План за действие за опазване на гургулицата
10.08.2021

Публикуван е план за опазване на Гургулицата Streptopelia turtur (2018-2028).

Гургулицата е един от най-харизматичните наши видове внасящ особено вълнение при наблюдение в дивата природа. За съжаление, видът е изправен пред значителен спад, особено в Западна Европа. Наскоро публикувания актуализиран Червен списък с видовете птиците в Европа посочва Гургулицата като "Уязвима" (ред.Октомври 2021).

Целта на планът е да подобри състоянието на вида до благоприятно. За целта, в документа се набелязват основните заплахи и мерки за опазване, които ги адресират.

 

Основни заплахи за вида:

• унищожаване на местообитанията на вида;
• бракониерски отстрел (особено по време на миграция и гнездене);
• надвишаване на нормата за лов;

 

Други заплахи за вида са:

• болести;
• конкуренция с други видове;
• умишлено или случайно тровене;
• климатични промени.

Все още има сериозни празноти в познанията ни на заплахите за вида в местата за зимуване южно от Сахара.

Мерки за опазване на вида:

• допълнително подхранване в местата за гнездене и зимуване;
• разработване на мерки за опазваване на местообитанията;
• международен обмен на опит и експертира;
• международно сътрудничество;
• премахване на бракониерския отстрел;
• регулиране на квотите за отстрел;
• опознаване на факторите влиящи върху вида в местата за зимуване. 

 

Миграция

Описанието на миграционните пътища и разбирането и е от ключово значение за разбирането ни за местата, където той е уязвим. Птицата следва три основни миграционни коридора: Западен, Централен и Източен (виж фигурата долу).  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Легенда: Червено (70% от птиците), жълто 80% от птиците и синьо - 90% от птиците. 

Източник: План за действие

За източния миграционен път е интересно да се отбележи, че при птиците следват кръгов маршрут на миграция. При есенна миграция, те летят на югоизток към Балканския полуостров, а при пролетна миграция, летят на север през централната част на Средиземноморието. Пролетната миграция протича от началото на Април до средата на м.Май, като пиковия момент е в края на Април. Това е изключително важно за проследяването на гнездящите двойки в квадратите за мониторинг, тъй като е важно, участниците в мониторинга да не записват мигриращи птици.

Следгнездовата миграция започва още в края на м.Юли като достига своя пик в края на Август - началото на Септември като  Важно е да се отбележи, че картата долу не показва значението на България за мигриращите гургулици и според нея, страната ни остава в страни от миграционните коридор. Същевременно, в същият документ се посочва, че страната ни е "кръстопът" за птици от Германия, Чехия и Унгария.

Ловът

В световен мащаб се отстрелват между два и четири милиона птици годишно. Методиката за оценка на тези цифри се оспорва от различни автори, но е важно да се отбележи, че те могат да бъдат както завишени, така и занижени, тъй като никой не би докладвал надвишаване на дневната си норма когато съществува такава. Незаконният отстрел на гургулици се оценява на над 600 хиляди птици като най-значим е приносът на Либия, Сирия и Гърция. През 2014, броят на законно отстреляните птици в България е оценен на 145 672 гургулици като дневната квота за отстрел е 10 птици на ловец.

Според планът за действие, ловът вече е забранен в страни като Белгия, Хърватска, Чехия, Дания, Естония, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Словения и Великобритания. Тези страни участват активно в опазването и дават добър пример на останалите страни членки като България.

Селско стопанство и земеползване

В България, загубата на местообитание и ползването на пестициди са двата основни фактора за състоянието на вида. Графиката за вида може да видите в профила му тук. Премахването на синори и разреждането на стари гори е една от най-големите заплахи за вида у нас. Също така, превръщането на слабо-продуктивни земи в интензивно ползвани и ползването на пестициди и химикали има огромно влияние за вида. Необходимо е специализирано проучване за конкретното влияние на тези фактори върху популацията. През 2000 г. се наблюдава изместване на местата за гнездене от гъсти гори към гори с мозаечно разпределение, синори и открити пространства.

 

В заключение

В България, състоянието на вида е все още стабилно! Това обаче не бива да ни успокоява и е изключително важно да предприемем своевременни мерки преди да започне спад в популацията му. У нас, освен отстрела, значително влияние имат и селскостопанските практики. По-конкретно, това са премахването на синори и ползването на пестициди.

Методиката за Мониторинга на обикновените видове птици е основният инструмент за оценяване състоянието на вида у нас. Затова изказваме сърдечни благодарности към всички участници и се надяваме да включим повече доброволци в инициативата. Вижте тук как да изберете своята площадка за мониторинг.

 

Целия план може да изтеглите от тук.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Разпознаване на вида

Повече за гургулицата може да прочетете тук в профила на вида в страницата за мониторинг.