Сива овесарка (Miliaria calandra)

Категория на тенденцията: Слабо намаляваща

Въведение
Сивата овесарка (Miliaria calandra) е един от основните индикатори, който се използва за показател на състоянието на околната среда в земеделските райони, поради факта, че е изключително чувствителна към промяната в местообитанията и интензификацията в селското стопанство. Приложената по-долу информация ще ви позволи да опознаете по-добре навиците на този вид и да разберете защо се влияе толкова силно от вредните въздействия в средата, в която живее.

Разпространение и численост
Сивата овесарка (Miliaria calandra) е един от най-широко разпространените видове птици в равнинните и хълмистите части на България. Тя е най-едрата европейска овесарка с ареал на разпространение от Канарските острови на запад до Централна Азия на изток и от Шотландия, Дания и Литва на север до Северна Африка и Иран на юг. Европейската численост на вида е между 7 900 000 и 22 000 000 двойки, а числеността на вида в България е 800 000 - 2 500 000 двойки или около 10% от европейската популация (Birds in Europe, BirdLife International). Видът е постоянен за България като през зимните месеци образува ята, често смесени с жълти овесарки (Emberiza citrinella) и полски чучулиги (Alauda arvensis), които могат да достигнат до няколко хиляди индивида.

Описание
Сивата овесарка (Miliaria calandra) има дължина на тялото от 18 см и размах на крилата 26-32 см. Кафеникаво оперение с тъмни напетнявания по гърба, главата и крилата, жълтеникавокафяво гърди и лице със светла ивица под окото и бузата и бял корем. Опашката е тъмнокафява с по-светъл край, но не бял като при жълтата овесарка (Emberiza citrinella). Клюнът е дебел и масивен с добре изразен ‘зъб' на долната мандибула. Краката са жълти. Има характерна песен с метален оттенък, наподобяваща шумолене на връзка ключове.

Гнездене
Гнездовият сезон започва в средата на март, като най-късно до средата на юни женската снася 4-6 яйца. Обикновено гнезди на земята или в гъсти храсталаци в обработваеми земи, пасища и хълмисти терени осеяни с храсталаци. Гнездата са с диаметър около 12 см, построени от предимно растителни материали и положени с перушина. Яйцата се мътят само от женската за около 12-14 дни. След като се излюпят малките се хранят предимно от женските и по-рядко от мъжките, които са полигамни, а понякога и от младите птици от предишното люпило на женската. Макар и рядко е възможно и второ люпило за един сезон. Малките напускат гнездото още преди да започнат да летят и биват хранени от родителите още около 2 седмици преди да станат напълно независими. Гнездовият успех при сивата овесарка (Miliaria calandra) варира в зависимост от хранителната база между 50% и 70%.

Местообитания
Основните типове местообитания за сивата овесарка (Miliaria calandra) са низинно-равнинните и хълмистите с изявено предпочитание към крайбрежните райони. Отбягва горите, влажните зони, скалистите и силно насечени местообитания, както и високите планини и застроените територии. Предпочита откритите пространства с лек наклон и наличие на храсти, единични дървета, плетове, огради и др., които освен за прикритие и почивка, използва и като места за кацане при изпълнение на брачните песни. Широко разпространена е в земеделските райони, но силно се влияе от резки промени в селскостопанските практики, използването на пестициди и премахването на храсти, единични дървета и синори.

Хранене
Храни се със семена (основно на зърнени култури), други растителни материали, както и безгръбначни, особено през размножителния сезон. Храни се на земята в обработваеми земи, влажни ливади, ниски треви, а през есента в стърнища. Наличието на хранителна база през зимата е от изключително значение за оцеляването на овесарките в студените месеци. Животинската база в хранителния спектър на сивата овесарка (Miliaria calandra) е изключително важна за изхранването на малките, което прави тяхното оцеляване силно зависимо от използването на химикалии в селското стопанство. Затова е важно мерките за опазване на селскостопанските видове птици да бъдат съобразени с тяхната хранителната база.

Значение
Бидейки един от най-широко разпространените видове в селскостопанските райони на България, сивата овесарка (Miliaria calandra) е един от индикаторните видове за състоянието на околната среда в този тип местообитания. Затова следенето на тенденциите в числеността на този вид могат да ни помогнат да разберем въздействието на човешките дейности върху общото състояние на околната среда в селскостопанските райони и да реагираме адекватно и навременно при спад в нейната численост, което е и индиректен белег за влошаване на качеството на земеделската среда, ниско качество на земеделската продукция, както и влошаването на нашето здраве в резултат от консумирането на тази продукция.