Пространствени анализи и данни в защита на горите от пожар и в помощ за възстановяването им

Снимка: Антон Стаменов – БДЗП

В рамките на проект „Зеленият пояс на Югоизточна България“, в партньорство със Сдружение „Геополиморфик Клауд“, бе разработен динамичен модел за оценка на пожароопасността и уязвимостта на горските територии в Югоизточна България. Моделът се основава на набор от индикатори, които отразяват състоянието на околната среда и неговата връзка с възникването и развитието на горски пожари.

Основната цел е чрез пространствени анализи, данни за земното покритие и състоянието на горите да се оцени възстановяването на горската растителност след пожари, с оглед на видовия състав, както и да се приоритизират дейности за трансформация на иглолистни насаждения в естествени широколистни гори.

Фиг. 1. Общ резултат – зони за управление с цел приоритизация на подотдели за намаляване (или трансформация) на горивния материал в горски площи. Степен на приоритет: със зелено – много нисък (0.11 – 0.38)/нисък (0.38 – 0.42); с жълто – среден (0.42 – 0.46); с оранжево – висок (0.46 – 0.51); с червено – много висок (0.51 – 0.8).

За анализа е използван многокритериален модел, базиран на разработките по проект FIRE RES, предназначен за приоритизиране на горски подотдели с цел намаляване на риска от големи пожари. Моделът комбинира различни показатели (с различни мащаби и значимост) в обща оценка за риск, използвайки подхода на многокритериалния анализ (MCA/MCDA).

Моделирането включва две основни групи индикатори: 1) Пожарна опасност (характеристики на горивото, поведение на пожара, минали пожари, податливост); 2) Експозиция и уязвимост (човешко здраве, икономически дейности, културно наследство и околна среда). За всяка група и подгрупа са определени тежести, отразяващи тяхната значимост при оценката на риска в отделните горски подотдели.

Фиг. 2. Модел за района на ДГС Елхово, според група индикатори за Пожарна опасност. Степен на приоритет: със зелено – много нисък (0.11 – 0.38)/нисък (0.38 – 0.42); с жълто – среден (0.42 – 0.46); с оранжево – висок (0.46 – 0.51); с червено – много висок (0.51 – 0.8).

Фиг. 3. Модел за района на ДГС Елхово, според група индикатори за Експозиция и Уязвимост. Степен на приоритет: със зелено – много нисък (0.11 – 0.38)/нисък (0.38 – 0.42); с жълто – среден (0.42 – 0.46); с оранжево – висок (0.46 – 0.51); с червено – много висок (0.51 – 0.8).

Фиг. 4. Общ модел за района на ДГС Елхово, според двете групи индикатори. Степен на приоритет: със зелено – много нисък (0.11 – 0.38)/нисък (0.38 – 0.42); с жълто – среден (0.42 – 0.46); с оранжево – висок (0.46 – 0.51); с червено – много висок (0.51 – 0.8).

Подборът на индикаторите е подпомогнат чрез анализ на шест значими пожара (над 500 ха), възникнали след 2012 г. Данните са получени от системата на ИАГ и допълнени със сателитни изображения от платформи като Copernicus и EarthExplorer. Анализът на тези събития позволява да се идентифицират ключови фактори, влияещи върху скоростта на разпространение и интензитета на пожарите, като тип и влажност на горивото, скорост на вятъра и температура.

В резултат е създаден географски обвързан слой на горивните модели за проектната територия, включващ тежести на индикаторите и пространствено разпределение на риска от пожари. За моделирането на поведението на пожарите е използван софтуерът FlamMap, като входните данни са базирани както на теренни наблюдения (чрез приложението Fire-Res), така и на сателитни изображения.

Фиг. 5. Анализ на минали пожари. Карта на пожарното въздействие и следпожарно възстановяване на растителността на пожар с начало с. Студена, 13.07.2024 г. С цел визуално представяне на въздействието на пожара върху територията и растителността, се представят всички етапи на събитието – преди и след пожара, както и изображение поне 2 г. след пожара, представящо възстановяването на растителността.

Получените резултати ще бъдат предоставени в удобен за ползване формат на заинтересованите страни и позволяват:

• идентифициране на зоните с най-висок риск от възникване и разпространение на пожари;
• оценка на влиянието на различни типове растителност (иглолистни и широколистни гори) върху поведението на пожара;
• определяне на ключови управляеми фактори, свързани с горивния модел;
• оценка на ефекта от трансформацията на иглолистни насаждения върху намаляването на пожарния риск.

На база на анализа могат да бъдат формулирани насоки за приоритетни дейности, включително приоритизиране на районите за замяна на иглолистни култури с широколистни видове, управление на подлеса и оптимизиране на горивния материал. Тези мерки имат потенциал да намалят риска от пожари и да подпомогнат възстановяването на по-устойчиви горски екосистеми.

На 10 юни в гр. Пловдив се проведе среща, на която бяха представени резултатите, с цел ангажиране на заинтересованите страни в дискусия за идентифициране и приоритизиране на дейности, свързани с възстановяването на естествените горски екосистеми и управлението на пожарния риск. В срещата се включиха представители на МОСВ, МЗХ, ИАГ, Държавни горски предприятия от проектния район, екологични институции, противопожарни служби, неправителствени организации и академични институции.