Голямо белогушо коприварче (Sylvia communis)

Тенденция на популацията: Слабо нарастваща

Голямото белогушо коприварче (Sylvia communis) е едно от най-разпространените коприварчета както в България, така и в Европа. Видът гнезди на целия Стар континент, както и в западна Азия, макар и по-рядко. У нас се среща само през гнездовия сезон: наесен мигрира на далечни разстояния и зимува в тропическа Африка, Арабския полуостров и Пакистан.

Описание
И двата пола са с преобладаващо кафяв гръб и бледожълтеникав корем. Опашката също е кафеникава отгоре, с бели крайни опашни пера. Възрастните мъжки птици имат ясно изразена сива глава и бяло гърло. При женските липсва сивото оперение на главата, а гърлото е по-скоро белезникаво, отколкото бяло.

Сходен вид, с който може да бъде сбъркано, е малкото белогушо коприварче, но то е с по-скоро сив гръб и без контраст между гърба и главата. Също така опашката на малкото белогушо коприварче в съотношение с тялото е по-къса от тази на голямото. Двата вида имат и разлики в поведението: голямото белогушо коприварче често се наблюдава да пее на върха на храст или дърво, докато малкото предпочита да остане скрито във вътрешността на храстите и рядко, почти никога не пее от върховете на храстите. Песента на голямото белогушо коприварче е бърза, със „стържещи“ звуци, състоящи се от три тона в низходяща интонация.

Местообитание
Голямото белогушо коприварче е птица на откритите територии (пасища, ливади, пустеещи земи) и на обработваемите площи, но задължително с групи храсти (драка, шипки и други), в които видът гнезди. Наличието на храсти е от изключително значение за доброто състояние на вида.

Размножаване
Птиците се завръщат в местата за гнездене през април и не след дълго двойките пристъпват към гнездене. Гнездата се строят в ниските части на храстите. Женската снася от 3-7 яйца, които мъти около 11-12 дни. Малките остават в гнездото около 10-12 дни; в южна Европа видът често успява да отгледа и второ люпило. Женските започват да мътят веднага след снасянето на първото яйце, а мъжките намаляват интензитета на песента си, но спират да пеят едва в началото на август. Това намаляване е от голямо значение за регистрирането на вида по площадките от МОВП, тъй като е възможно участниците да не успеят да го регистрират при посещение на местата си за броене в края на определения период (15 юли).

Хранене
Подобно на повечето коприварчета разглежданият вид също е насекомояден, но често се храни и с меки плодове като къпини, малини, глог и подобни. След излитането на малките и от второто люпило, възрастните и младите започват активно да се хранят, за да натрупат мазнините, необходими за дългата им миграция; в началото на септември те поемат към зимните си територии, като последните големи белогуши коприварчета напускат България в началото на октомври.

Разпространение и численост
Популацията на вида в Европа се оценява на 14-25 млн. гнездящи двойки, като това формира 50-74 % от цялата световна популация. Според „Атласа на гнездящите видове птици в България“ видът тук наброява 75-200 хил. гнездящи двойки. Среща се в цялата страна без някои предимно горски райони от средновисоките и високите части на планините. Популацията е неравномерно разпределена. Важно е да се отбележи, че в една площадка от МОВП (с площ 1 км.2) може да има до десетина двойки. Отново според атласа популацията на вида е стабилна, но по първоначални данни от мониторинга на обикновените видове птици (МОВП) видът е със силно нарастваща тенденция. Възможно е това да се дължи на вероятността от сбъркване с малкото белогушо коприварче, както и на изключително активната миграция на вида през месец май, когато няма 100%-ова гаранция, че наблюдаваните птици гнездят в площадките. Повишаването на числеността на вида може да се дължи и на подобреното разпознаване на вида от хората в сравнение с първите години на инициативата. Трябва да се отбележи, че според литературни данни, видът е с тенденция за нарастване не само в България, но и в други Европейски страни. Проучване в Унгария доказва, че голямото белогушо коприварче е с нарастваща численост; най-предпочитани от него са пустеещите земи, обрасли с храсти, а най-рядко се среща в интензивно обработваемите площи, останали без храсти, в които би могло да загнезди (Verhulst, J. et al. 2004 ). Като заплахи за вида се определят намаляването и премахването на храстите, които видът използва за гнездене, използването на различни пестициди и други.