Скален орел (Aquila chrysaetos)
29.05.2016
Защо е „скален" скалният орел? С какви други имена е известен? Каква роля играе в света на хората? Как да го разпознаем в природата? Защо тази статия намира място тук, в мястото за широко разпространените видове птици? Нека дадем отговор на тези въпроси по-долу и да ви помогнем да опознаете по-добре този достолепен представител на българската природа, красящ небесните висини с присъствието си...
Тъй като наскоро организираният фотоконкурс от БДЗП, със тема „Събуждането на пролетта", бе спечелен със снимка на скален орел, бихме искали да разкажем малко повече за тази величествена птица.
За орела и хората
Поради внушителните си размери и уменията си на ловец скалният орел от хилядолетия вдъхновява човешкото въображение в целия си ареал на разпространение. Той е почитан като свързващ елемент между земята и небето, а оттам - между хората и боговете, в много култури, например в скандинавската: в клоните на могъщия ясен Югдрасил, който свързва деветте свята на скандинавската вселена, стои кацнал орел; в древноримската: Юпитер, върховният бог на римляните, ползва орел за свой вестител и символ...
Освен ролята си във вярванията на много народи орелът е символ още на престиж и власт. Като такъв е възприет в древен Рим като боен флаг на легиона - основната единица в страховитата бойна машина на Римската империя. Също така, скалният орел бил използван от владетелите за лов и така отново се асоциирал с властта и престижа. В днешно време той е националното животно на пет държави: Австрия, Албания, Германия, Казахстан и Мексико, но присъства в гербовете на много други. Връзката му със статуса на владетел е причината на някои езици името му да значи „кралски, царски" : águila real (исп.), aigle royal (фр.). (Да не се бърка с българското „царски орел", който е отделен вид.).
Ролята му като ловна птица е високо ценена и до днес на Арабския полуостров и особено в степите на Централна Азия.
Във вярванията на много племена северноамерикански индианци скалният орел е почитан като изключително свещена птица. Перата му се използват за изработката на прословутата украса за глава на много племена, особено опашните пера на младите птици, които са бели с черен връх. В днешно време уловът на птици за изработката на традиционните за индианската култура предмети е строго регулиран от законодателството на САЩ.
Интересно...
Скалният орел е сред грабливите птици с най-голям ареал на разпространение в света: среща се в цяла Европа, Азия, Северна Африка, Арабския полуостров и Северна Америка.
Представителите на този вид понякога се хранят и със сухоземни костенурки. Орлите имат интересна стратегия за справяне с твърдата коруба на влечугите - издигат ги високо в мощните си нокти и ги пускат, за да я разчупят. Според преданието древногръцкият трагически поет Есхил загинал от удар по главата от пусната от орел костенурка.
Видовото име на латински („chrysaetos") е транскрипция от старогръцки и буквално означава „златен орел", както е името му и на английски („Golden Eagle"). То се дължи на жълтеникавите копиевидни перца по главата, които ѝ придават златист оттенък.
Описание
Един от най-едрите български орли. Дължина на тялото: 80 - 93 см; размах на крилете: 190 - 225 см, като женските са по-едри от мъжките. Няма полов диморфизъм, но възрастовите различия в оперението минават през няколко фази, докато се стигне от младежко до изцяло възрастно оперение. Възрастните птици са с изцяло тъмнокафяво тяло и подкрилия; маховите и опашните пера са тъмносиви с няколко широки, неясни напречни ивици. Типичен белег е жълтеникаво-светлокафявото (златисто) оперение на темето и тила, където перцата са с копиевидна форма. В полет средата на крилото отгоре по неговата дължина също светлее. Младите птици след излитане от гнездото са с хомогенно тъмнокафяво тяло, надкрилия и подкрилия; опашните, първостепенните и външните второстепенни махови пера са с бяла основа и черни върхове; в полет това се изразява като бяла опашка с дебел черен кант по края и бели петна в средата на крилото. Формата на крилото е с по-тесни основа и край и „издута" среда. При реене насрещният силует на птицата е с формата на плитко „V", но при планиране крилете са прави, понякога дори отпуснати.
Разпространение и численост
Постоянен вид, разпространен основно в планинските райони на страната; малоброен - числеността му се оценява на 150 - 170 двойки. В миналото (средата на 20-и век) бил на прага на изчезване в България.
Гнездене
Силно привързан към гнездовата си територия вид, който формира постоянни двойки. Характерни брачни „игри": вълнообразен полет, в който и двамата партньори пускат даден обект (камък, буца пръст, пръчка), след което я улавят във въздуха. Двойката изгражда 2 - 3 гнезда от клони; всяка година ползва различно, за да осигури време на предишното да се очисти от паразитите. Като цяло видът е главно петрофилен, тоест строи гнездата си по недостъпни високи скали; много рядко свива гнездо и на високо дърво. Гнездото се надгражда всяка година и може да достигне 2 - 3 м в диаметър и до 2 м дебелина. Вътрешността му е покрита с трева и свежи клонки. Женската снася 2 - 3 яйца още през март. Мътенето продължава 45 дни. Младите остават в гнездото 70 - 80 дни. В първите години от живота си могат да предприемат сериозни скитания.
Местообитание
Предпочита скални местообитания, основно в планините: скални стени, венци, проломи и долини в близост до открити площи, в които може да ловува. Двойките са силно териториални, с голяма територия, която бранят; това донякъде обяснява и петнистото му разпространение. В България най-чест в Централна и Западна Стара планина, Рило-родопския масив и планинските райони в Западна България, но наблюдаван още в Странджа, Източна Стара планина, Лудогорието.
Хранене
Умел ловец, чийто размери и силни крака с мощни нокти му позволяват да ловува по-едри тревопасни бозайници (зайци, дори млади копитни) и кокошеви и други едри птици, а по-рядко - дори хищници, например лисици. Общо в световен мащаб списъкът с ловувани видове включва над 400 вида гръбначни животни. Не отказва и мърша. При лов ползва разнообразни стратегии: търси плячка, реейки се високо в небето, или наблюдавайки от „обгледно" място, а понякога и изненадва жертвата с полет ниско над земята; също така пикира косо за атака на наземна плячка, или остро при нападение над птица.
Значение
Уязвим за България вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на България. Като летящ хищник на върха на хранителната пирамида има ключово значение за поддържането на баланса в екосистемите, в които се среща, както и за регулацията на популациите на видовете, които ловува.
Заплахи
Уви, както много други представители на българската фауна, и скалният орел е застрашен вид. Главните заплахи за него са безпокойството по време на гнездене, бракониерството на гнездата за яйца и малки, отстрелът за изготвяне на препарати и отравянето чрез примамки за вълци, чакали и лисици.
Сходни видове
Царски орел (Aquila heliaca)
Този материал се публикува в рамките на проект „Птиците за хората и хората за птиците: с добра воля за активно опазване на природата" финансиран в рамките на Програми BG03 в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г."
Проектът е с продължителност 11 месеца до май 2016 г. и е на обща стойност 26 586 евро като предоставената безвъзмездна помощ е в размер от 23 927 евро.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програми BG03 по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българско дружество за защита на птиците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата - Министерство на околната среда и водите.
Намерете ни във Facebook
