Обикновен скорец (Sturnus vulgaris)

Категория на тенденцията: Стабилна

Въведение
Обикновеният скорец (Sturnus vulgaris) е една от най-често срещаните птици в пробните площадки от схемата за мониторинг на обикновените видове птици.

Разпространение и численост
Първоначално видът се е срещал само в Европа, Азия и Северна Африка, но по-късно е бил интродуциран от човека в САЩ, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка.

В България се размножават между 2 и 6 милиона двойки, а в Европа те са над 23 милиона (BirdLife International 2004). Въпреки високата си численост, важно е да се знае, че популацията на вида е намаляла с 48,7 % от 1980 г. досега. Като основна причина за този спад в числеността на вида се сочи употребата на химикали в селското стопанство, довело до липса на достатъчно насекоми за изхранване на птиците и тяхното потомство.

Описание
Обикновеният скорец (Sturnus vulgaris) е дребна птица, около 21 см дълга. Видът се разпознава лесно в природата и неможе да бъде сбъркан с никой друг. Единствената подобна птица е черният кос, който е малко по-голям и със съвършено различен силует и поведение. За разлика от скореца, косът не образува струпвания, а се придвижва по земята със скокове, докато скорецът крачи. Възрастните скорци са целите черни и на пръв поглед са много невзрачни. Ако ги разгледате отблизо обаче през гнездовия сезон (март-юни), ще забележите ултравиолетовите гърди, теме и яка, които за останалите видове птици изглеждат много по-ярко, отколкото за човека. През зимата, когато перата на птиците се износят, се появяват бели или кремави петънца по гърдите на фона на черното тяло.

Въпреки че изглеждат еднакви, мъжките и женските скорци имат някои забележими разлики. Мъжкият е по-едър, цветовете по тялото му варират повече и има по-дълги пера по шията. Като всяко правило и това си има изключения. Някои женски могат да бъдат по-едри от мъжките и по-блестящи. По време на гнездене, когато скорците имат жълти клюнове, основата на долната мандибула на мъжкия е синьо сива, докато тази на женската розовее.

Гнездене
Скорците снасят от 4 до 6 бледосини яйца. Първоначално, гнездото се пази изключително чисто, но преди малките да се излюпят, възрастните птици допускат то да се замърси до такава степен, че да се напълни с паразити. Случва се женска да се опита да снесе яйцата си в гнездото на друга женска, която вече мъти или има излюпени малки. Женски индивиди, които опитват тази тактика на гнездови паразитизъм, вероятно не са могли да намерят мъжки рано през гнездовия сезон. Най-добрите женски са тези, които успяват да намерят партньори възможно най-рано и започват веднага да гнездят. Това им позволява да имат второ люпило по-късно през гнездовия сезон. Колкото по-дълго отнеме на птицата да намери партньор, толкова по-голяма е вероятността нейното люпило да се провали.

Местообитания
Среща се предимно в ниските части на страната - земеделски земи, пасища и ливади. Градски паркове, села и др. Скорците са изключително приспособими към средата на живот и гнездят най-често в стари хралупести дървета, цепнатини в сгради, бетонни стълбове или в поставени от човека гнездилки, като често заемат дупки на кълвачи. Най-куриозният случай на гнездо на скорец се съобщава от Джон Трейси (в Gehrke 2005), който е наблюдавал гнездо на скорец във вълната на жива овца! Обикновено скорците използват едни и същи места за гнездене през годините, но в този случай вероятно не било точно така, особено ако овцата е била остригана.

Хранене
Обикновеният скорец е всеядна птица, като менюто и включва семена, плодове, насекоми, безгръбначни и др. Често може да се види да каца върху домашни животни, където се храни с насекомите по тях, като по този начин освобождава животните от досадните буболечки.

Значение
Често скорците образуват огромни струпвания, които могат да достигнат до 1 милион птици. Положителната страна на тези струпвания е в унищожаването на огромен брой насекоми, които обикновено са вредители по земеделските култури, а също така и в наторяването на почвата. От друга страна, тези огромни струпвания могат да причинят щети на земеделските реколти, а хората в градовете са принудени да излизат по улиците с чадъри. У нас такива струпвания са рядкост и практически не представляват заплаха за продукцията на земеделските стопани.

Любопитни факти
Европейският скорец е бил въведен в САЩ от американско дружество, което през 1891 г. се е опитало да интродуцира в страната всички птици, споменати в произведенията на Шекспир (Gehrke 2005). Тогава са били пуснати 80-100 скорци, които са се размножили до такава степен, че в наши дни наброяват над 200 милиона птици, които се срещат от единия до другия океан на територията на САЩ, а на север достигат до Аляска (WBU 2005).

- Скорците могат да имитират обажданията на над 20 вида птици и дори човешка реч, аларма на автомобил и др. Репертоарът им може да достигне до 60 различни мелодии (UBS 2005, WBU 2005).
- Древните римляни са отглеждали скорците като домашни любимци и са ги карали да имитират човешка реч (WBU 2005).
- Най-възрастният уловен скорец е бил на 21 години (WBU 2005).