bg

Способни ли са птиците да се забавляват?
18.08.2016

Врана носи в човката си капачка от буркан до върха на заснежен покрив в Русия. Стъпва в капачката и се спуска надолу по покрива. После отново изнася капачката догоре и пак се спуска.



Група черни лебеди се спускат по гребена на вълната като сърфисти, стигат до брега, връщат се и се „качват" на друга вълна

И в двата случая поведението на птиците не изглежда да изпълнява функция, различна от забавление. Филмчетата са видени от милиони в YouTube, което означава, че обичаме да гледаме как други животни се забавляват. Но дали тълкуването на действията на птиците като забавление не е чист антропоморфизъм или пък е възможно животните да извършват действия само за удоволствие?

Имат ли птиците време и енергия за забавления? Дивите животни, за разлика от съврменните хора, разпределят времето си, подчинявайки се на различни биологични императиви, за да могат да оцелеят и да предадат гените си. Очевидно те имат малко време да се отдават на забавления. Не така стои въпросът с домашните любимци и животните в зоологическите градини. Техните нужди до голяма степен са задоволени от хората, а също са насърчавани да играят.

Имат ли птиците необходимите неврологични механизми за усещане на удоволствие? Според авторите - да. В птичия мозък има центрове с повишени нива на допамин и на ендогенни опиати, като енкефалини, които са разположени в области, аналогични на центровете на удоволствието у гризачите и приматите. Съществува доказателство, че допаминът (търсене на награда) и опиатите (получаване на награда) са свързани със системата за управление на пеенето. Инжектирането на агонисти на допамина (които отварят каналите на допаминовите рецептори) води до увеличаване на пеенето, насочено към женските, докато инжектирането на антагонисти на допамина (които блокират каналите на допаминовите рецептори) води до намаляване на същото.

ptici_mozyk.jpg

Фигура 1. Схематично представяне на мозък на пойна птица (сагитален разрез).

На диаграмата е показано разпределението на допаминовите рецептори (зелени кръгчета) и проекции (зелени стрелки), на рецепторите на κ и µ опиатите (сини кръгчета). Те са разположени в центровете за възнаграждаване и удоволствие на мозъка.

Играят ли птиците? Когато си помислим за забавление, първото, което ни идва наум е играта. Тя се наблюдава в животинското царство, но разнообразието, честотота и интензитетът са най-големи в две групи - птици и примати. Играта се среща най-вече при видовете, чиито малки по-дълго са зависими от родителите си. От 27 рода изследвани птици, игра е отчетена при 13. Следователно играта е нещо относително необичайно при птиците. Наблюдава се при 1% от приблизително 10 000 вида и е ограничена до видовете с дълъг период на съзряване като враните и папагалите.

Как да измерим удоволствието в мозъка на друго същество? Макар да имаме предложения как птиците могат да изпитват удоволствие, все още знаем много малко за това, дали те имат сходни с нашите усещания. Изучаването на птичите емоции е все още в зародишна форма. За разлика от приматите птиците нямат лицева мускулатура, която да разкрива какво е емоционалното им състояние. Но те имат качулки, лицеви пера, крила и опашки, с които биха могли да изразяват емоциите си.

 

Източник: Nathan J Emery, Nicola S Clayton, Do birds have the capacity for fun?, Current Biology 25(1), January 2015

Превод: Снежинка Иванова

http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://pudoos.bg/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook