bg
< Назад

Европейска сврака (Pica pica)

Категория на тенденцията: Стабилна

Описание
Свраката има специфична черно-бяла окраска, която я прави лесна за определяне. Общата дължината на тялото е 40-50 см., като опашката е 20 до 30 см. Главата, шията и гръдната област са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата са черни със зеленикав или пурпурен блясък. Опашката е черна с бронзово зелен оттенък. Клюнът и краката са черни. Половият диморфизъм се изразява само в големината на птиците – мъжкият е малко по-едър от женската. Младите птици наподобяват възрастните, но нямат метален блясък в оперението и са с по-къси опашки.

Разпространение и численост
Свраката спада към семейство Вранови (Corvidae). Повсеместно е разпространена в Европа, голяма част от Азия, а така също и северозападна Африка. Съществуват няколко подвида, като у нас се среща европейският подвид P. pica pica. Тя не е мигриращ вид и може да се наблюдава целогодишно. В България, според данни от Атласа на гнездящите птици в България, двойките наброяват между 200 и 300 хиляди.

Местообитания
Среща се предимно в равнинни и предпланински райони на страната, регистрирането й в планините е изключение. Местообитанията, които обитава свраката, варират значително. Това се обуславя от голямата екологична пластичност на вида и възможностите му бързо да се адаптира към променящи се условия. Най- характерните хабитати са откритите пространства с ивици дървета и храсти, полезащитни пояси, окрайнини на гори до обработваеми площи. Често, особено през зимата, се среща и в населени места и в покрайнините им. Подобно на други вранови птици, свраката формира групови нощувки в селищата. Те са целогодишни, най-често са в паркове с гъст храстов подлес. По публикувани данни, в София са регистрирани едни от най- големите нощувки на свраки в Европа наброяващи близо 2000 птици.

Хранене
Свраката е всеядна птица и храната и е много разнообразна. Менюто й включва, както различни семена, орехи и жълъди, така и насекоми и дребни бозайници. Понякога напада гнезда на други птици и измъква от тях яйца и малки. Не отказва и мърша. Подобно на другите вранови птици, търси храната си основно на земята. Често могат да се наблюдават групи от по няколко свраки, които крачат близо една до друга и претърсват за храна откритите площи.

Гнездене
Размножителния сезон започва през март. Свраките са териториални птици и използват една гнездова територия в продължение на няколко години. Двойките са моногамни и се запазват през целия живот на партнъорите. Гнездото е кръгло, най-често е разположено на високи дървета и е здраво прикрепено към централно разклонение на горните клони. Понякога при добра хранителна база, но при липса на подходящи дървета за гнездене, свраките строят гнездото си на храсти и живи плетове. Едно гнездо може да се използва през няколко размножителни сезона, като двойката всяка година го надгражда и оформя. Яйцата на свраката са относително малки, синьо-зелени на цвят. Обикновено техният брой е между 5 и 8. Свраката снася яйцата си в края на март и през април като отглежда едно поколение годишно. Малките (обикновено 2-4 ) излитат след около месец и продължително време след това могат да се наблюдават в близост до гнездото. След достигане на полова зрялост младите птици най-често заемат гнездова територия, граничеща с тази на родителите им.

Снимки:

Сврака (Pica pica) - млада, Николай Петков
Сврака (Pica pica) - млада, Йордан Христов
Сврака (Pica pica) - млада, Йордан Христов
Сврака (Pica pica) - млада, Йордан Христов
Сврака (Pica pica) - млада, Йордан Христов
Сврака (Pica pica) - млада, Йордан Христов
Тенденция в популацията на европейска сврака за периода 2005 - 2014
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook