Малък ястреб
Тенденция на популацията: Неопределена
Един от най-широко разпространените видове грабливи птици в Европа. В България също е често срещан в горите и покрайнините на горите.
Описание
Дребна дневна граблива птица. Дължина на тялото: 29 – 34 см, размах на крилете: 58 – 80 см; големите разлики в размерите се дължат на половия диморфизъм на вида – женската е до 1/3 по-едра от мъжкия. Крилете са относително къси, широки и заоблени, а опашката е дълга, с тясна основа (в полет е по-дълга от ширината на крилото). Мъжкият отгоре е тъмносив, с оловно-синкав оттенък; сива вежда и ръждиво-червеникави бузи; отдолу е светъл, с напречни червеникави препаски през гърдите и корема, които по маховите пера са по-скоро тъмнокафяви. Женската е тъмносива отгоре, веждата е светла, бузите – сиви; отдолу е светла, с напречни сиво-черни препаски. И при двата пола опашката е с 4 – 5 тъмни ивици, а ирисът е жълт. Младите птици са тъмнокафяви отгоре, с неравномерни, груби напречни кафяви ивици отдолу. Типичен горски обитател, с умел, маневрен полет между дърветата.
Разпространение и численост
Постоянен вид за България, като през зимата в страната пристигат и преминават и мигриращи птици от Северна Европа. В миналото бил широкоразпространен и многоброен.
Гнездене
Моногамен вид. Видът гнезди в горски местообитания; строи рехаво открито гнездо от клонки между два клона на височина между 6 и 12 м, в близост до ствола, с вътрешен слой от по-тънки и нежни клончета и парченца кора. Диаметърът на гнездото достига до около 60 см. Всяка година строи ново гнездо в близост до предишното, понякога ползва за основа стари гнезда, напр. на гривяци. През април – май женската снася четири – пет яйца, които мъти около месец; през това време – а и след излюпването на малките, – разчита почти изцяло на мъжкия за прехраната си. Младите излитат от гнездото около 30 дни след излюпването.
Местообитание
Среща се в горски местообитания от горната граница на гората в планините до залесени участъци по Черноморското крайбрежие. По-чест е в планините и предпланините. Среща се във всякакви типове гора, включително и в по-открити полугорски местообитания, но предпочита разнородни гори с динамична структура, в които се формират коридори, позволяващи безпрепятственото му придвижване, както и гъсти участъци, в които да прави засада при лов.
Хранене
Изявен орнитофаг, храни се основно с птици. По-дребният мъжки лови главно дребни пойни птици (синигери, чинкови птици, овесарки и др.), които преследва с маневрения си полет между дърветата, като понякога прави и засади; по-едрите размери на женската ѝ позволяват да ловува и по-едри птици: дроздове, а понякога дори гълъби и сойки.
Значение
В България видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Заплахи
Като типичен горски вид пряко зависим от изсичането и обезлесяването; други заплахи са бракониерството и отстрелът вследствие на погрешното схващане, че грабливите птици са „вреден“ дивеч.
текст: Александър Маринов - Санчо
Снимки:
![]() |