppia martima върху качеството на водите в приоритетното местообитание.
- Създаване на благоприятни условия за голям воден бик и други консервационно значими видове птици в защитена зона „Атанасовско езеро“ от мрежата Натура 2000.
- Проучване и създаване на устойчиви финансови механизми, които да гарантират бъдещото опазване и управление на защитена зона „Атанасовско езеро“.
- Разработване на маркетингова стратегия за идентифициране на нови продукти/услуги от защитена зона „Атанасовско езеро“, които добавят стойност към услугите, предоставяни от езерото.
- Създаване на консервационен модел за повишаване на доходността/добавената стойност на продуктите/услугите от защитена зона „Атанасовско езеро“.
Продължителност
6 години (до 30.09.2024)
Целеви райони
Защитена зона „Атанасовско езеро“ от мрежата Натура 2000
Партньори
Координиращ бенефициент: Българска фондация Биоразнообразие
Асоциирани бенефициенти:
- Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България
- Черноморски солници АД
- „Заедно 2011“
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 2,525,618 €, 75% от които се съфинансират от програмата LIFE на ЕС и 25% от партньорите по проекта.
Бюджетът е разпределен между партньорите както следва: Черноморски солници АД – 1 718 418 € (68 %); БФБ – 606 665 € (24 %), БДЗП – 107 202 € (4%) и Заедно 2011 – 93270 € (4 %).
Земите и горите на орела
Пълно име на проекта
Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България – LIFE18/NAT/BG/001050
Цел
Дългосрочно опазване на популацията на малкия креслив орел чрез защита и устойчиво управление на гнездовите и хранителни местообитания на вида, както и създаването на нови такива.
Специфични цели:
- Подобряване на знанията за вида и неговите местообитания в България.
- Поддържане и увеличаване на площта на местата за размножаване, хранене и гнездене на малкия креслив орел.
- Възстановяване и създаване на местообитания за хранене и размножаване на вида.
- Подобряване на опазването на малкия креслив орел на регионално ниво.
- Идентифициране и борба с основните заплахи, засягащи вида.
- Подобряване на общественото разбиране и подкрепа за опазването на приоритетните видове птици, техните местообитания и всички Натура 2000 местообитания.
Дейности
Специфични цели:
- Подобряване на знанията за вида и неговите местообитания в България.
- Поддържане и увеличаване на площта на местата за размножаване, хранене и гнездене на малкия креслив орел.
- Възстановяване и създаване на местообитания за хранене и размножаване на вида.
- Подобряване на опазването на малкия креслив орел на регионално ниво.
- Идентифициране и борба с основните заплахи, засягащи вида.
- Подобряване на общественото разбиране и подкрепа за опазването на приоритетните видове птици, техните местообитания и всички Натура 2000 местообитания.
Продължителност
5 години (02.08.2019–02.08.2024)
Целеви райони
Защитени зони от мрежата Натура 2000: „Сакар“, „Дервентски възвишения“, „Западна Странджа“, „Адата-Тунджа“, „Каменски баир“ и „Сините камъни-Гребенец“.
Партньори
- Изпълнителна агенция по горите
- Асоциирани бенефициенти:
- Югоизточно държавно предприятие
- Североизточно държавно предприятие
- Българско дружество за защита на птиците
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 1 986 260 €, 75% от които се съфинансират от програма LIFE на ЕС, а 25% от партньорите по проекта.
За лешоядите на Родопите
Пълно име на проекта
Опазване на черния и белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите – LIFE14 NAT/NL/000901
Цел
- Да подобри познанията за причините за смъртността при черния и белоглавия лешояд.
- Да подобри познанията за скитанията на индивидите от двата вида.
- Да намали безпокойството, отравянето и директното преследване на черния и белоглавия лешояд.
- Да намали риска от отравяне с олово.
- Да подобри хранителната база на лешоядите.
- Да намали смъртността, причинена от електрическата инфраструктура.
- Да намери подкрепа сред местната общност, включително чрез популяризиране на местни бизнеси, свързани с лешоядите и други диви животни.
- Да популяризира опазването на лешоядите.
- Да подпомогне съвместната работа с други природозащитни организации.
Дейности
- Оценка на популациите на черния и белоглавия лешояд в България и Гърция.
- Маркиране на белоглави и черни лешояди с GPS/GSM предаватели с цел определяне на заплахите за двата вида.
- Установяване на потенциални опасни електропроводи и тяхното обезопасяване.
- Извършване на оценка на законовата рамка във връзка с борбата с поставянето на отровни примамки в природата.
- Разселване на диви видове животни с цел подобряване на хранителната база на лешоядите.
- Изследване на здравния статус на черния и белоглавия лешояд от гледна точка на отравяне с олово и медикаменти за ветеринарна употреба.
- Изграждане и поставяне на изкуствени гнезда за черния лешояд.
- Създаване на първия в страната екип с обучено куче за откриване на отровни примамки в дивата природа.
- Охрана на гнезда на белоглавия и черния лешояд с цел намаляване на фактора безпокойство.
- Работа с фермери, ловци, местни власти: подготовка на становища за инвестиционни предложения, ОУП и други на Община Маджарово, както и връзка с всички фермери в района относно трупосъбирането на домашни животни с цел осигуряване на безопасна храна за лешоядите.
- Подпомагане на местния природосъобразен бизнес – фотография на дива природа и туроператорска дейност.
Продължителност
5 години и 3 месеца – (01.01.2016–31.03.2021)
Партньори
Координиращ бенефициент: Stichting Rewilding Europe
Асоциирани бенефициенти:
1. Българско дружество за защита на птиците
2. Hellenic Ornithological Society
3. New Thracian Gold Bulgaria Foundation
4. The Vulture Conservation Foundation
5. WWF GREECE
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 2 199 961 €. Финансирането се осъществява по програмата LIFE на ЕС и партньорите по проекта.
Животът на пеликана
Пълно име на проекта
Опазване на къдроглавия пеликан по черноморско-средиземноморския прелетен път – LIFE18/NAT/NL/000716
Цел
Опазване на къдроглавия пеликан на Балканския полуостров, чрез редуциране на застрашаващите фактори по време на гнездене, миграция и зимуване, както и подобряване на гнездовите местообитания на вида.
В България къдроглавият пеликан гнезди в езерото Сребърна и в блато Песчина на остров Персин. Поречието на река Дунав, Бургаските влажни зони и големите язовири в южната част на страната са едни от най-важните места, където видът се среща по време на миграция и зимуване.
Дейности
- Проучване на гнездовата, мигриращата и зимуващата популация на вида.
- Опръстеняване и поставяне на GSM предаватели на къдроглави пеликани.
- Установяване и обезопасяване на опасни за птиците въздушни електропроводи.
- Изграждане на нови гнездови местообитания за вида.
- Създаване и прилагане на практика на съвместни патрулни схеми с участието на държавни институции с контролни функции.
- Провеждане на информационни кампании за популяризиране и повишаване познаваемостта за необходимостта от опазване на вида сред заинтересовани групи, като рибари и ловци.
- Проучване на конфликта между арендатори на водоеми и рибоядни видове птици, като къдроглавия пеликан.
Продължителност
5 години и 7 месеца (01.09.2019–31.03.2025)
Целеви райони
27 защитени зони от мрежата Натура 2000, които са ключови за къдроглавия пеликан по черноморско-средиземноморския прелетен път. В България Натура 2000 зоните, в които се извършват дейности по проекта са десет: „Сребърна“, „Комплекс Беленски острови“, „Шабленски езерен комплекс“, „Бургаско езеро“, „Комплекс Мандра-Пода“, „Атанасовско езеро“, „Комплекс Стралджа“, „Язовир Овчарица“, „Студен Кладенец“ и „Язовир Розов Кладенец“.
Партньори
Координиращ бенефициент: Rewilding Europe
Асоциирани бенефициенти:
Българско дружество за защита на птиците/BirdLife България
Румънското орнитологично дружество SOR
Гръцкото орнитологично дружество HOS
Дирекция на Природен парк „Персина“ – Белене
Rewilding – Украйна
Rewilding – Дунавска делта
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 1 773 676 €, 75% от които се съфинансират от програмата LIFE на ЕS и 25% от партньорите по проекта.
Сигурен прелетен път
Пълно име на проекта
Опазване на червеногушата гъска по протежение на прелетния й път – LIFE16/NAT/BG/000847
Цел
Подробно проучване на специфичните заплахи за вида и неговото разпространение по време на миграция, както и по-обстойно изследване на миграционните придвижвания на червеногушата гъска чрез сателитно проследяване на птици и полеви проучвания.
Дейности
- Проучване на заплахите за червеногушата гъска по време на пролетната и есенната миграция на вида чрез поставяне на GSM/GPS предаватели.
- Проучване на ловните практики и ловната преса в ключови места за вида по целия миграционен път.
- Приемане на националните планове за действие за опазване на червеногушата гъска в Казахстан и Румъния и включване на част от дейностите за опазване на вида при управлението на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 и други защитени територии.
- Въвеждане на нови патрули, техники и системи за защита на червеногушата гъска в ключови места за размножаването на вида.
- Разработване и прилагане на всеобхватна схема за мониторинг и мащабна оценка на състоянието на вида и ефекта от прилагането на Международния план за опазване на червеногушата гъска.
- Повишаване на осведомеността за необходимостта от опазване на червеногушата гъска по миграционния ѝ път и получаване на подкрепа за опазването ѝ.
Целеви райони
Защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 – „Делтата на река Дунав и комплекс Разим–Синое“, „Шабленски езерен комплекс“, „Балта Алба–Амара–Жирлау“, „Балта Мика Бралей“, „Свищовско-Беленска низина“, „Комплекс „Мандра-Пода“, „Езерото Калараси“, „Bertesti de Sus–Gura Ialomitei“, „Bertesti de Sus Gura Ialomitei“, „Комплекс Беленски острови“, „Бургаско езеро“, „Езерото Страчина“, „Дуранкулашко езеро“, „Атанасовско езеро“ и системите от езера Каликол – Талдикол, „Akkol-Karasor-Uzynsor“, „Koybagar-Tyuntyugur“, езерото Манич Гудило и национален парк „Тузловски лимани“
Продължителност
5 години (септември 2017–октомври 2022 г.)
Партньори
Координиращ бенефициент: Българско дружество за защита на птиците
Асоциирани партньори:
1. Association for the Conservation Biodiversity of Kazakhstan/BirdLife Kazakhstan
2. Association of Romanian Hunters & Anglers
3. ROMSILVA National Forestry Agency – Small Wetland of Braila Natural Park
4. Ministry of Environment of Romania
5. National Naturе Park “Tuzlovsky Limani”
6. State Biosphere Reserve “Chenjie Zemli” Russia
7. Regional Ecological Organization “Renaissance”-Ukraine
8. Geese and Swans Study Group of North Eurasia – Russia
9.Romanian Ornithological Society/BirdLife Romania
10. “ABS Zharkol” Ltd–Kazakhstan
Финансиране
Общият бюджет на проекта е 2 557 817 €, 75% от които осигурени от програма LIFE на ЕК и 25 % съфинасиране осигурено от партньорите.