bg
< Назад

Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala)

Тенденция на популацията: Стабилна

Това е един от характерните видове за полуестествените тревни съобщества и земеделските земи в страната. Включен е сред индикаторните видове, които представят състоянието на земеделските земи у нас. Към момента, видът все още няма ясно изразена тенденция поради малкото данни за вида. През последното десетилетие видът разширява разпространението си в страната.

Описание
Сравнително едра овесарка - дължината на тялото е 16-17см. Има относително дълга човка, и пропорционално дълги криле. Мъжките са с характерно черно оцветяване на главата, с канелено-кафяв гръб и лимонено жълто гърло, корем и подопашие. Отличава се от другите видове овесарки  у нас по липсата на напетнявания по гърдите и страните на корема, и липсата на бели пера на външната част на перата на опашката. Женските са по-бледи, със сивкава глава, сиво-кафеникав гръб и по-бледо жълт корем. Младите приличат на женските. Характерна е сивата и сравнително голяма човка и при двата пола.

Разпространение и численост
Широкоразпространен вид в югоизточната част на Европа – от централна Италия до Гърция, по цялото Адриатическо крайбрежие, Балканския полуостров, Южна Украйна и Русия, Кавказ и Мала Азия. Това обхваща над 50% от целия гнездови ареал. Среща се в сравнително сухи тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Среща се и в земеделски земи с различни култури – пшеница, рапица, с наличие на синори и храсти по периферията. Плътността на двойките е най-голяма в ЮИ Европа до 30-50 дв/км², но в по-голямата част от ареала е под 10дв/км² (Hagemeijer & Blair, 1997). У нас гнездовата плътност варира от 1 до 4 дв/10ха (Иванов, 2012). Числеността на европейската популация е голяма - над 2 800 000 двойки. Българската популация е оценена на 25 до 50 000 двойки, като се наблюдава разширение на разпространението на вида в северна и северозападна посока. У нас е прелетен вид пристига в края на април-началото на май и отлита за зимуване през август.

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за черноглавата овесарка започва в началото на май – юни, когато женската снася 4-5 яйца. Най-често, гнездата са разположени в ниските части на бодливи храсти, но понякога и на леснодостъпни места по ниските клони на дърветата. Малките се излюпват след 14 дни от снасянето на яйцата. Малките се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни.

Местообитание

Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синори и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи. Един от сравнително широкоразпространените видове птици в селскостопанските райони, особено в Южна България и Дунавската равнина, Черноморското крайбрежие. Според някои източници (Hallmann, 1994c) унищожаването на малките разнообразни ниви с наличие на синори и храсталаци и превръщането им в интензивни монокултурни блокове, както и химизацията, поставят под заплаха този вид.

Хранене
Храни се с различни семена, насекоми, бръмбари, ципокрили и други насекоми  и безгръбначни. Използването на инсектициди и родентициди са една от заплахите за вида. Сред причините за изчезването му на места се посочва промяната в традиционните култури – замяна на маслиновите насъждения с царевични ниви в Гърция и замяната на житните култури с промишлено производство на плодове в Словения (Hagemeijer & Blair, 1997).

Значение
Черноглавата овесарка все още е с неустановена тенденция поради ниският брой наблюдения на  местата където вида се среща. Поради разширяващото се разпространение на вида в страната и присъствието му в селскостопански местообитания, той е сред важните индикаторни видове за България. За да се интерпретират по-ясно тенденциите при този вид, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на изискванията му към местообитанията. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При това производство се ползват големи количества пестициди и изкуствени торове, което води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие.

 

Допълнително информация (текстовете са на английски):

- Internet Bird Collection

ARKive video - Male black-headed bunting singing

- ARKive


Снимки:

Черноглава овесарка (мъжка), Николай Петков http://www.naturephotos.eu/
Черноглава овесарка (мъжка), Николай Петков  http://www.naturephotos.eu/
Черноглава овесарка (женска), Николай Петков  http://www.naturephotos.eu/
Черноглава овесарка (женска), Йордан Христов; http://www.naturemonitoring.com/
Теденденция на популацията на черноглава осевесарка за периода 2005 - 2014
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook