bg

Европейските птици се изместват към по-хладни зони, но планинските вериги и крайбрежията спират движението им
01.06.2023

Ушата чучулига, сн.Йордан Христов

Актуално проучване показва, че през последните 30 години съобществата на европейските птици са се изместили на север. Тяхното придвижване се ограничава от препятствия, като планински вериги и крайбрежия. Като цяло птичите съобщества се насочват към по-хладни зони, но не достатъчно бързо, за да компенсират покачването на температурите.

Климатичните промени имат огромен ефект върху екосистемите и състава на видовите съобщества в глобален мащаб. Досега обаче отговорът на биоразнообразието на тези промени не се случваше според очакванията и оставяше много въпроси без отговор. В наскоро публикувано научно изследване, обхващащо почти всички европейски видове птици, са проучени ефектите на едромащабните препятствия като планини и крайбрежия, върху движението на птиците, предизвикано от климатичните промени през последните 30 години.

„За този период две трети от птичите съобщества са се преместили средно със 100 километра към по-хладни области и по-конкретно на север и изток“ – пояснява д-р Ема-Лина Марякангас, една от ръководителите на проучването от Университета в Хелзинки, Финландия.

Изместванията са очевидно насочвани от едромащабните препятствия. По-конкретно птичите съобщества променят придвижването си повече, когато са по-далеч от крайбрежията, което показва, че последните действат като бариери пред усилията на съобществата да се справят с климатичните промени.

„Крайбрежните съобщества са особено застрашени от изчезване заради промените в климата, тъй като често са съставени от редки и уникални видове“ – подчертава д-р Лаура Боско, другият ръководител на проучването.

Като цяло, птичите съобщества се изместват по-бавно, отколкото се покачват температурите. За някои от тях това може да означава, че местните климатични особености ще станат неподходящи за определени видове, докато те  не са в състояние да мигрират към по-подходящи области заради препятствията, препречващи пътя им. Подобни съобщества може би ще изчезнат. Изследването показва, че дори мобилни видове като птиците може да се затруднят от бариери като крайбрежията и планинските вериги и така да не успеят да се приспособят към резките промени в температурите.

„От финландска гледна точка това може би означава, че видове като горската зидарка, средния пъстър и зеления кълвач и лъскавоглавия синигер са изправени пред предизвикателство да се преместя от Швеция или Балтика към по-хладни зони във Финландия, защото Балтийско море действа като бариера между тях. Когато един вид е блокиран от бариери, ще бъде повлиян съставът на цялото съобщество“ – добавя Боско.

Проучването се основава на сравняване на данни от двата Европейски атласа на гнездящите птици съответно от 80-те години на 20 в. и след 2010 г. и е публикувано в международното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Българското дружество за защита на птиците е съавтор в статията и допринесе с данни за България при изготвянето на Европейския атлас на гнездящите птици. В момента БДЗП активно събира информация за гнездящите видове птици в България за подготвянето на второ издание на Атласа на гнездящите птици. Първото издание от 2007 г. стана основа за цялостно картиране на птиците в страната през размножителния им период. Споделените данни бяха използвани за целите на първата национална оценка на състоянието на птиците в България за целите на докладването по чл. 12 на Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, обхващаща периода 2007 – 2013 г. През 2020 г. БДЗП изготви актуална оценка на разпространението и числеността на 72 вида птици с ограничено разпространение в страната. Тя се базира на публикации от орнитологични проучвания, осъществени в периода 2013 – 2020 г., както и непубликувани данни от теренни проучвания, целеви мониторинг и единични наблюдения от този период, съхранявани в информационната систзема Smart Birds.

За целите на настоящото картиране заедно с БДЗП работят и много доброволци и външни сътрудници, които събират данни чрез електронното приложение Smart Birds Pro. Повече за Втория атлас на гнездящите птици може да научите тук.

Снимки:

водна бъбрица, сн.Йордан Христов
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://pudoos.bg/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook