Авлига (Oriolus oriolus)

Тенденция на популацията: Слабо намаляваща

Описание
С ярко жълтото си оперение авлигата е изключително открояваща се птица. При мъжките индивиди този красив златист цвят контрастира с черните крила и опашка, и черна ивица, разположена между клюна и тъмночервените очи на птицата. Женските индивиди  и младите птици са по-скоро жълто-зеленикави с фини надлъжни черти по коремната област.  Дължината на тялото е 22-25 см.

Плашливи птици, трудно различими сред  листата (дори ярко жълтият мъжки се слива сред слънчевите петна).  Прекарват по-голямата част от времето си високо в короните на дърветата. Гнездящо-прелетен вид, зимуващ в тропична Африка. Пролетната миграция е през април, есенната – през август-септември.

Разпространение и численост
Авлигата спада към разред Врабчоподобни, семейство Авлигови. Гнезди в цяла Европа и западна Азия. В България се среща почти повсеместно, с изключение на планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша и Стара планина.

Местообитаниe
Обитава високи широколистни гори, паркове, земеделски райони с горички, често покрай реки и езера.

Хранене
Храни се с различни видове безгръбначни, гъсеници, насекоми, паяци и плодове. В началото на размножителният сезон основна храна са насекомите и безгръбначните, докато с плодове се храни най-вече по време на втората част на размножителния сезон.  Сравнително дебелата, леко извита човка на авлигата  е с перфектната форма за събиране на  насекоми от дупките и късане на плодове от клоните на дърветата.

Авлигите играят важна роля в преразпределението на семената от плодовете, в рамките на техните местни екосистеми.

Гнездене
Гнездото си строи обикновено на голяма височина, на вилка, без опора отдолу (висящо гнездо).  Основна роля в изграждането му има женската птица.  Гнездото е отворено, с форма на чаша, направено от трева, клонки или тръстика, парчета кора и растителни влакна. Дълбочината варира от 3 до 13 см.

Снася 3 – 4 бели, напръскани с кафеникави петънца яйца. Има едно поколение годишно през периода май-юни. Мъти предимно женската в продължение на около 2 седмици. И двамата родители хранят малките и се грижат за тях. На втората седмица малките напускат гнездото, като все още зависят от родителите за храна до края на август / септември преди миграцията.

Взаимоотношения с човека
Поради изключително плахият си нрав авлигата е трудно забележима сред клоните на дърветата, но лесно се разпознава по красивата „флейтова“ песен. Женските птици често се бъркат със зелен кълвач.

Най-голямата заплаха за тях е изсичането на крайречните гори и ивиците от дървета и храсти в равнинните земеделски райони, което намалява техният хабитат.

Любопитно
Смята се че името на авлигата е възникнало през 18-ти век, от класическата латинска дума "aureolus", означаваща злато.

Хората, живеещи в северните части на Европа са в състояние да предскажат началото на пролетта с идването на авлига.

Глас
Често издава кресливо, дрезгаво  „кхее”, малко наподобяващо сойка, но с по-носов и разтеглен глас. Песента е приятно силно флейтово изсвирване „фю-флуо-фии-фиуу” с вариращи елементи.