Тенденции

От началото на периода на провеждане на мониторинга са регистрирани 215 вида, или 50% от установените в България видове птици. През 2022 г. е регистриран най-високият брой видове за отделна година до момента – 192 вида. 

Видовете птици, регистрирани в рамките на полевите проучвания от МОВП, се класифицират в три основни групи, като се следва класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на дивите птици. Видовете се разделят според местообитанията, които обитават: земеделски земи; гори; и „други“ типове – за видовете, които не са тясно свързани с определен тип местообитание и се срещат в няколко различни типа местообитания.

Общият индекс на състоянието на всички широкоразпространени видове птици в България за периода 2005–2022 г. е намалял с 14%. Индексът на птиците обитаващи земеделски земи обаче, показва спад с 37% (Фиг. 2). 

 

Фигура 1. Индекс за състоянието на популациите на 38 широкоразпространени вида птици в България за периода 2005-2021 г.(38 вида)

Освен включените в индекса 50 вида, успяхме да оценим състоянието на още 30 вида птици, достигайки общо 80 оценени вида. Това е най-високият брой оценени видове до момента – резултат от дългогодишно натрупваните данни и националното покритие на схемата за мониторинг. Категориите на тенденциите на оценените видове са групирани във фигура 2. Сравнително високият процент на видовете с неопределена тенденция показва необходимостта от продължаване на схемата за МОВП за натупване на още данни и подобряване на покритието на видовете.

 

 

Фигура 2. Разпределение на видовете според категориите тенденции в числеността на популациите им (80 вида)

Наблюдават се няколко новости спрямо предходните две оценки от 2020 и 2021 г. Повече са видовете, които намаляват, а броят на видовете със стабилни категории на тенденциите е намалял. От друга страна, видовете, които нарастват, са по-малко, а тези с неопределена тенденция запазват своето съотношение.

Фиг.3 Сравнение на категориите на тенденциите на видовете за 2020, 2021 и 2022 г.

 

Индекс за състоянието на популациите на птиците, обитаващи земеделски земи

В тази група птици се забелязват най-драстичните промени като общият индекс намалява с 37% спрямо първата година на отчитане през 2005. Сред основните причини са разораването на затревените площи, ползване на пестициди и премахването на храсти и синори. 

 

 

Фигура. 4 Индекс на популацията на птиците, обитаващи земеделските земи (19 вида)

Тенденциите на популациите на видовете от земеделските земи са представени в таблицата по-долу.

 

Таблица 1. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи земеделски земи, за периода 2005–2022 г.

			Общо за България
	Име на вида	Латинско име	Изменение (%)	Извадка (бр. площадки)	Класификация на тенденцията
1	Полска чучулига	Alauda arvensis	-41.57	197	↓
2	Обикновен скорец	Sturnus vulgaris	-50.37	217	↓
3	Полско врабче	Passer montanus	14.47	157	↑
4	Щиглец	Carduelis carduelis	-48.29	164	↓
5	Червеноглава сврачка	Lanius senator	-47.75	68	?
6	Бял щъркел	Ciconia ciconia	N/A		↓
7	Черношипа ветрушка	Falco tinnunculus	24.32	143	?
8	Пъдпъдък	Coturnix coturnix	-71.41	143	↓
9	Фазан	Phasianus colchicus	242.64	79	↑
10	Обикновена гургулица	Streptopelia turtur	-25.29	154	-
11	Обикновен пчелояд	Merops apiaster	0.12	153	-
12	Папуняк	Upupa epops	-23.36	135	-
13	Качулата чучулига	Galerida cristata	-41.67	115	?
14	Селска лястовица	Hirundo rustica	-60.98	207	↓
15	Жълта стърчиопашка	Motacilla flava	-18.13	149	↓
16	Ръждивогушо ливадарче	Saxicola rubetra	-50.10	82	↓
17	Черногушо ливадарче	Saxicola torquata	-63.76	58	↓
18	Мочурно шаварче	Acrocephalus palustris	-34.97	57	?
19	Блед присмехулник	Hippolais pallida	22.27	41	↑
20	Голямо белогушо коприварче	Sylvia communis	253.67	156	↑
21	Червеногърба сврачка	Lanius collurio	-57.09	206	↓
22	Черночела сврачка	Lanius minor	-50.37	98	?
23	Градинска овесарка	Emberiza hortulana	5.78	112	-
24	Черноглава овесарка	Emberiza melanocephala	-65.88	138	↓
25	Сива овесарка	Miliaria calandra	-61.36	204	↓

 

 Легенда:

↑↑ силно нарастване: нараства значително с повече от 5% годишно. Критерий: долната граница на доверителния интервал е >1,05

↑ слабо нарастване: нараства значително, но с много малко над 5% годишно. Критерий: 1,00< долна граница на доверителния интервал <1,05

- стабилна: нараства или намалява незначително; промяната със сигурност е с по-малко от 5% годишно. Критерий: доверителният интервал е около 1,00, но долната му граница е >0,95, а горната е <1,05.

* неопределена: нараства или намалява незначително, но не е сигурно дали промяната е с по-малко от 5% годишно. Критерий: доверителният интервал е около 1,00, но долната му граница е <0,95, а горната е >1,05

↓ слабо намаляване: намалява значително, но с не повече от 5% годишно. Критерий: 0,95 < горна граница на доверителния интервал <1,00

↓↓ силно намаляване: намалява със значително повече от 5% годишно. Критерий: горната граница на доверителния интервал е <0,95

  

Индекс на популациите на птиците, обитаващи гори

Горските местообитания все още не са достатъчно добре представени в площадките за МОВП, което възпрепятства категоричната оценка за състоянието на горските видове птици. Реалното състояние на горските видове трудно може да се оцени, тъй като липсват данни за видовете, които са тясно специализирани към стари гори и състоянието на широкоразпространените видове не може да бъде представително за тях. Необходимо е целенасочено разширяване на покритието на мониторинга в горски местообитания, за да може да се добие по-ясна представа за реалните промени в този тип местообитания особенно в старите широколистни или иглолистни гори.

 

Фигура 5. Индекс на популациите на птиците, обитаващи горски местообитания (12 вида)

Индексът на популациите на птиците в горите нараства с 32%. Повечето от видовете в тази група птици са с нарастваща тенденция или стабилни.

 

Таблица 2. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи горски местообитания, за периода 2005–2022 г.

			Общо за България
	Име на вида	Латинско име	Изменение (%)	Извадка (бр. площадки)	Класификация на тенденцията
1	Червеногушка	Erithacus rubecula	-5.44	96	?
2	Гривяк	Columba palumbus	388.81	135	↑
3	Голям пъстър кълвач	Dendrocopos major	39.62	142	↑
4	Поен дрозд	Turdus philomelos	180.71	122	↑
5	Голямо черноглаво коприварче	Sylvia atricapilla	21.132	144	-
6	Елов певец	Phylloscopus collybita	204.51	91	↑
7	Голям синигер	Parus major	22.5	184	↑
8	Горска зидарка	Sitta europaea	-8.68	61	?
9	Авлига	Oriolus oriolus	-43.05	191	-
10	Сойка	Garrulus glandarius	1.39	172	-
11	Обикновена чинка	Fringilla coelebs	-23.46	154	-
12	Черешарка	Coccothraustes coccothraustes	-25.53	102	-
13	Зелен кълвач	Picus viridis	-34.68	107	-
14	Кос	Turdus merula	-10.76	196	-

 

Слабото покритие на горските местообитания в схемата на МОВП затруднява интерпретацията на резултатите от анализите. Следва да се отбележи, че макар и видовете в тази група да обитават гори, то повечето от тях са в известна степен генералисти т.е. може да се срещнат често в разнообразни местообитания, включващи дори единични или малка група дървета, стига да са налични подходящи гнездови условия. От друга страна, авлигата и пойният дрозд са по-специализирани в изискванията към местообитанията си и могат да дадат по-ясна представа за състоянието на местообитанието. За по-ясното определяне на причините за тенденциите на популациите са необходими допълнителни специализирани проучвания – не само разширяване на покритието на МОВП в горските местообитания, но и вземане под внимание на изискванията към местообитанията на конкретните видове, включени в индекса.

 

"Други" типове местообитания

Видовете, които не са привързани към един конкретен тип местообитание и се срещат в различни такива, без да са тясно свързани с някое от тях, са отделени в трета категория – „други“ (Табл. 4). В тази група се включват и видове свързани с градската среда.

Таблица 3. Тенденции в популациите на видовете, обитаващи повече от един тип местообитания, за периода 2005–2022 г.

 

			Общо за България
	Име на вида	Латинско име	Изменение (%)	Извадка (бр. площадки)	Класификация на тенденцията
1	Черен бързолет	Apus apus	31.83	123	↑
2	Обикновен мишелов	Buteo buteo	N/A
3	Зеленика	Carduelis chloris	54.82	147	-
4	Сива врана	Corvus corone	-51.98	144	↓
5	Чавка	Corvus monedula	-26.83	70	↓
6	Обикновена кукувица	Cuculus canorus	-48.97	223	↓
7	Градска лястовица	Delichon urbica	-73.2	171	↓
8	Сирийски кълвач	Dendrocopos syriacus	-54.29	80	?
9	Жълта овесарка	Emberiza citrinella	22.62	80	-
10	Червенокръста лястовица	Hirundo daurica	65.89	82	↑
11	Горска чучулига	Lullula arborea	115.15	57	↑
12	Южен славей	Luscinia megarhynchos	30.16	199	↑
13	Бяла стърчиопашка	Motacilla alba	-67.44	82	?
14	Домашно врабче	Passer domesticus	-50.64	158	↓
15	Домашна червеноопашка	Phoenicurus ochruros	71.98	43	?
16	Сврака	Pica pica	16.67	184	-
17	Гугутка	Streptopelia decaocto	-1.97	119	↑