Гургулица (Streptopelia turtur)

Тенденция на популацията: Стабилна

Това е широко разпространен у нас вид. Видът екологически е силно пластичен и обитава широк ареал, като заема разнообразни местообитания.

Описание
Гургулицата е най-дребният представител на гълъбовите птици у нас. На дължина достига 26-28 см, а теглото й не надминава 200 гр. Дребните пера по крилните надкрилия са с оранжаво-кафяви и черни петна, особено рязко подчертани при мъжките екземпляри, което създава впечатление за люспест ръждиво-кафяв цвят на горната част на тялото й. При женските цветът е по-размит и клони към сиво-кафяв. Отпред гърлото на гургулицата е бяло, главата и вратът са синкаво-сиви, надолу към гушата оперението преминава в сиво-червено, силно и ярко подчертано при мъжките. Отстрани на врата възрастните птици имат симетрични петна от черни щрихи със сиви краища, които образуват огърлица, прекъсната отзад.

Разпространение и численост
Европейско-туркестански вид. Гнезди в Европа (с изключение на северна Англия, Шотландия и Скандинавския полуостров), Мала Азия, Иран, северен Афганистан и северна Индия, Северна Африка, Канарските острови и остров Мадейра. На изток достига 58° и.д. в Урал. Прелетен вид е. Зимува в южните части на Сахара, Сенегал и Судан. Видът има голяма световна популация, а европейската се оценява на 6,900,000-14,000,000 индивида. От 1970г насам западноевропейската популация на вида е претърпяла спад от над 50%. Като цяло популацията на вида е била стабилна в периода 1990-2000г., но значими популации на вида в Испания, Русия и Турция са намалели с около 10%. Гнездовата популация в България се оценява на между 25 и 80 0000 двойки. Плътността е неравномерна, като е най-висока в районите с разредени гори и мозайка от дървета и храсти в съседство с открити площи. Пролетният прелет е през април, а основната част от птиците отлитат на юг до средата на септември. Най-многочислена е в равнинната част на страната.

Гнездене
Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон започва в средата на април-началото на май. Гургулицата гнезди по ниските дървета и високите храсти на 2-3 м от земята. Гнездото й е плоско, направено е от клечки. То прозира и често отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използва стари гнезда на пойни птици. У нас гнезди два пъти годишно. Двамата родители мътят най-често 2 бели яйца в продължение на 13-14 дни.

Местообитание
У нас се среща повсеместно до около 1150 м.н.в. Типичните ѝ местообитания през размножителния период са разредени широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, крайречни насаждения, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите, в съседство с открити площи и вода. Избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени места. През есента формира големи ята, които обитават гори в близост до слънчогледови ниви и стърнища, където птиците се хранят интензивно, подготвяйки се за есенния прелет.

Хранене
Основната храна на гургулицата са семена. През първата половина на лятото тя използува преди всичко семената на дивите, а през втората - на културните растения. Особено много обича семената на маслодайните растения като слънчоглед, коноп и др. Основно приема семената на Brassica, Chenopodium, Fumaria, Helianthus, Medicago and Triticum.

Значение
Гургулицата е със стопанско значение като популярен ловен обект. Ловът му е разрешен от втората събота на август. Видът е включен като индикаторен за селскостопанските местообитания в МОВП.

Литература:

- Migration Routes and Staging Areas of Trans-Saharan Turtle Doves Appraised from Light-Level Geolocators (на английски)