Горска зидарка

Тенденция на популацията: неопределена

Описание
Пойна птица, малко по-дребна от домашно врабче. Дължина на тялото: 12 - 14.5 см. Поради структурата на тялото си оставя впечатление, че е по-едра: има къса опашка, едра глава и дълъг, здрав шиловиден клюн. Съвсем слабо изразен полов диморфизъм: чисто и просто цветовете на мъжките индивиди са по-наситени. Цялото тяло отгоре е пепелявосиво, а отдолу - светло, кремаво, с оранжев оттенък; има черна презочна ивица. Много енергичен горски вид, който непрекъснато лази нагоре-надолу по дърветата и прелита между тях в търсене на храна. Каца и на земята. Гласовит, с богат репертоар от повиквания.

Разпространение и численост
Горската зидарка се среща постоянно в страната, 0 - 2200 м н. в. Многоброен вид, като числеността се оценява на 100 000 - 300 000 двойки. Разпространен в цялата страна, но свързан с горски местообитания от различен тип и почти изцяло отсъстващ в райони с изразен земеделски характер и открити местообитания.

Гнездене
Видът гнезди в дървесни хралупи, формирали се естествено или издълбани от кълвачи, както и в изкуствени закрити гнездилки. Дължи името си на интересно поведение: след като избере хралупа, при нужда стеснява отвора й, „иззиждайки" го с кал и слюнка. Способна е и да разшири и дооформи вътрешността на хралупата сама. Моногамен, териториален вид. Гнездовият период започва през април. Женската снася 6 -9 яйца, които мъти сама 14 - 17 дни. След излюпването и двамата родители вземат участие в изхранването на малките. Младите птици напускат гнездото на 25-дневна възраст.

Местообитание
Подчертано горски вид с предпочитание към стари широколистни и смесени гори от всякакъв тип, богати на източници на храна и на хралупати дървета. Среща се и в иглолистни гори, градски паркове, овощни градини и полуоткрити местообитания с мозаечно разпространени групички дървета.

Хранене
Горската зидарка е насекомояден вид; лови безгръбначни основно по кората на стволовете и дебелите клони на дърветата; през цялата година, но преимуществено през есенно-зимния период в хранителния спектър влизат и семена, ядки, плодове и подобни. Има навика да „складира" растителна храна в процепи в дървесната кора. Чест гост и на хранилките за птици.

Значение и статус
В България видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Сходни видове
Скална зидарка (Sitta neumayer)