20 извода за по-успешно развитие на проекта за МОВП
13.11.2013

Направените изводи са резултат от въпросник попълнен от 113 участника в проекта за мониторинг на обикновените видове птици (МОВП) и привърженици на инициативата. Благодарим на всички хора попълнили въпросника.

Ето и някои от основните изводи произлезли от анкетата:
1.Приносът към опазването на природата е водещ мотив при решението за участие в инициативата за мониторинг на обикновените видове птици (МОВП).
2.Значителна група от потенциални участници са хората с 1) профилиран интерес към птиците, 2) любителите на природата и 3) фотографите.
3.Положително се възприема и се препоръчва провеждането на повече полеви обучения за разпознаване на птици.
4.Съществуващите информационни канали (интернет страницата) и издаваните материали (бюлетини и доклади) задоволяват интереса на участниците за информация.
5.Организирането на годишна среща за участниците в МОВП е високо ценена с голям потенциал за обмяна на опит, дискусии и мотивация.
6.Необходимо е да се оптимизира времето за въвеждане на информацията от наблюденията и намаляване на усилието за това.
7.Участниците са открити към съвременни електронни начини на въвеждане на информацията и ползването на електронни канали за комуникация, но при запазване на съществуващите хартиени формуляри и издания.
8.Участниците желаят да се включват в целенасочени проучвания за определени видове птици и да участват в дейности допълващи МОВП.
9.Участниците не се страхуват да правят тест за разпознаване на птици в началото на своето участие в проекта. 
10.Участниците одобряват да има по-строг качествен контрол на данните, включително и на собствените им данни и тези на другите участници.
11.Значителен брой участници желаят да броят птици в повече от едно място и в пресечен терен.
12.Откритите площи и горите са по-предпочитани от преброители спрямо градската среда и високата планина.
13.Най-висок е броят на участниците, които предпочитат да пътуват разстояние 10-30 км от населеното място, в което живеят до мястото за броене на птици.
14.Необходимо е да насочим усилия към набиране на участници в проекта, които са на възраст под 20 години.
15.Въпросникът се оказва изключително полезен инструмент за получаване на обратна връзка от участниците, който е добре да се повтаря през определен период от време.
16.Значителен брой от настоящите участници желаят разрастването на проекта и привличането на повече участници.
17.Участниците желаят да съдействат за привличането и обучението на повече нови преброители.
18.Необходимо е да разработим начин за взаимна помощ между нови и настоящи участници.
19.Участниците препоръчват да има повече интерпретация, публикуване и комуникиране на събраната информация за постигане на по-голяма публичност.
20.Участниците препоръчват да има повече научни публикации със събираните данни.

Изводите изложени горе са следствие от отговорите получени от хората попълнили въпросника. Ето и подробно описание и предложения за бъдещи дейности в инициативата.

1.Най-високият брой отговорили, са участници в инициативата, които броят птици между 2 и 5 години - 34%. Едва 14% от отговорилите, не участват в броенето, но това че са отговорили подсказва за тяхната положителна нагласа към инициативата.

2.Като основна причина за привличането и участието на хора в инициативата се откроява възможността за принос към опазването на българската природа - избрана от 31% от попълнилите въпросника. Сред другите основни причини са желанието да се научат птиците - 23% и възможността за излет сред природата - 22%. Около 18% от хората смятат, че чрез участието си осмислят наблюдението на птици, което правят като хоби. Действително, резултатите от проекта могат да имат много голям мащаб на влияние, в случай че бъдат променени политики, които влияят негативно върху тенденциите на видовете. В резултат на тези промени ще бъдат повлияни не само широкоразпространените видове, но и застрашените видове като царски орел, египетски лешояд и много други, тъй като ще бъдат подобрени условията на средата, в която живеят птиците. Всички тези фактори, влияещи върху избора на хората да участват в инициативата ще бъдат от полза при комуникирането на основните послания и резултати от проекта. Надяваме се с общи сили да успеем да включим повече участници, за повече представителност на получаваните резултати.

3.Един от въпросите бе свързан с профила на участниците. Оказа се, че е еднакъв броят на отговорилите, които имат профилиран интерес към птиците и тези с по-обща привързаност към природата - около 40%. Около 16% са любителите фотографи и 3% от хората имат интереси различни от изброените без да посочват конкретен отговор. Тези резултати показват, че е необходимо да обърнем повече внимание както на хората с профилиран интерес, така и на природолюбителите като цяло. Това от своя страна ще означава, че ще бъдат необходими повече обучения за разпознаване на птици с цел подготовка на всички желаещи за участие. Не бива да се подценява ролята на фотографите на птици, които също могат да имат значителна роля в наблюденията и опразването на природата.

4.Обученията са един от акцентите, които се очертават от въпросника с еднаква значимост успоредно с годишните срещи на участниците и участието в повече теренни дейности извън сезона (23-26% от отговорилите). Значително по-назад отговорите поставят редовната комуникация (13%) и по-високият брой на информационните материали (11%). Очевидно издаваните в момента бюлетини и доклади с тенденциите са достатъчни. Успоредно с интернет страницата на проекта, всички материали предоставят цялата налична информация в инициативата. Този въпрос ни подсказва, че бъдещото планиране на дейности по инициативата задължително трябва да включва повече обучения, повече теренни дейности и задължителна годишна среща на участниците.

5.Сред най-големите трудности за участниците е отделянето на време (36% от отговорилите). На второ място с 15% и значително по-назад е достигането до мястото за броене. Въвеждането на наблюденията във формулярите и разпознаването на птиците са следващите трудности за 13% от участниците. По време на текущата ни работа по проекта, много участници казват, че им е трудно да намерят мястото, където да броят птици. Резултатите от въпросните обаче показват, че едва 8% от отговорилите са се затруднили. Действително през последните години започнахме да даваме очертанията на местата за броене върху сателитни карти с възможност лесно да се навигира до мястото. Напредването на технологиите и възможността все повече хора да ползват GPS навигации вероятно също има принос за намаляване на тази трудност.

За съжаление нямаме възможност да влияем върху времето необходимо за броене, но така или иначе, то е сведено до минимум. Необходими са само няколко часа годишно или сумарно около един ден в годината, за да се преброят птиците и да се изпратят формулярите. Това, което можем да направим е да помислим за облекчаване на начините за въвеждане на наблюденията. В момента освен наличните хартиени форми, съществуват и електронните, които могат да бъдат изпращани по електронна поща. Забелязваме, че все повече хора се възползват от тази възможност с всяка изминала година. Тези резултати се затвърждават от въпросника, където 57% от отговорилите предпочитат електронните формуляри, 21% нямат предпочитание и 22% предпочитат хартиените. Вероятно ще бъде полезно разработването на интернет портал за въвеждане на данните или на мобилно приложение, където участниците автоматично да могат да качват наблюденията си в база данни без допълнително усилие. Друг е въпросът доколко времето на терен ще бъде достатъчно за бързото въвеждане на всички наблюдения и дали няма да се пропускат записи по време на броенето. За момента със сигурност ще запазим хартиените формуляри, но ще мислим и за предоставяне на по-напредничава възможност за он-лайн изпращане на данни и ускорено въвеждане, което да не затормозява участниците.

6.Въпреки липсата на време, 92% от всички отговорили биха желали да се включват в допълнителни проучвания за избрани видове птици. Това е огромен потенциал, който се разкрива пред нас, и за който не сме подозирали.

7.Удоволствие е да разберем, че 94% от отговорилите знаят, за какво се ползват данните от наблюденията им, за 1% от хората това няма значение и 5% не са запознати. Вероятно сред тях са хората, които не участват в инициативата.

8.Имайки предвид ‘зеления' профил на инициативата, не е изненадващо да разберем, че 82% от отговорилите на въпросника предпочитат електронните издания пред хартиените. Едва 4% са против ползването им и за 14% форматът няма значение.

9.За да облекчим участниците с въвеждането на данните и да намалим времето, което им е необходимо, предвиждаме да разработим приложение за мобилни телефони. Резултатите обаче показват, че все още значителен процент от хората 42% не разполагат с подходящо устройство, за да ползват подобно приложение. Около 31% ползват устройство с операционна система Android и едва 5% са хората с iOS. Подобно на он-лайн събирането на информация, вероятно ще разработим приложение, което да се ползва от всички желаещи, но на този етап със сигурност е необходимо да запазим хартиените формуляри.

10.Попитахме ви, дали е редно всеки нов участник в проекта да прави тест за верифициране на уменията му за разпознаване на птици. Въпреки нашите страхове, около 70% от хората твърдят, че това не би било проблем за тях и около 25% бяха по-категорични и твърдят, че задължително трябва да има подобен тест. Подобна практика на тестване на уменията има в Унгария, където тя работи безупречно. Вероятно ще помислим за въвеждането на тест от следващите години при началото на участие на всеки желаещ. Това съответства и на някои от препоръките за бъдещото развитие на инициативата, при което задължително трябва да се включи по-сериозен качествен контрол на данните. Към момента имаме частични решения на този казус чрез селектиране на данните, с които се изготвят тенденциите. Контролът се осъществява при въвеждането на данните за всеки участник, за да не се допускат неточности. От друга страна сме изготвяли тенденции само със селектираните данни и сме ги сравнявали с всички налични данни. Резултатите показват, че няма съществена разлика и промени в отразените тенденции.

11.Изключително приятно се изненадахме от желанието на 72% от хората да броят птици в повече от едно място. Това ни подсказва да поканим всеки настоящ участник да се свърже с координатора на инициативата ако желае да брои още едно или повече места. Изключително сме благодарни за помощта, която ни оказвате, за преброяването на птиците във всяка една площадка. По-големият брой площадки ще допринесе за по-точна информация и съответно по-голяма вероятността да бъдем чути от институциите взимащи решения. Бихме желали да успеем да изготвим тенденции на птиците за различни местообитания и райони от България, но за момента данните ни достигат само за един или два типа среда. Приканваме всички желаещи да броят още една площадка да се свържат с координатора на адрес monitoring [@] bspb [.] org за да можем да оценим не само състоянието на птиците в обработваеми земи, но това на птиците в горите, в градска среда, във високата планина, във водните басейни и други типове местообитания.

12.Другата приятна изненада за нас бе желанието на 90% от хората да броят птици в по-пресечен терен. Това противоречи на досегашните ни разбирания, че повечето хора предпочитат да броят само в равнинни места, които не изискват особено натоварване и са лесно проходими. Тук разбира се е въпрос на тълкувание значението на ‘пресечен терен'. Тези резултати откриват още нови хоризонти и включването на нови райони, които са били избягвани до момента.

13.Значителен процент от хората (38%) предпочитат ‘открити' места за наблюдение, където птиците са значително по-видими. Втори по предпочитание със 30% са горите, където регистрацията на видове е основно по слух. Това затруднява много от участниците и вероятно именно поради тази причина, към момента няма много площадки в горски типове местообитания. На трето място със 17% е високата планина, която също може да се третира като открито място. Под висока планина тук разбираме алпийските части на планините над 2000 м. Поради отдалечения достъп, много често високата планина е пренебрегвана и има по-малко от 5 площадки включващи алпийски ливади. Същевременно, случайни наблюдения показват, че птиците във високата планина вероятно намаляват с много по-значими темпове от тези в земеделските земи, но липсват данни, които да потвърдят подобни твърдения. Затова е необходимо да включим колкото се може повече преброители към алпийските съобщества. Градската среда се предпочита само от 15% от хората, вероятно от хора, които са ангажирани и желаят да допринесат за каузата, но нямат необходимото време. Градската среда е не по-малко интересна от всеки друг тип. Ако успеем да съберем достатъчно данни можем дори да изготвяме индикатор за състоянието на птиците в населени места, което ще открие още нови хоризонти за анализи. Още повече, че градове като София и Пловдив са сред най-богатите на птици населени места в Европа. В двата града са регистрирани дори световно застрашени видове като царски орел, ливаден дърдавец и червеногуша гъска. Също така данни от населени места ще ни позволят да правим сравнение в численостите на птиците между различните типове населени места. Видовете с най-серзиозни отрицателни тенденции са точно градските видове птици като домашното врабче, черния бързолет и други, но за да можем да разберем какво се случва с тях са необходими повече хора и места.

 

14.Сравнително равномерно е разпределено предпочитанието на хората да пътуват определено разстояние до мястото за броене на птици. Най-предпочитаното разстояние е 10-30 км (26% от отговорилите), второто по предпочитание е разстоянието 5-10 км (20%). Интересно е, че хората, които предпочитат да пътуват до 5 км и над 30 до 100 км са горе долу в един интервал 12-14 %. Това ни подсказва задължително да питаме всеки участник, на какво разстояние би желал да пътува до мястото за броене. За повечето градове това не е от голямо значение, но за градове като София, където има голямо струпване на участници е изключително важно да има правилно разпределение на участниците.

15.Възрастовата структура на отговорилите е също интересна. Най-голям е делът на хората на възраст между 20 и 40 години (74%), следвани от хората на възраст 40-60 години (17%), като едва 7% са под 20 години. Тези цифри би следвало да ни подскажат, че е редно да инвестираме повече време в набирането на по-млади участници под 20г.

16.Въпросникът бе инструмент за предоставяне на обратна връзка от участниците, която рядко сме търсили. Наложените изводи са изключително полезни и е необходимо по-често поставяне на конкретни въпроси към всички участници. В идеалния случай бихме провеждали среща с участниците всяка година ако не по места, то поне централно под формата на лагер или семинар, където бихме могли да получаваме тази обратна връзка.

БЛАГОДАРИМ ВИ! Благодарим на всички хора попълнили въпросника и на всички настоящи и бъдещи участници в проекта, които са ентусиазирани от резултатите и опазването на българската природа.