bg

Тенденции

От началото на периода на провеждане на мониторинга (2005–2013 г.) са регистрирани 215 вида, или 50% от установените в България видове птици. През 2013 г. е регистриран най-високият брой видове за отделна година до момента – 169 вида. Всяка година участниците регистрират между 151 и 169 вида в рамките на МОВП. Сред видовете, които са регистрирани за първи път през 2013 г., са речният цвъркач (Locustella fluviatilis), морският орел (Haliaeetus albicilla) и белоглавият лешояд (Gyps fulvus). 

Щиглец

Видовете птици, регистрирани в рамките на полевите проучвания от МОВП, се класифицират в три основни групи, като се следва класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на дивите птици. Видовете се разделят според местообитанията, които обитават: земеделски земи; гори; и „други“ типове – за видовете, които не са тясно свързани с определен тип местообитание и се срещат в няколко различни типа местообитания.

Индексът за състоянието на популациите на широкоразпространените видове птици в България за периода 2005–2013 г. е с негативна тенденция и показва намаляване на популациите на птиците за този период с 21% (Фиг. 2). Този факт е изключително тревожен, като се има предвид, че до 2012 г. индексът показваше намаление с 12%. Това говори за засилване на негативните процеси и тенденции в популациите на обикновените видове птици.

BG_trends_all_common_birds_2005_2013.jpg

 

Фигура. Индекс за състоянието на популациите на 38 широкоразпространени вида птици в България за периода 2005-2013 г.(38 вида)

Освен включените в индекса 38 вида, успяхме да оценим състоянието на още 21 вида птици, достигайки общо 59 оценени вида. Това е най-високият брой оценени видове до момента – резултат от дългогодишно натрупваните данни и националното покритие на схемата за мониторинг. Категориите на тенденциите на оценените видове са групирани във фигура 3. Видимо е, че най-много са видовете с т.нар. неопределена тенденция (53%), следвани от слабо намаляващите (22%), стабилните (10%) и силно намаляващите (8%). Общо силно и слабо увеличаващите са едва 7% от всички видове. Сравнително високият процент на видовете с неопределена тенденция показва необходимостта от продължаване на схемата за МОВП за натупване на още данни и подобряване на покритието на видовете.

 

 overall_trend_classification_2013.png

Фигура Разпределение на видовете според категориите тенденции в числеността на популациите им (59 вида)

Наблюдават се няколко новости спрямо предходната оценка до 2012 г. Процентът на видовете със стабилни тенденции се е увеличил от 7 на 10%. От друга страна обаче, увеличаващите се видове са намалели от 9 на 7%. Намаляващите видове са станали 30% от 33% до 2012 г.

 

Индекс за състоянието на популациите на птиците, обитаващи земеделски земи

В тази група преобладават намаляващите видове и тези с неопределена категория на тенденцията на популацията. При предходната оценка за периода 2005–2012 г. птиците на земеделските земи отбелязаха спад с -11%, докато при настоящата те продължават да намаляват, но с по-ускорени темпове – до -21% спрямо 2005 г. (Фиг. 4). Причините за тези промени не са известни до момента. За целта е необходимо да се проведат целенасочени проучвания на видовете.

 BG_trends_farmland_birds_2005_2013.jpg

 

Фигура: Индекс на популацията на птиците, обитаващи земеделските земи (17 вида)

Тенденциите на популациите на видовете от земеделските земи са представени в таблицата по-долу.

 

Таблица 2. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи земеделски земи, за периода 2005–2013 г.

 

 

 

Общо за България

 

 Име на вида

 Латинско име

Изменение (%)

Извадка (бр. площадки)

Класификация
на тенденцията

 1

 Полска чучулига

 Alauda arvensis

-14,24

129

-

 2

 Обикновен скорец

 Sturnus vulgaris

-36,66

139

 3

 Полско врабче

 Passer montanus

24,2

98

?

 4

 Щиглец

 Carduelis carduelis

-65,97

96

↓↓

 5

 Червеноглава сврачка

 Lanius senator

-50,91

34

 6

 Бял щъркел

 Ciconia ciconia

-61,16

96

 7

 Черношипа ветрушка

 Falco tinnunculus

11,53

83

?

 8

 Пъдпъдък

 Coturnix coturnix

-64,36

90

 9

 Фазан

 Phasianus colchicus

7,37

34

?

 10

 Обикновена гургулица

 Streptopelia turtur

-1,55

96

?

 11

 Обикновен пчелояд

 Merops apiaster

-14,65

96

 12

 Папуняк

 Upupa epops

-18,8

87

?

 13

 Качулата чучулига

 Galerida cristata

-28,07

79

?

 14

 Селска лястовица 

 Hirundo rustica

-41,96

142

 15

 Жълта стърчиопашка

 Motacilla flava

-12,88

96

 16 

 Ръждивогушо ливадарче

 Saxicola rubetra

-36,27

49

 17

 Черногушо ливадарче

 Saxicola torquata

-45,24

32

?

 18

 Мочурно шаварче

 Acrocephalus palustris

35,38

21

?

 19

 Блед присмехулник

 Hippolais pallida

-56,71

29

?

 20

 Голямо белогушо коприварче

 Sylvia communis

156,44

82

↑↑

 21

 Червеногърба сврачка

 Lanius collurio

-14,22

129

?

 22

 Черночела сврачка

 Lanius minor

-82,7

65

↓↓

 23

 Градинска овесарка

 Emberiza hortulana

35,9

53

?

 24

 Черноглава овесарка

 Emberiza melanocephala

1,24

87

?

 25

 Сива овесарка

 Miliaria calandra

-42,73

126

 

 Легенда:

↑↑ силно нарастване: нараства значително с повече от 5% годишно. Критерий: долната граница на доверителния интервал е >1,05

слабо нарастване: нараства значително, но с много малко над 5% годишно. Критерий: 1,00< долна граница на доверителния интервал <1,05

- стабилна: нараства или намалява незначително; промяната със сигурност е с по-малко от 5% годишно. Критерий: доверителният интервал е около 1,00, но долната му граница е >0,95, а горната е <1,05.

* неопределена: нараства или намалява незначително, но не е сигурно дали промяната е с по-малко от 5% годишно. Критерий: доверителният интервал е около 1,00, но долната му граница е <0,95, а горната е >1,05

слабо намаляване: намалява значително, но с не повече от 5% годишно. Критерий: 0,95 < горна граница на доверителния интервал <1,00

↓↓ силно намаляване: намалява със значително повече от 5% годишно. Критерий: горната граница на доверителния интервал е <0,95

 

 

Сред видовете с негативна тенденция са щиглецът и пъдпъдъкът. Отрицателната тенденция при тях вероятно е свързана с унищожаването на естествените тревни местообитания и замяната на отглежданите зърнено-житни култури с рапица. В последните години именно затревените площи силно намаляват, основно поради разораването им с цел получаване на директните плащания на площ в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). От друга страна, агроекологичните дейности по направление ВПС 4 на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР имат твърде слаба популярност сред земеделските стопани (ЗС). Оскъдната информираност на ЗС, административни спънки и липса на интерес от страна на едрите зърнопроизводители по отношение на агроекологичните схеми са сред основните причини за тяхното слабо прилагане в българското земеделие. Едно по-активно и по-широко прилагане на агроекологичните мерки, свързани с опазването и/или възстановяването на естествените пасища и ливади, както и опазване и създаване на подходящи местообитания за птиците, би могло да допринесе съществено за запазването и подобряването на популацията на обикновените видове птици. Също така е необходимо да се оцени каква е ролята на замяната на зърнено-житните култури с технически култури като рапица и влиянието на интензификацията в обработваемите земи върху птиците от земеделските земи.

Съществен спад се наблюдава в популациите на черночелата сврачка. Видът обитава относително разнообразни местообитания от мозаечен тип, обхващащи земеделски земи и пасища с дървета и храсти. В някои райони на страната в този тип местообитания се наблюдават съществени промени, като намаляване на храстите по пасищата и дори тяхното 100% премахване.

Единственият вид в тази категория със стабилна тенденция е полската чучулига, а силно увеличаваща е отново тенденция на голямото белогушо коприварче.

За да се определят причините за значимия спад в тенденциите на посочените видове е необходимо целенасочено проучване за тях и включване на по-широк спектър местообитания, включително и градска среда.

 

Индекс на популациите на птиците, обитаващи гори

Горските местообитания все още не са достатъчно добре представени в площадките за МОВП, което възпрепятства категоричната оценка за състоянието на горските видове птици. Реалното състояние на горските видове трудно може да се оцени, тъй като липсват данни за видовете, които са тясно специализирани към стари гори и състоянието на широкоразпространените видове не може да бъде представително за тях. Необходимо е целенасочено разширяване на покритието на мониторинга в горски местообитания, за да може да се добие по-ясна представа за реалните промени в този тип местообитания особенно в старите широколистни или иглолистни гори.

 

BG_trends_forest_birds_2005_2013.jpg

Фигура: Индекс на популациите на птиците, обитаващи горски местообитания (10 вида)

Индексът на популациите на птиците в горите варира през годините с около 10%, оставайки почти постоянен или с незначителни изменения. Същевременно е важно да се отбележи, че 50% от видовете в тази група са с неопределена категория на тенденцията. Със стабилно състояние са 14% от тях – тук са видове като голям синигер, авлига, сойка и обикновена чинка. Намаляват два вида – кос и зелен кълвач, а се увеличава само еловият певец.

 

Таблица. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи горски местообитания, за периода 2005–2013 г.

 

 

 

Общо за България

 

 Име на вида

 Латинско име

Изменение (%)

Извадка (бр. площадки)

Класификация на тенденцията

1

 Червеногушка

 Erithacus rubecula

12,26

54

?

2

 Гривяк

 Columba palumbus

-25,61

47

?

 Голям пъстър кълвач

 Dendrocopos major

13,11

86

?

4

 Поен дрозд

 Turdus philomelos

64,43

66

?

5

 Голямо черноглаво коприварче

 Sylvia atricapilla

2,13

78

?

6

 Елов певец

 Phylloscopus collybita

77,64

49

7

 Голям синигер

 Parus major

-7,61

110

-

8

 Горска зидарка

 Sitta europaea

-35,67

33

?

9

 Авлига

 Oriolus oriolus

-22,78

118

-

10

 Сойка

 Garrulus glandarius

1,41

109

-

11

 Обикновена чинка

 Fringilla coelebs

-44,36

91

-

12

 Черешарка

 Coccothraustes coccothraustes

23,81

53

?

13

 Зелен кълвач

 Picus viridis

-38,51

58

14

 Кос

 Turdus merula

-35,01

123

 

При проведения анализ прави впечатление, че видовете със стабилната тенденция са генералисти по отношение на екологичните си изисквания. При настоящата оценка популацията на коса (Turdus merula) продължава да намалява. Ако при предходната оценка неговата негативна тенденция от -22% все още не бе напълно сигурна, то при настоящата тя е класифицирана като слабо намаляваща с -35%. Успоредно с него зеленият кълвач също намалява със значителен процент. Тук е важно да се отбележи, че схемата за МОВП не е специализирана в отчитането на тенденциите при кълвачите, които гнездят по-рано от другите видове птици. Тъй като активността им е занижена през месеците на провеждане на МОВП, то по-ниската регистрация на вида може да се дължи на по-ниската му активност. Ако обаче тази негативна тенденция продължи и през следващите години, тогава негативната тенденция при вида е възможно да отразява реалните процеси в гнездовата популация.

Слабото покритие на горските местообитания в схемата на МОВП затруднява интерпретацията на резултатите от анализите. Следва да се отбележи, че макар и видовете в тази група да обитават гори, то повечето от тях са в известна степен генералисти т.е. може да се срещнат често в разнообразни местообитания, включващи дори единични или малка група дървета, стига да са налични подходящи гнездови условия. От друга страна, авлигата и пойният дрозд са по-специализирани в изискванията към местообитанията си и могат да дадат по-ясна представа за състоянието на местообитанието. За по-ясното определяне на причините за тенденциите на популациите са необходими допълнителни специализирани проучвания – не само разширяване на покритието на МОВП в горските местообитания, но и вземане под внимание на изискванията към местообитанията на конкретните видове, включени в индекса.

 

"Други" типове местообитания

Видовете, които не са привързани към един конкретен тип местообитание и се срещат в различни такива, без да са тясно свързани с някое от тях, са отделени в трета категория – „други“ (Табл. 4). В тази група се включват и видове свързани с градската среда.

Таблица. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи повече от един тип местообитания, за периода 2005–2013 г.

 

 

 

 

Общо за България

 

 Име на вида

 Латинско име

Изменение (%)

Извадка (бр. площадки)

Класификация на тенденцията

 1

 Черен бързолет

 Apus apus

25,36

83

?

 2

 Обикновен мишелов 

 Buteo buteo

-35,77

120

?

 3

 Зеленика

 Carduelis chloris

-29,46

88

?

 4

 Сива врана

 Corvus corone

-60,59

94

↓↓

 5

 Чавка

 Corvus monedula

-56,92

50

 6

 Обикновена кукувица

 Cuculus canorus

-22,27

144

 7

 Градска лястовица

 Delichon urbica

-47,21

106

 8

 Сирийски кълвач

 Dendrocopos syriacus

-52,31

56

↓↓

 9

 Жълта овесарка

 Emberiza citrinella

-7,46

46

?

 10

 Червенокръста лястовица

 Hirundo daurica

27,35

38

?

 11

 Горска чучулига

 Lullula arborea

171,3

32

 12

 Южен славей

 Luscinia megarhynchos

23,03

128

?

 13

 Бяла стърчиопашка

 Motacilla alba

-23,05

53

?

 14

 Домашно врабче

 Passer domesticus

-50,25

111

↓↓

 15

 Домашна червеноопашка

 Phoenicurus ochruros

-65,44

24

?

 16

 Сврака

 Pica pica

-15,58

131

-

 17

 Гугутка

 Streptopelia decaocto

-11,76

78

?

http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook