Бяла стърчиопашка

Категория на тенденцията: Неопределена

Разпространен в преобладаващата част от страната вид.

Описание
Изящна пойна птица с дълга опашка и сиво-черно-бяло оперение. Дължина на тялото: 16 - 19 см. Има незначителни разлики в оперението при двата пола, но с изявен възрастов и сезонен диморфизъм. Птиците в брачно оперение (пролетно-летен сезон) са с черни теме, тил и гърло, с бели бузи и чело; гърбът сив, крилете сиви с бели ивици; опашката черно-бяла. В зимното оперение черният цвят остава само на гърдите. Младите птици са цялостно сивкави, бледа шарка по главата и с по-тъмносиво петно на гърдите. Видът често се наблюдава кацнал покрай потоци, реки и други водоеми, както и по пътища, където с бързо ходене лови насекоми. Типично бързо поклащане на опашката нагоре-надолу в кацнало положение.

Разпространение и численост
Постоянен вид за България, с възможни колебания и намаляване на числеността в зимния период. Числеността се оценява на 30 000 - 70 000 двойки.

Гнездене
Моногамен вид. Строи гнездото си във всякакви кухини: дупки в каменни дувари, под керемиди, в коренища и гъсти храсти, покрай потоци и водоеми. Женската снася 3 - 8 яйца; мътенето продължава около две седмици, младите напускат гнездото две седмици след излюпването.

Местообитание
Бялата стърчиопашка се среща в разнообразни местообитания от морското равнище до високите части на планините (над 2 000 м), включително и в селищата на човека, но винаги в близост до водоеми от различен характер: реки, потоци, блата, езера, море и др.

Хранене
Насекомояден вид, изхранващ се основно с различни видове сухоземни и водни насекоми и други безгръбначни.

Значение
В България видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Заплахи
Уязвим от човешка намеса по поречията на реките и употребата на пестициди в интензивното селско стопанство.

Текст: Александър Маринов - Санчо