bg
< Назад

Черен бързолет (Apus apus)

Тенденция на популацията: Неопределена

Черният бързолет е широко разпространен мигриращ вид в Палеарктика. Обитава зоната от 70° СШ до Северна Африка и Средна Азия. Поради големия си ареал този вид на практика обитава както зони далеч на Север в Скандинавия и Русия, така и зони със средиземноморски климат в Южна Европа и Северна Африка, в Средна Азия и полупустинни райони. Понастоящем един от синантропните видове птици, в миналото той е обитавал предимно скалисти терени и стари разредени гори сред природата.

 

 

Описание

Черният бързолет е кафяво-черен на цвят, с дължина на тялото около 16-17 см и размах на крилете 42-48 см. Крилата са дълги, със сърповидна форма и са по-дълги от тялото. Гърлото и подбрадието са белезникаво-кремави. По силует напомня лястовиците, и затова хората често го бъркат с тях. Също така понякога го бъркат дори и със сокол. В полет активните махове са последвани от планиране. Оперението на младите птици наподобява това на възрастните, но са по-тъмни и с по-добре очертано белезникаво гърло.

Сходен вид, с който може да се сбърка е бледият бързолет (Apus pallidus). Той е по-кафеникав, с по-широки и заоблени върхове на крилете. Главата е по-широка и белезникава, на фона на която контрастират тъмното оцветяване около очите. Има ясен контраст между по-тъмните външни и по-светли вътрешни първостепенни махови пера, което ясно го отличава от черния бързолет, при който няма такава разлика. Двата вида се срещат да гнездят и в смесени колонии и могат лесно да се сбъркат, особено младият черен бързолет, който има повече светло по гърлото.

 

Местообитание

Видът прекарва значителна част от времето си във въздуха. На практика птиците могат дори да почиват, да се хранят и да копулират във въздуха. Рядко кацат по отвесни стени, скали или когато влизат в избраното от тях място за гнездене. Най-често, черният бързолет гнезди в населени места - градове, села и индустриални зони. У нас той е гнездил основно в естествени местообитания до към първата половина на ХХ век, когато започва да се заселва по сгради в населените места. Естествените местообитания са били скални венци и отвеси по Черноморието, в планини, по долините на реки и др. Сред природните гнездови места са и стари хралупести дървета в изолирани, тихи места. Днес видът се среща много по-рядко в такива естествени местообитания, но все още има и такива (Антонов и Митев, 2007). Има дори и интересни случаи на намиране на вида в стари гнезда на черен кълвач (А. Антонов - лично съобщ.). Въпреки, че гнезди в населени места, видът често търси на храна в открити пространства и земеделски земи около градовете и селата.

 

Размножаване

Видът се завръща у нас след зимуването си в Африка през втората половина на април. Веднага след това той започва да гнезди. В България има доста подробни проучвания за гнезденето на територията на София (напр. Antonov & Atanasova, 2002b). Гнезди на колонии под стрехи, под покривни пространства, цепнатини и ниши по сградите.

типове места за гнездене на черен бързолет

Типове места за гнездене на черен бързолет

Типове места за гнездене на черен бързолет

Източник: Antonov & Atanasova, 2002b

 

Гнездото представлява плитка чашка от треви, пера или други растителни части. Обикновено снася 2-3 яйца, като снасянето може да се забави при застудяване на времето. Мътенето продължава около 20 дни, като взимат участие и двата партньора. Малките излитат от гнездата след около месец и половина. Гнездовия успех силно зависи и от метеорологичните условия, като при сухо и топло лято благоприятстват за успешно размножаване и по-голям брой излетели малки. Студеното и дъждовно време води със себе си нисък гнездови успех.

 

 

 

 


Хранене

Храни се с различни летящи насекоми, които умело лови във въздуха. Има способностите да променя внезапно височината на полета в преследване на насекомите от 2м до над 1000м височина при лошо време. При подобни условия малките изпадат в летаргия и понижават енергийните си разходи и нуждата от храна, като това важи и за възрастните. На практика при лошо време бързолетите изпадат в състояние подобно на „зимен сън", като по този начин могат да преживеят един къс период на влошени метеорологични условия.

 

Разпространение и численост

Европейската популация на вида се оценява на 3.973 - 4.872 млн. двойки, като това не обхваща изцяло популациите в Русия и Турция. В България числеността се оценява на 8 500 до 20 000 двойки. У нас видът има петнисто разпространение, като е концентриран и обхваща предимно планинските райони и черноморието. Преобладаващата част от находищата на вида са в населени места, където числеността му е най-висока. Изследвания върху вида в България (Antonоv & Atanasova, 2002b) показват, че черният бързолет предпочита за гнездене 3-4 етажни сгради със скатен покрив на височина от 8-12м, но в други населени места обитават и много високи сгради на височина над 50м. Както и типовете ниши, в които гнезди, са по-ограничени в сравнение с тези на бледия бързолет например.

Наблюдаваната тенденция за спад в числеността, основана на данните от МОВП може да се дължат на различни причини и най-вероятно са от комплексен характер. Възможно е те да са свързани, както с промяната на наличието на подходящи ниши за гнездене с разрушаването на стари сгради от 50-70те години на ХХ век, ремонти на покривните пространства и замърсяване на градската среда, така и с намаляване на числеността на вида в естествените местообитания, както и химизация в селското стопанство, водеща до намаляване на хранителните ресурси. Както се отбеляза, значително влияние върху гнездовия успех влияе и метеорологичната обстановка по време на периода на гнездене, това е от значение когато се оценяват промените в числеността на популацията.

 

Любопитни факти:

- Проучване в Холандия показва, че бързолетът се изкачва на височина до 2500 м в началото и в края на нощта. Това поведение е свързано с опита на птиците да прогнозират евентуални промени в метеорологичните условия, които може да повлияят на активността на насекомите. Тъй като бързолетите са изцяло зависими от наличието на насекоми, правилната интерпретация и разбиране за промените в метеорологичните условия е изключително важно за изхранването на бързолетите. Вижте целия материал тук.

 

Литература:

- наръчник за различаване на черен и блед бързолет (pdf на англ.)

Снимки:

Черен бързолет (Apus apus) Борис Белчев http://alcedowildlife.com/
Черен бързолет (Apus apus) Ники Петков http://naturephotos.eu/
Черен бързолет (Apus apus) Ники Петков http://naturephotos.eu/
Тенденция на популацията на черен бързолет (Apus apus) в България за периода 2005 - 2014 г.
http://www.ebcc.info/
birdlife
http://prsr.government.bg/

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 846 59 19, 0878 599 358

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook